сряда, 14 май 2014 г.

Психолозите, като консултанти по психично здраве



Психолозите, като консултанти по психично здраве[1]
Камелия Мирчева


Академичната и експериментална подготовка на психолозите обикновено се извършва в контекста на психичното здраве и /или/ на психологичния процес. Степента на залагане на определени области и дълбочина зависи от изучаваната психологическа специалност.
По принцип в подготовката на всички психолози се включва запознаване с личностната динамика, човешките отношения,   организационните   умения,  чувствителност    към другите, теоретични умения и способности за оценяване.
Форма на краткосрочна психологическа терапия е ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ. То е свързано с интерпретирането на начина, по който се приемат различни събития, житейски ситуации, взаимоотношения и реакции, който имат болезнен и емоционално деструктивен характер за индивида. Основно е допускането, че начинът, по който възприемаме и реагираме на събитието е травматичен за личността. Психологическото консултиране подпомага процеса на ново осмисляне и концептуализиране на събития и преживявания. То позволява на индивидите да открият смисъл на случващото се с тях, различен от първоначалния. То е рамката, в която се търсят обяснения на случващото се „тук и сега”, в която се намират отговори на въпроса: защо нещата се случват точно по един или по друг начин. 
Психологическото консултиране помага на индивида да проумее и преживее случващото се на едно друго, по-различно ниво.  То може да бъде индивидуално и групово /в сферата на организационната и трудова психология/.
От консултантите се очаква да подпомагат, да преценяват и да напътстват. В някои случай, те трябва да представят дидактически материали и да работят в обстановка на групов процес.
Консултантът по психично здраве е отговорен за определяне на дългосрочните и краткосрочните цели във връзка с решаването на проблема.
В сферата на организационната среда, по принцип това става чрез проучване и срещи с персонала на организацията и набиране чрез анкети и въпросници на нужната информация. Планът за целите трябва да се състави с голяма гъвкавост, за да отговаря на нуждите на организацията, които могат да възникнат в процеса на осъществяването му. По-малко формалните, но значими поведения на консултанта  по психично здраве, могат да са полезни за поддържане на подходящо равнище на ефективността. Подходящото равнище на близост, ангажираност и загриженост може да има положителен ефект. Често отсъствието на такова създава атмосфера на дистанцираност, тревожност и недоверие.
   Компетентността на консултантът по въпросите на психичното здраве зависи от неговата специалност и учебното съдържание, което е изучавал. Важни са чувствителността и уменията, с които той прилага и предава тези знания.    
Индивидуалното психологическо консултиране в различните си варианти помага на хората в една или друга степен да осъзнаят собствената си ситуация и да я променят или да продължат живота си, въпреки загубата и болката. Когато човек попада в определена емоционално проблемна  ситуация,  той действа по начини, които формират поведенческите му модели. Целта на консултативната психология е  да помогне на личността  да идентифицира собствения си начин на действие и  да осъзнае алтернативите за ново поведение. Консултантът и клиентът трябва да работят в сътрудничество. Ако клиентът не прояви активност и мотивация в промяната на поведенческите модели или в избора на решение не би могло да се осъществи ефективен процес на решаване на проблема.
ПСИХОДИАГНОСТИКА
Психодиагностиката е психологическа дисциплина, която разработва методи за откриване и изучаване на индивидуалните психологически и психофизиологически особености на човека. Тя е  наука и практика за поставяне на психологическа диагноза. Целта на съвременната психодиагностика е да фиксира и опише психологическите различия по някакъв признак между индивидите или  между групи от хора. Диагностиката на психическото развитие представлява изследване на човека с цел установяване на нивото му на развитие и индивидуалните особености на неговата психика, както и на възможни отклонения в психическото развитие.
Психодиагностиката се осъществява чрез стандартизирани въпросници, тестове и методики, които измерват определени качества, черти, свойства, валидизирани в определени граници и норми.
Психолого-педагогическите измервания представляват психологическа или психолого-педагогическа оценка, извършвана по отношение на училищни решения. Обект на измерването могат да бъдат: ученици, аспекти на образователната среда, програми и оценките и т.н. Най-често в центъра на вниманието е отделния ученик, като с измерването се акцентира върху или самите процеси на учене или върху поведението и взаимоотношенията на ученика. Процесът на оценяване включва история на индивидуалното развитие на детето и неговите характеристики и всички аспекти на домашната и учебната среда.
За разлика от традиционното психологическо изследване, което е фокусирано върху личностните черти и динамика, тук се използват по-широко ранговите скали, методът на наблюдение, измерване въз основа на определен критерии и ”динамични” подходи /тестиране-преподаване-тестиране/.
   
             






[1] Статията е част от книгата на Камелия Мирчева „Психологическо консултиране” изд. Арт клуб „Херос” Стара Загора 2014