неделя, 5 януари 2014 г.

Анна Фройд



АННА ФРОЙД /1895-1982/
Статията е част от книгата на Камелия Мирчева 
Нетрадиционни педагогически подходи. Основни школи в психологията



        Анна Фройд е родена на 3 декември 1895 година във Виена. Тя  е шестото, най-малкото дете на Зигмунд Фройд. Завършва педагогика и специализира психоанализа при баща си.  От 1922г. става член на Виенското психоаналитично общество. През 1938 емигрира заедно с баща си в  Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната. През 1936г. публикува книгата "Азът и механизмите на защитата". 

                                                                        Анна Фройд

През 1945 г. Анна Фройд  участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа. Главният й труд излиза през 1965 г.  под заглавие "Нормалност и патология в детството", преведен на немски от нея през 1968 г.  със заглавието "Правилни и погрешни пътища на детското развитие".
Умира на 8 октомври 1982 г.  в Лондон.
Анна Фройд  се концентрира върху  значението на Его-функциите и защитните механизми. Тя се фокусира върху изследвания, наблюдение и лечение на деца и създава група от видни детски аналитици, които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие.  
Защитните механизми са психични стратегии, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес. Приема се, че повечето хора са мотивирани да редуцират тези негативни състояния и са известни много разнообразни стратегии. 
Според Фройд. всеки човек използва характерен за  личността си репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде само епизодична, като реакция на травматични събития и въздействия  върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат и в част от структурата на личността.
Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. 


Анна Фройд  доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха.
Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието. А всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимно зависим процес.
Същността на защитните механизми не може да бъде разбрана извън теорията за структурата на психиката, предложена от З.Фройд и извън теорията му за конфликта като основна движеща сила в психичните процеси на човека.
Защитните механизми могат да бъдат групирани в йерархичен ред според личностовата степен на зрялост, с която те се асоциират. Според този критерий най-общо могат да бъдат  разграничени следните групи защити:
Ø      нарцистични /най-примитивните, появяват се в детството и при хора с психотични разстройства/ .
Ø      незрели /проявяват се в юношеството и при някои непсихотични пациенти/,
Ø      невротични /характерни за обсесивно-компулсивните и хистеричните пациенти, както и за възрастни, преживяващи стрес/
Ø      зрели /в зряла възраст на психично здрави хора/
Към нарцистичните защити, според Анна Фройд спадат механизмите:
Ø      отричане -появява, когато Егото отказва да осъзнае някаква неприятна реалност и поради това то й обръща гръб, отрича я, а след това във въображението си или в поведението си преобръща нежеланите факти. Анна Фройд подчертава, че отричането е защитна мярка, която, за разлика от изтласкването е насочена не към инстинктивния живот, а директно към външния свят, към онези елементи от него, които причиняват фрустрацията. Тя твърди, че в ранното детство отричането не влиза в конфликт със способността на детето за осъзнаване и критично проверяване на реалността. В зряла възраст отричането може да е обвързано с дефицит в способността за проверка на реалността и тогава то може да е показателно за наличие на психотично разстройство. Не е задължително при всички случаи отричането да е свързано с патология. То може да е близко до някои елементи на играта или мечтата и фантазията
Ø  проекция - механизъм, при който вътрешни импулси и техните деривати се възприемат като неща, които са вън от Аза, неща, които не му принадлежат. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Чрез него децата отричат собствените дейности и желания, когато те станат опасни, и прехвърлят отговорността за тях върху някакъв външен фактор. Ако обаче проекцията се използва широко като защитен механизъм от един възрастен човек, способността на Егото за отчитане на реалността ще бъде нарушена.
Ø      изопачаване-превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси

Към незрелите защити се включват следните защитни психологически механизми:
Ø      Блокирането вид незряла защита, при която има временно или нестабилно задържане на мисленето, афектите, импулсите.
Ø       Хипохондриаза - механизъм, който се поражда при загуба, изоставяне, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и упрек към себе си, при соматично заболяване или неврастения. Намира израз в преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Чрез хипохондриазата отговорността може да бъде избегната, чувството за вина притъпено, а нагоновите желания отклонени.
Ø      Интроекцията - механизъм, при който се интернализират качества на външни обекти. Интернализацията е процес, при който външните обекти получават постоянно вътрешно представителство, т.е. заменят се от техните образи, формиращи част от психично съдържание. С помощта на интроекцията се редуцира сепарационната тревога, получава се по-голяма независимост и самостятелност. Чрез интроециране на родителските образи се изгражда Аз-идеал, като компонент на Суперегото.
Анна Фройд обръща внимание на феномена идентификация с агресора, при който агресивните характеристики на обекта се интроецират, по този начин те биват поставени под собствен контрол и тревожността, която предизвиква обектът, е овладяна.
Ø      Пасивно-агресивното поведение - вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания, които въздействат на другите повече отколкото на самия индивид.
Ø       Регресът е връщане към отминали етапи на либидна организация, към предишни състояния и начини на удовлетворяване. Такова движение се наблюдава както в патология, така и в норма. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. В ситуации на стрес възрастните хора също прибягват до типично детски образци на поведение и стават прекалено зависими отвън, капризни и раздразнителни. В някои случаи регресът не успява да осигури защитата на Егото и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология.
Ø      Шизоидната фантазия включва аутистична заплаха, придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Избягва се интерперсоналната интимност, наблюдава се ексцентрично отхвърляне на другите. Характерно е обаче, че лицата не вярват напълно на фантазиите си.
Ø      Соматизацията е тенденцията за реагиране със соматични /вместо с психични/ прояви.


                                                                  Зигмунд и Анна Фройд 

Към невротичните защити включват следните защитни психологични механизми:
Ø      Контролиране - опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението с цел намаляване на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.
Ø      Изместване - защитен механизъм, при който се извършва  пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект, например смяна на обекта, към който са отправени Чрез изместването предизвиканите неприемливи импулси придобиват компромисна, форма, като мотивите на поведение остават непроменени. Пример може да ядосан от шефа си служител, който се страхува да се развика на него и вместо това, когато се прибира вкъщи си го изкарва на някой от семейството. Форма на изместване е описаният от Анна Фройд механизъм обръщане срещу себе си. Обръщане срещу себе си наблюдаваме в поведението примерно на дете, което, бидейки ядосано на някого, но същевременно страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си.
Ø   Компенсацията - несправянето в една сфера на изява ни насочва и активизира в друга.
Ø Екстернализацията -  защитен механизъм, представляващ по-общ термин на проекцията. Представлява тенденция за възприемане във външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност. Например вярването, че външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение и събития. Този механизъм позволява избягването на отговорност за собственото поведение.
Ø      Задържане – свързано е с лимитиране или задържане на някои Его-функции. Анна Фройд сравнява задържането и Его-ограничението. Второто според нея е свързано с ограничаване функционирането на Егото и отдръпване от всяка външна ситуация, която би могла да породи неудоволствие. Ако ситуацията бъде променена, Егото възстановява способностите си. При истинските задръжки промените в средата не влияят. Основната разлика между задържането и ограничението е, че при задържането Егото се защитава от привеждането в действие на някакъв забранен инстинктивен импулс, т.е. от освобождаването на неудоволствието чрез някаква вътрешна опасност, а при Его-ограничението защитата е насочена срещу външните стимули.
Ø  Интелектуализацията - интензивно прилагане на интелектуалния процес с цел избягване на емоционално преживяване и експресия.
Ø Рационализация – осъществява се трансформация на неприемливите нагоново детерминирани мотиви и подмяната им с техни заместители, приемливи за съзнанието.
Ø      Изолация - защитен механизъм, при който има частично изтласкване.
Ø    Дисоциацията е временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност в процеса на избягване на емоционалния дистрес. Свързана е с откъсване на група мисли или дейности от сферата на съзнанието.
Ø   Формирането на реакция се състои в трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Ако Егото се страхува от омразата и импулсите, свързани с нея, то защитният механизъм, наречен формиране на реакция, поставя под контрол тези импулси и засилва любовта. Ако страхът е от любовта, то тогава ще се случи точно обратното.


                                            Анна Фройд
 
Към зрелите защити се включват следните защитни психологически механизми:
Ø      Алтруизмът - защита, при които личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на други хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства.  Анна Фройд говори за т.нар. алтруистичен отказ, при който се наблюдава отказ от задоволяването на собствените инстинктивни импулси в полза на други хора. Това е възможно благодарение на механизмите на проекция и интроекция.
Ø Предчувствието е зрял механизъм, при който има реалистично предварително преживяване или планиране на бъдещи събития, последствия, емоционални реакции.
Ø      Супресията  е съзнателно или предсъзнателно оттегляне на вниманието от съзнавани импулси или конфликти /това, че повечето пъти супресията е съзнавана, кара някои автори да не я считат за защитен механизъм/.
Ø      Аскетизмът е механизъм, при който се елиминира удоволствието в преживяванията.
Ø      Компенсация - опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин
Ø      Хуморът представлява наблягане върху забавната или ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение, към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо.
Ø   Сублимицията е най-висшият според Фройд защитен механизъм. Тя представлява процес на пренасочване на неприемливите импулси и желания към социално толерирани обекти и дейности. Обикновено това става при наличие на външни препятствия пред непосредственото задоволяване на влеченията.
Ø  Отричане - отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението.
Ø   Рационализацията е  търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията (неудовлетвореността). Има отношение към аргумент.
През всяка една фаза от своето психосексуално развитие  Егото притежава различен обхват, съдържание, познания и способности, подчинени отношения и тревожност. В следствие на това в различните периоди се използват повече или по-малко интензивно и успешно различни механизми на защита.
Защитите, които използва Егото, постигат успешно целта си, когато му дават възможност да ограничи развитието на тревожността и неудоволствието и да трансформира инстинктите така, че в трудни обстоятелства да се гарантира някаква степен на удовлетворяване.
 В теорията на обектните отношения се разглеждат още два защитни механизма - разцепване и проективна идентификация.
Мелани Клайн първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранното детско развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който сепарира противоречиво Аз-представата, обектните отношения или чувствата от един обект към друг. Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото. Използвайки този механизъм, човек възприема себе си и нещата като изцяло добри или изцяло лоши. Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм - проективната идентификация.
 Тя е несъзнаван тристъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.























Няма коментари:

Публикуване на коментар