сряда, 26 септември 2012 г.

Кога трябва да потърсим помощта на психолог и психотерапевт



ПСИХОЛОГЪТ-ПРОФЕСИОНАЛНО ЗНАЧИМИ ЛИЧНОСТНИ СВОЙСТВА И ОСОБЕНОСТИ
Камелия Мирчева - психолог

   Психологията все още остава забулена в тайнственост,   въпреки че се е обособила като самостоятелна наука със свой предмет, обект и методология преди повече от сто години. Етимологията на   думата произтича от гръцката дума psyche – душа и logosнаука, т.е.най-общо казано психологията е наука за душата. Тази дефиниция обаче не е съвсем задоволителна.  Психологическото знание се е появило в древността, много преди да се появи науката психология. 
Терминът психология датира от ХVІ век, но започва да се употребява през ХVІІІ век, благодарение на К. Волф, който публикува през 1732г. и 1734г. два труда: “Емпирична психология” и “Рационална психология”. В края на ХІХ век психологията заема своето място, като самостоятелна наука.
 В процеса на нейното изграждане като наука се наблюдават различни стадии по отношение на формулиране на нейния предмет. Смятало се е, че тя е наука за непосредствения опит, за феномените на съзнанието и неговите неразривни елементи, от комбинацията, на която се изгражда цялата структура на душевния живот /В.Вунд /1832-1920/. Тези елементи  били разделени на два класа усещания и представи, а по-късно към тях били прибавени и чувствата. Брентано Карл Шумпф /1848-1936/ е смятал, че предмет на психологията са психическите функции и техните отношения със сензорното съдържание на психиката - цветове, звуци и образи. В.Щерн /1871-1938/, родоначалник на персоналистичната психология посочва, че нейният предмет  е личността, в която се разграничават три модалности: първата се определя от биосферата на човека, втората се намира на равнището на индивидуалните преживявания и третата обхваща системата от ценности /културни, морални, религиозни и т.н/.
  На границата между ХІХ и ХХ век се ражда и бързо се разраства школата на бихевиоризма /поведенческа психология/.
  Фройд поставя началото на психоанализата, Адлер на индивидуалната психология, Юнг – на аналитичната. Създава се хуманистичното направление. Карл Роджърс развива след ІІ Световна война центрирана към човека терапия. Развиват се транзакционният анализ, психодрамата, позитивната психотерапия, груповата терапия и т.н. 

                                            художник: Камелия Мирчева 

  Бързото развитие на психологията като наука води до обособяването и на нейните дялове, представляващи по своята същност относително самостоятелно развиващи се научни изследвания. Най-общо те се разделят на:
* Фундаментални дялове-свързани с разбирането на психиката и поведението.Тук се отнасят сравнителна психология, когнитивна  психология,  психология на личността,    социална, генетична, диференциална и възрастова психология.
*  Приложни дялове - резултатите от изследванията на тези дялове на психологията се използват в сферата на професионалната дейност на хората, за запазване на психичното им здраве и при справянето им с проблеми в ежедневието.  Тук се отнасят:  патопсихология клинична, педагогическа,  юридическа,спортна,  трудова, инженерна, военна, консултативна  психология,психодиагностика и психотерапия.
   Според Пиер Дако[1] психологията :
Ø    Наблюдава всяко човешко поведение-вътрешно и външно
Ø    Издирва вътрешните и външните мотиви, които обуславят това поведение
Ø    Прилага някои психотерапевтични техники.

                                           художник: Камелия Мирчева

През юли 1985 г. във Франция е приет закон, според който за психолог в професионален смисъл се смята човек притежаващ университетска диплома, удостоверяваща обучение по обща или приложна психология. Почти във всички развити страни съществуват закони, които регламентират статута на психолога.
  И все пак: ”Що е това психолог?”.
 Отговорът на този въпрос дава Пиер Дако [2]:”Психологът е ум и сърце.Той никога не съди.Той вниква и разбира. Не се интересува от самата постъпка,  освен за да я поправи, ако е лоша и търси дълбоките и подбуди. След като е отстранил подбудите, постъпката се променя от само себе си и поема в правилната посока…Той обгръща с еднакво добронамерен поглед всички човешки постъпки. Нищо не го учудва. Нищо не го отвращава, защото търси подбудите и разбира, без да съди никога”.
В съвременната психология има  много психологически школи, които следват определени теоретични възгледи и разработват свои методики, техники и системи на психотерапия.
Психологията дава отговор на въпросите: кой съм аз, защо постъпвам по един или друг начин, как да променя нещо, което не ми харесва или ме кара да не се чувствам добре, какво да предприема, за да подобря живота си, за да се чувствам по-добре, за да реша даден проблем

                                                  художник: Камелия Мирчева 

   КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПСИХОЛОГ И ПСИХИАТЪР?
 Психиатрите са лекари, с медицинско образование и специализации по психиатрия, които се занимават с лечението на психично болни хора. Психиатрията е дял от клиничната медицина, който изучава психичните  разстройства и тяхното лечение. Психиатрите лекуват с медикаменти. Те работят предимно с психично болно хора.
  Психолозите не прилагат медикаментозно лечение. Те работят със здрави хора, които в даден период от живота си имат проблеми. Сферите, в който работят психолозите са  свързани с:
*      Психичното здраве на човека, което се  характеризира с умението на човек да живее щастливо. Психичното здраве е състояние на благополучие, хармония и комфорт, при които човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Състояние, при което човек е да се справи с нормалните стресови фактори на живота, да общува без напрежение, да се развива и усъвършенства активно. Към отклоненията от психично здраве се отнасят продължителната умора и изтощение, депресията, неврозите, тревожността, фобиите, страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а психични проблеми, които се появяват в следствие на личностови кризи, дълготраен психологически дискомфорт или продължителен стрес.
*      Психофизиологичните кризи, които най – общо  могат да бъдат подразделени на два вида: Кризи на развитието (психо-физиологични  кризи - преходи между различни етапи на живота, през които човек преминава /детство, юношество, младост, средна възраст, зряла възраст, старост/. Кризите от този тип се наричат нормативни, защото до голяма степен социалните норми и ролите, приписвани на определени възрасти, определят необходимостта от промяна и свързания с тази промяна стрес. Тези периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода” в ясно дефинирани моменти (например, раждане, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, смърт). Ситуационни (инцидентни, случайни) кризи: те настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като силен стрес, травмиращо събитие, дълготрайно отхвърляне,  загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).
*      Адаптирането на човека към заобикалящата го среда;
*      Междуличностни взаимоотношение и общуване;
*      Възприятие, познавателни и творчески способности, внимание, емоции и мотивация;
*      Паметта и условните рефлекси на човека;
*      Човешкото поведение  и неговото влияние за психичното здраве и междуличностните отношения;
*      Развитието на човека през определените периоди от жизнения му път;
*      Индивидуалните различия в психичните процеси. Интелектуалността и нейното значение за развитието на индивида и реализацията му.
*      Процесите, чрез които човек получава и преработва информацията за света и хората в него;
*      Психичните явления и принципите, чрез които човешкият разум структурира и организира своя опит;
*      Поведенчески модели и тяхната устойчивост;
*      Природата и причините за социалното поведение на човека и влиянието им за социална адаптация;
*      Професионално ориентиране и др.
Психологът  помагат на човека да нареди  парченцата от пъзела на своя живот и да го промени.  
                                           художник: Камелия Мирчева 

Психотерапията е вид вербална целенасочена  комуникация между две и повече лица, която подпомага саморазвитието на личността на клиента чрез самопознание, самоексплорация, активиране на неизползваните личности заложби и способности, необходими за себеактуализация, себереализация и подобряване на междуличностните отношения. Психотерапията успешно се използва и при преодоляваневането на постравматични реакции, формирането на стратегии за адаптиране и справяне с конфликти. Чрез психотерапията се  разширява самосъзнанието и осъзнаването на самия себе си, разбирането на логиката на собственото поведение и подсъзнателните мотиви и причини, които го ръководят. Тя помага на личността да се справи със собствената тревожност, вина, гняв, неразрешени конфликти и му помага да формира нови адекватни поведенчески модели. Чрез методическото прилагане на определени терапевтични техники се възстановява равновесието на личността и се  преработват и преодоляват трудни житейски събития и ситуации.
ПСИХОТЕРАПЕВТ е специалист с психологическо /най-често/  или с медицинско образование, който е преминал обучение и  специализация в някоя от психотерапевтичните школи. 
  Форми на психотерапия:
Ø      Индивидуална;
Ø      Групова;
Ø      Фамилна;
 ОСНОВНИ ШКОЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ В ПСИХОТЕРАПИЯТА:
Ø      Поведенческа ;
Ø      Психоаналитична;
Ø      Бихевиористична;
Ø      Хуманистична;
Ø      Аналитична;
Ø      Центрирана върху личността терапия;
Ø      Когнитивно поведенческа терапия;
Ø      Гещалттерапия;
Ø      Транзакционен анализ;
Ø      Екзистенциална терапия ;
Ø      Психодрама;
Ø      Позитивна психотерапия;
Ø      Екзестенциална;
Ø      Арттерапевтична;
Ø      Трансперсонална;
Ø      Психодрама;
Ø      Логотерапия;
Ø      Неорайхианска психотерапия;
Ø      Индивидуална психотерапия;
Като общовалидни методики и техники за повечето психотерапевтични школи  и направления  се използват:
Ø      Психотерапевтичен разговор с различен фокус;
Ø      Кризисна интервенция и подкрепа;
Ø      Терапевтична интроспекция;
Ø      Психотерапевтична супервизия;
Ø      Инсайт и катарзис;
 Други психотерапевтични методи са:
Ø      Арттерапия;
Ø      Брачно консултиране;
Ø      Фамилна терапия;
Ø      Терапия на личните конструкти;

                                              художник: Камелия Мирчева 

 Огромно влияние за успешна психотерапия оказва личността на терапевт, неговите знания  и уменията му  за владеене на психотерапевтичните техники. Той трябва да притежава следните умения  и качества:
Ø      Внимателно и активно слушане като основа за ефективно реагиране;
Ø      Емпатия и насърчаване на саморазкриването;
Ø      Уважително отношение и неподправеност при подпомагане на взаимоотношенията;
Умения за:
Ø     емоционално настройване;
Ø       за фокусиране върху проблемите;
Ø       за откриване и работа със защити и съпротиви;
Ø       за обобщаване и перифразиране;
Ø       за владеене на интерпретативни и когнитивни техники;
Ø       за сензитивност и гъвкавост;
Ø       за концептуализиране и персонализиране;
 Най-често срещаните причини за необходимост от терапия са свързани с:
Ø      кризи в отношенията;
Ø      кризи на личността;
Ø      социални кризи;
Ø      проблеми в общуване и комуникации;
Ø      преодоляването на страхове и фобии;
Ø      преодоляването на гняв и разочарование;
Ø      трудности при вземането на решения;
Ø      Състояния на обърканост, загуба на чувството за реалност;
Ø      Състояния на потиснатост, апатия и липса на желание за работа (депресия);
Ø      Състояния на страх, напрегнатост и паника (тревожност, фобии, панически атаки);
Ø      Натрапливи мисли и действия;
Ø      Агресивност или раздразнителност без видима причина;
Ø      Преживяно сексуално и/или физическо насилие;
Ø      Траур след загуба на близък човек;
Ø      Състояния на стрес и професионална умора;
Ø      Трудности при преодоляване на житейска криза /загуба на работа, развод, смяна на жилище или училищна среда и др./
Ø      Фамилни и/или брачни проблеми
Ø      Злоупотреба с вещества
Ø      Разстройства на храненето (анорексия и булимия)
Ø      Разстроен или неспокоен сън
Ø    Дълготрайни психосоматични симптоми – главоболие, високо кръвно налягане, проблеми на храносмилателната система и други, без установени органични и физиологични причини;

                                 художник: Камелия Мирчева 

              Психотерапията е методологическо прилагане на определени психологични техники за възстановяване на афективното равновесие на личността и нейното самоусъвършенстване. Психотерапията има много широко поле, което обхваща характерологични разстройства, психосоматика, поведенчески и социални проблеми.
   Основните постулати в отношенията на психотерапията са:
Ø    Взаимоотношенията между клиент и терапевт са важни за процеса на терапията.
Ø    В резултат на терапията е възможен по-голям избор на мисли, действия и емоции от страна на изследваното лице.
Ø    Дейността на терапията разкрива аспекти от мисълта,  действието и емоциите на клиента, които преди това той не е осъзнавал.
Ø    Терапевтичната връзка позволява на клиента да се срещне и изследва трудните и разстройващи за самия него събития и факти.
Ø    Клиентът има желание и възможност да се учи от терапевтичният процес и да развие способности да се справя с трудностите по все по-независещ от терапевта начин.
Ø    Информацията между клиента и терапевта е конфинденциална /поверителна/.
         След завършване на психологичното си образование, за да бъде правоспособен психотерапевт, психологът трябва да премине допълнително обучение в избраната от него психотерапевтична школа, в което се запознава с методите, психотерапевтичните техники и прийоми. Супервизията е задължителен компонент не само в обучението по психотерапия, но има основна роля за поддържане на компетентността на специалистите практикуващи психотерепия. Супервизията бива индивидуална и групова.
 Ранните форми на психотерапевтичната  супервизия са тясна свързани с терапевтичните ориентации. Бихевиористите например разглеждат проблемите на клиента като заучено маладаптивно поведение:обучаващият се терапевт е отговорен да помогне на клиента в научаването на адаптивно поведение.
Целите на терапията са:
*      Идентифициране на проблема.
*      Подбор на подходящи техники.
*      Решаване на проблема.
   В психоаналитичните модели на супервизия обучаващите се терапевти се насочват към собствен анализ. Супервизията предполага основно познаване на психоаналитичната теория, включително на: модели на защитни реакции, пренос,контрапренос, прозрение, съпротиви.
При поведенческата терапия терапевта прави индивидуална оценка и програма на поведението, която се променя и адаптира според специфичните нужди.

                                          художник: Камелия Мирчева 

              Психолозите като консултанти по психично здраве  

Академичната и експериментална подготовка на психолозите обикновено се извършва в контекста на психичното здраве и /или/ на психологичния процес.Степента на залагане на определени области и дълбочина зависи от изучаваната психологическа специалност. По принцип в подготовката на всички психолози се включва запознаване с личностната динамика, човешките отношения,   организационните   умения,  чувствителност    към другите, теоретични умения и способности за оценяване.
Форма на краткосрочна психологическа терапия е ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ. То е свързано с интерпретирането на начина, по който се приемат различни събития, житейски ситуации, взаимоотношения и реакции, който имат болезнен и емоционално десруктивен характер за индивида. Основно е допускането, че начинът, по който възприемаме и реагираме на събитието е травматичен за личността. Психологическото консултиране подпомага процеса на ново осмисляне и концептуализиране на събития и преживявания. То позволява на индивидите да открият смисъл на случващото се с тях, различен от първоначалния. То е рамката, в която се търсят и намират обяснения на случващото се „тук и сега”, в която се търсят и намират отговори на въпроса защо нещата се случват точно по един или по друг начин.  Психологическото консултиране помага на индивида да проумее и преживее случващото се на едно друго, по-различно ниво.
Психологическото консултиране може да бъде индивидуално и групово /в сферата на организационната и трудова психология/.
От консултантите се очаква да подпомагат, да преценяват и да напътстват. В някои случай, те трябва да представят дидактически материали и да работят в обстановка на групов процес.
Консултантът по психично здраве е отговорен за определяне на дългосрочните и краткосрочните цели във връзка с решаването на проблема.
В сферата на оганизационната среда, по принцип това става чрез проучване и срещи с персонала на организацията и набиране чрез анкети и въпросници на нужната информация. Планът за целите трябва да се състави с голяма гъвкавост, за да отговаря на нуждите на организацията, които могат да възникнат в процеса на осъществяването му. По-малко формалните, но значими поведения на консултанта  по психично здраве, могат да са полезни за поддържане на подходящо равнище на ефективността. Подходящото равнище на близост, ангажираност и загриженост може да има положителен ефект.Често отсъствието на такова създава атмосфера на дистанцираност, тревожност и недоверие.

                                           художник: Камелия Мирчева 

Компетентността на консултанта по въпросите на психичното здраве зависи от неговата специалност и учебното съдържание, което е изучавал. Важни са чувствителността и уменията, с които консултанта прилага и предава тези знания.
Консултативната психология,  като наука с дефинирани параметри, принципи и подходи е сравнително „млада” наука, въпреки че психологическото консултиране е неотменима част от дейността на всеки психолог.
Началото на психологическото консултиране се поставя още в 20-те години на ХХ век. Тогава се застъпва разбирането, че всяко едно психическо явление може да бъде разбрано чрез изследване на причините, развитието и промяната му. Личността се разглежда като динамична система от интерактивни взаимоотношения на междуличностно взаимодействие, които оказват влияние върху развитието и промяната. След  официалното си обособяване през 1946 г., като отделна помагаща професия, консултативната психология претърпява забележително развитие. Първоначално тя се е занимавала с подпомагането на хората при избор на дадена професия, но в последствие тя се развива и се превръща в професия, която подпомага хората за максимално разгръщане на техния потенциал и способности в различни области на живота. Консултативната психология има приложен характер. В нея се използват  разнообразни, сложни  психологически интервенции, предназначени:
Ø   за помагането на личността да разбере причините на проблема и да  изработи адекватни поведенчески стратегии и модели и за адаптация към средата;
Ø      за подобряване на междуличностните взаимоотношения и общуване;
Ø      за възстановяване на психичното здраве на личността;
Ø      за усъвършенстване и развитие на личността;
ОСНОВНИТЕ  АСПЕКТИ, които отличават консултативната психология от другите помагащи науки са:
Ø      Следва учебният, а  не клиничният модел.  Клиентите се разглеждат  като здрави хора, които се нуждаят от помощ за справяне със стресове от ежедневието и преодоляване на житейски  кризи.
Ø      Задачата на консултативния психолог е да подпомага клиентите си в ученето на стратегии за справяне и възприемането на нови поведенчески модели,  чрез максимална мобилизация на наличните или изграждане на нови личностни ресурси;
Ø      Консултативната психология акцентира върху модела на развитието. Тя подпомага личността в постигането на оптималното й развитие;
Ø      Застъпва превантивните подходи към проблемите на развитието. Нейната стратегия е да  идентифицира хора, групи и ситуации, които се разглеждат като особено рискови и да им помага за разрешаването на проблемите,  преди настъпването на кризата.
Ø      Обръща особено внимание на ролята и значението на професията в живота на човека;
       Консултативната психология произлиза от три различни направления:
Ø    професионалното ориентиране;
Ø    психологическите измервания;
Ø    психотерапията;
       Съчетаването на професионалното ориентиране и тестирането превръща тези три направления във важни основи  на консултирането. Идентичността на консултативната психология  се очертава въз основата на:
1.Практиката на професионалното  консултиране и ориентиране в широк житейски аспект;
2. Първична превантивна дейност и посредничество в промяна на средата;
  ПРЕДМЕТЪТ на консултативната психология е свързан с понятията:
·  Консултиране–получаване на насока, ръководство, професионален съвет или обучение за подпомагане на личността за  справяне с определен проблем или житейска криза. Насочено е към различни области и е свързано с това личността да получи отговор на въпросите и да реши проблемите си;
·      Диагностика-извършва се с определен инструментариум /интервюта, въпросници, тестове, скали и др/;
     Обект на консултативната психология могат да бъдат:
Ø      Хора с дезадаптивно поведение, причинено от преживян стрес или житейска криза;
Ø   Хора, нуждаещи се от помощ за вземането на решение или решаването на даден проблем;
Ø      Болни хора  /в клиничната практика/;
Ø Хора, които срещат трудности в междуличностните си взаимоотношения и взаимодействия;
Ø     Хора, нуждаещи се от професионално мнение и съвет в дадена област /професионалното консултиране/;
Ø      Деца с училищни проблеми;
Ø      Семейства с нарушени взаимоотношения;
  Първоначалният модел на професионалното консултиране е бил по същество процес на рационално вземане на решения, в който интерпретацията на тестова диагностика заема важно място и води до избор на тип обучение или професия. С развитието на психотерапията моделите на консултативната психология се фокусират повече върху процеса на социално влияние. При консултирането за вземане на решения консултанта обучава клиента индивидуално или в групи. Независимо в коя област се провежда психологическото консултиране е начин на работа с хора, подчинен на определени правила.

                                                художник: Камелия Мирчева 

 НАЙ- ЧЕСТИ ОБЛАСТИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ СА:
Ø      Ниска самооценка;
Ø      Тревожност;
Ø      Психологична криза;
Ø      Кризисна интервенция;
Ø      Училищни проблеми;
Ø      Проблеми в общуването и междуличностните взаимоотношения;
Ø      Професионално консултиране;
Ø      Брачна консултация;
Ø      Ситуационни кризи;
Ø      Кризи на съзряването;
       КОНСУЛТАНТЪТ  трябва:
Ø    Да бъде компетентен, да притежава умения за общуване и субективна позитивна нагласа.
Ø    Добре да познава защитното поведение и механизми и да може да се справя рационално с тях;
Ø    Да разполага с диагностичен инструментариум, техники и прийоми, с които да стимулира позитивната промяна, вземането на решения и новите поведенчески стратегии;
Ø    Да спазва конфиденциалността на информацията, освен в предвидените от закона случаи.
Ø    Да притежава субективна позитивна нагласа, когато използва психотерапия. Ако липсва такава, настъпва проблем, въз основа на „не обичам работа си”. Терапевтът пренася своя дискомфорт върху клиента, а това води до натрупване на скрита агресия. чрез неудовлетворението „аз съм принуден да общувам” се нарушава рамката, която води до афективен /емоционален/  неутралитет. Симпатиите и антипатиите също не са полезни за процеса, тъй като водят до  ниска емоционална амбиция. Емпатията е неутрално емоционално състояние, изпълнено с разбиране и съпричастност, съпреживяване, заинтересованост, зачитане на правата на клиента и приемане на неговия избор без критика или намеса в решенията му.
Ø    Да притежава умения за интерпретация на събитието. Едно и също събитие притежава различна по степен на болезненост, значимост и сила за отделните индивиди травмираща ситуация. Емоционалната интерпретация на събитието е винаги строго индивидуална и различна по степен и значение за отделните хора. В зависимост от това как отделната личност приема събитието, се формират негативните или позитивните емоции. Ако то бъде интерпретирано като загуба, се засилва тревожността, депресията, чувството за вина. 
                                            художник: Камелия Мирчева                
Всеки човек се ражда с определен праг на поносимост и степен на възможности за справяне с проблемни  ситуации и кризи. Това е строго индивидуално и зависи от усвоените поведенчески модели, жизнени стратегии и личностни дефицити. Всяка личност е уникална чрез своята неповторимост от вярвания, чувства, ценности, мисли и преживявания. Едно и също събитие ще бъде преживяно по различни начини  от един и същи  човек, ако то се случва в различни етапи от неговия живот. Човешкото същество е уникална динамична система, която се променя и развива с натрупването на знания и опит. Тази промяна оказва влияние, както върху самата личност, така и в нейните междуличностни взаимоотношения.
Психологическото консултиране в различните си варианти помага на хората в една или друга степен да осъзнаят собствената си ситуация и да я променят или да продължат живота си, въпреки загубата и болката. Когато човек попада в определена емоционално проблемна  ситуация,  той действа по начини, които формират поведенческите му модели. Целта на консултативната психология е  да помогне на личността  да идентифицира собствения си начин на действие и  да осъзнае алтернативите за ново поведение. Консултантът и клиентът трябва да работят в сътрудничество. Ако клиентът не прояви активност и мотивация в промяната на поведенческите модели или в избора на решение не би могло да се осъществи ефективен процес на решаване на проблема.
Консултативната психология е ориентирана към емоциите. Страхът, гневът, обидата, разочарованието, чувството за поражение, болката променят поведението. Интерпретирането на едно събитие, като провал или успех, зависи от личната, субективна  интерпретация на  индивида, от неговия опит, от осъзнатите и неосъзнати потребности, убеждения, ценности  и нагласи формирани  в процеса на развитието му. Правилата, допусканията, приеманията, които формират хората сами за себе си, могат да бъдат полезни или вредни за индивида в определени периоди от живота му. Това е свързано с личните интерпретации, които оказват влияние върху поведенческите модели.
Защо човек решава да се обърне към консултант? Защото има някакъв проблем или въпрос, свързан с определена житейска ситуация или с професията, или просто с нещо, което го притеснява и  иска да бъде разрешено. Очакванията  на клиента са свързани с това  да бъде постигнат успех след консултирането. Клиентът очаква да има полезност от разговора с консултанта.
                                                художник: Камелия Мирчева 

Консултирането в най-общи линии е процес при който двама или повече души превръщат определен кръг теми, предложени от клиента в общо дело и работят върху тях  с цел търсещият съвет да придобие увереност и сили да се справя без помощта на консултанта.Работата с хора е комплексен и понякога труден процес. Консултирането е такъв вид работа с хора, който изисква висок професионализъм  от страна на консултанта. Неговата личност и компетентност са важни фактори, с решаващо значение за успеха или неуспеха на клиента. Методите, техниките и прийомите, използвани при консултирането  имат динамичен характер. Моделът на консултиране е активен процес и за консултирания и за консултиращия. Не може да се каже, че съществуват системни изследвания в областта на консултирането, въпреки многото теории и видове терапии. И въпреки това методите, които оказват най-силно влияние в консултирането и  са в основите на почти всички направления  са свързани с:
Ø      Психодинамичната теория;
Ø      Позитивна психотерапия;
Ø      Логотерапия;
Ø      Когнитивно - бихевиористичната теория;
Ø      Екзестенциално - хуманистичната теория;

                                             художник: Камелия Мирчева 

ПСИХОДИАГНОСТИКА

Психодиагностиката е психологическа дисциплина, която разработва методи за откриване и изучаване на индивидуалните психологически и психофизиологически особености на човека. Тя е  наука и практика за на поставяне на психологическа диагноза. Целта на съвременната психодиагностика е да фиксира и опише психологическите различия по някакъв признак между индивидите или  между групи от хора. Диагностиката на психическото развитие представлява изследване на човека с цел установяване на нивото му на развитие и индивидуалните особености на неговата психика, както и на възможни отклонения в психическото развитие.
Психодиагностиката се осъществява чрез стандартизирани въпросници, тестове и методики, които измерват определени качества, черти, свойства, който са валидизирани в определени граници и норми.
Психолого-педагогическите измервания представляват психологическа или психолого-педагогическа оценка, извършвана по отношение на училищни решения. Обект на измерването могат да бъдат: ученици, аспекти на образователната среда, програми и оценките им и т.н. Най-често в центъра на вниманието е отделния ученик, като се измерват или самите процеси на учене или поведението ученика. Процесът на оценяване включва история на индивидуалното развитие на детето и неговите характеристики и всички аспекти на домашната и учебната среда.
За разлика от традиционното психологическо изследване, което е фокусирано върху личностните черти и динамика, тук се използват по-широко ранговите скали, методът на наблюдение, измерване въз основа на определен критерии и ”динамични” подходи /тестиране-преподаване-тестиране/.
   
              Библиографска сравка:
1.Дако Пиер Фантастичните победи на модерната психология ИК”Колибри”С.1995
2.Дако Пиер Триумфът на психоанализата ИК”Колибри”С.1998г.
3.Ейвъри Брайс Принципи на психотерапията  Изд.Лаковпрес С.2000
4.Енциклопедия психология под ред.на Р.Корсини Изд.”Наука и изкуство С.1998г.
5.Практическа психотерапия под ред.на Христо Христозов Изд.”Медицина и физкултура”С.1988
6.Речник по психология ДИ”Наука и изкуство”С.1989
7.Салами Норбер Речник по психология Плевен 1996
8.Фер Саймън Скот Въведение в груповата терапия Изд.Наука и изкуство С 2002
9.Шумън Л.Изкуството да се помага на индивиди,семейства и групи Изд.”Фондация Невронауки и поведение”С 1994



[1] Пиер Дако Фантастичните победи на модерната психология ИК”Колибри”С.1995
[2] Пиер Дако Фантастичните победи на модерната психология ИК”Колибри”С.1995