ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

МЕТОДИ  НА  ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

Статията е част от книгата на Камелия Мирчева "Психологическо консултиране"

Книгата може да бъде закупена от автора след предварителна заявка на E-mail: kameliqmircheva@abv.bg

ИНТЕРВЮ – СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ

Един от основните методи в консултативната психология, прилагани в диагностичния и в терапевтичния процес  е интервюто.  То може да се провежда самостоятелно или в комбинацията с други диагностични и терапевтични техники. Интервюто може да се използва като ОЦЕНЪЧЕН метод. По време на консултацията консултантът трябва да диагностира, от една страна психологическата картина на клиента и от друга – да разбере човека, потърсил помощ. Интервюто се базира на комуникацията между две лица, при които интервюиращия чрез поредица от целенасочени въпроси подтиква интервюирания към подаването на вербална информация. Целта на интервюто е да се разбере защо е дошъл клиента, каква помощ му е нужна и да се вземе решение за подходящ начин на действие. Интервютата биват:

Ø      Оценъчни интервюта  - имат строго регламентирани задачи и етапи и са ясно структурирани, тъй като служат за събиране на данни  /психологична експлорация/;

Ø      Терапевтични интервюта – съществува партниране между терапевта и клиента за решаване на проблем или житейска ситуация;

Интервюто е важно не само за събиране на данни, но и за отчитане на динамичността на процесите на взаимодействие между терапевта и клиента. Основната цел на интервюто е да се дефинират  актуалните проблеми на клиента, неговите притеснения и очаквания. Акцентът се поставя върху процеса на общуване с клиента. Интересът се насочва върху неговата личност, върху силните и слабите му страни, върху актуалната ситуация и това как е попаднал в нея, търсил ли е помощ и подкрепа и какво се е случвало, как лично той възприема ситуацията/. При първата среща интересът е насочен:

Ø      Към личността на индивида;

Ø      Към конкретната ситуация на клиента;

Ø      Към конкретните преживявания на клиента;

При провеждането на интервюто психологът спазва основните изисквания и методики на школата или направлението към което се придържа. При експлорацията  основните задачи на консултанта са свързани с възприемане, наблюдаване, констатиране, анализиране и оценяване на особеностите на личността и поведението на клиента. Той трябва да насочва разговора към различните сфери на социално функциониране на клиента, към  различните етапи от жизнения му цикъл, като същевременно се придържа към целта и повода, заради които  клиента е потърсил помощ.

В зависимост  от различните фактори схемите на експлорация се различават, но основните сфери  са свързани с:

Ø      Възгледи и житейска позиция на личността- нагласата към света /позитивна или негативна/, преценка дали житейската позиция е в синхрон със семейната и обществената среда, самооценка и себевъзприемане;

Ø      Доминиращи потребности, интереси, ценности и начините, по които те се постигат – преценява се дали клиента разбира своите потребности и дали те реално определят неговата активност, до колко те са мотивиращ фактор за неговото поведение и дали  има дисонанс между значимите за него ценности и практическата им реализация. Прави се преценка на нивото на личностната зрялост на клиента.;

Ø      Сфери на професионални умения, ангажираност, амбиции - прави се оценка доколко желанията на клиента в професионалната сфера са реализирани в действителност и дали няма дефицитарни  области;

Ø  Сфери на умения за междуличностно взаимодействие, общуване и интерперсонални контакти ;

Ø      Сфери на конфликти - важно е да се събере информация за поведенческите модели на клиента при конфликт;

Ø       Умения за изграждане на партньорства в семейните взаимоотношения /с брачен партньор, с родители, с деца/ - преживени събития и възприемане на семейството и семейните взаимоотношения в детството;

Ø      Емоционална оценка на клиента

ФАЗИ НА ИНТЕРВЮТО:

Интервюто преминава през  няколко условни фази:

І фаза:Въвеждане

Продължава няколко минути, в които говори предимно консултанта. Тази фаза е много важна, тъй като клиента формира  първото си  впечатление за консултанта, а това може да се окаже решаващ фактор за по-нататъшната работа. Целта е в тази фаза за се снижи напрежението. Добре е консултантът да се представи, да уточни в кои области работи и да покани клиента за същото. В тази фаза консултантът и клиентът се уточняват за начина и формата на обръщение. Консултантът запознава клиента с предстоящата работа. Тя се изчерпва с първоначалното взаимно запознаване.

  

ІІ фаза: Отваряне

Продължава няколко минути. Говори предимно клиента, като обяснява проблема, който го е накарал да потърси помощ. Консултантът го насърчава да сподели целта и проблема, поради които се търси помощ. Отворените въпроси улесняват клиента да говори. Важното е клиента да разкаже своята гледна точка за проблема. На този етап е абсолютно недопустимо консултантът да прави коментар върху проблема или да дава оценки на проблемните области. Дори в случаите, когато самия клиент настоява за това консултантът трябва да отклони искането и да събере повече информация за проблема. Предназначението на тази стъпка е да бъде отворено едно свободно пространство, в което клиента да разкрие своето виждане за проблема. Докато клиентът говори консултантът трябва да изясни за себе си  и да систематизира информацията за проблема на клиента, проблемните области и гледната точка на клиента за проблема му. Другата особено важна цел, която преследва отварянето на интервюто е консултантът да се ориентира в следните основни области:

1.      Очаквания и съзнавани потребности на клиента. Част от най-честите осъзнавани потребности на клиента са свързани с това: някой да го изслуша; някой да му потвърди, че това което става с него е /не е/ нормално; някой да му каже защо или какво се случва с него;

2.      Психичното състояние на клиента. Да се уточни дали става въпрос за психологичен проблем или психиатричен. При показатели за психиатрична диагноза или болестно състояние клиента бива насочван за допълнителни изследвания и работа със специалист. Ако е уточнено, че проблема на клиента е от психологическо естество консултантът се интересува от: сигналите, показатели за съпротиви, които трябва да се посрещнат по подходящ начин и сигналите, показатели за необходимост от радикална промяна във формата на интервюто.

3.      Несъзнаваните потребности на клиента и гледната точка на консултанта. Понякога е възможно гледната точка на клиента и тази на терапевта за естеството на проблемите да е различна. В хода на интервюто е необходимо да се достигне до споделено съгласие за проблема и начина на разрешаването му. Ето защо още в началото е добре консултантът да си изяснява идеите, очакванията, опасенията и убежденията на клиента и да се доловят определените различия в гледните точки. От съществено значение за консултанта е ориентирането  в несъзнаваните потребности на клиента. Голяма част от изкуството на провеждането на интервюто се крие в това да се анализира jова, което клиента премълчава и  евентуалните защитни реакции и механизми, които възникват при говоренето за проблема.

4.      Характер на предстоящото интервю. Всяко интервю е уникално само по себе си, защото в процеса взаимодействат двама души, които внасят в интервюто част от своята уникалност. Комуникацията между клиента и консултанта определя характера на интервюто. За постигането на добро интервю трябва да се осъществи продуктивна комуникация. При клиента се следи продължителността на изказванията /може да доведе до затлачване или разпиляване на интервюто или до продължителни мълчаливи паузи/. Проследява се и латентното време на реагиране при даден въпрос, както и невербалната комуникация и послания, които клиента изпраща. Консултантът трябва да следи съотношението на отворените и затворените въпроси, които задава, на фокусиращите изказвания, които прави и използването на улесняващи маневри  за ефективно протичане на комуникативния процес. При затвореното интервю продължителността на изказванията и невербалната комуникация на клиента е ограничена, латентното време на отреагиране е увеличено. Практическото справяне с непродуктивния комуникационен модел може да се реши с доброто познаване на видовете въпроси и тяхното правилно задаване.

ВИДОВЕ ВЪПРОСИ:

Ø     Отворени: Опишете ми как точно се случи това? Разкажете ми нещо повече за това? Споделете какво мислите за..Какво смятате да направите, ако…?Как ще реагирате, ако…?

Ø     Затворени: Потърсихте ли помощ по проблема? Кога точно се случи това? Бяхте ли много самотен там?

Ø     Преходни въпроси: Бихте ли описали как се чувствахте? Можахте ли да реагирате по някакъв начин?

Ø   Въпроси за качество: Какво е настроението ви днес? Какъв беше сънят ви тази седмица?

Ø     Питане:Казвате, че никога не сте пушили? И вие й казахте ……? Значи започнахте работа в…..?

Ø     Емпатично изказване: Изглежда доста ви се е струпало през последната седмица? Трябва да Ви е било много трудно да…? Звучите много разтревожено?

Ø     Улесняващо изказване: Можете ли да продължите? Разбирам.

ІІІ. същинска фаза на интервюто

 През тази фаза  консултантът се стреми да осигури естествени плавни преходи към различните области и структури на интервюто, съобразени с времевата рамка. Способността за умело структуриране и водене на интервюто се обуславя от знанието какви въпроси да се задават и в кой момент. Умелото интервю има характерен интеракционен стил – взаимно ангажиране на участниците, интерес при изследване на дадена тема, изчерпването й и плавни преходи към останалите теми. За по-голяма ясното би могло да се приеме условно, че интервюто съдържа следните три елемента:

1.      Области на интервюто. Биват:

Ø Съдържателни области. Целят събиране на фактологически материал. Психологичното интервю може де съдържа следните сравнително обособени области: история на проблема, диагностични области, възгледи на клиента; психологическо развитие; социална история. Всяка една от тези области би могла да се раздели на подобласти. В хода на интервюто обикновено се фокусира върху една водеща област за определен период от време.

Ø     Процесни области. Консултантът  трябва да внимава за самия процес на протичане на интервюто. Процесни области биха могли да бъдат: области на свободно улесняване /способността за снемане на защитите на клиента, целта е да се създаде атмосфера,  в която  клиента да се чувства сигурен да споделя личните си неща/; области на съпротиви /консултантът активно работи за намаляване на специфичните съпротиви, чиито появи могат да се обуславят от различни  фактори/; психодинамични области /интервюиращият се опитва да долови доколко клиента има прозрение за  проблемите си, как понася интерпретациите, как откликва на тях, т.е. интересува се  повече как отговаря клиента и защо го прави, а не какво точно казва. Това го ориентира доколко психотерапията е подходяща при този клиент, с какви защитни механизми  борави и каква е самооценката му/. Умело воденото интервю съчетава добро структуриране /акценти върху съдържателните области/, добър стил на недирективно слушане /акценти върху процесните области/. Тава означава консултантът „да върви” с клиента., да следи и да откликва на моментните му емоционални състояния и същевременно да се фокусира и  да изчерпва проблемните области.

1. Разгъване на областите.  Разгъването на определената съдържателна област цели детайлно навлизане в нея и изчерпателно събиране на информация. Начините за постигане са различни, но два от тях са в известна степен противоположни:

Ø    Ригидно структурирано интервю. Клиентът има усещането, че е подложен на „разпит”, тъй като трябва да отговаря на серия  въпроси от предварителен списък, които интервюиращият трябва да изчерпи.

Ø      Плавно разгънато интервю. Фокусира се върху определена съдържателна област, като въпросите са вместени в естествения поток на разговора. Клиентът има усещането, че се води разговор, а не че отговаря на серия от въпроси.

2. Преходи между областите. При преминаването от една тематично област в друга различните въпроси на интервюиращия водят до различни видове преходи, при които едно от изказванията  на клиента служи като ключово. То бива последвано от преходен въпрос на консултанта.   

 Основни типове преходи:

Ø     Спонтанен преход - ключовото изказване на клиента спонтанно преминава към друга  област. Консултантът проследява тази тема и подава улесняващо изказване, което фактически е предходният въпрос „разкажете нещо повече за това”.

Ø     Естествен преход  – в ключовото изказване на клиента има факти, които могат да се отнесат до друга тематична област. Преходният въпрос на консултанта засяга тази нова област. Консултантът е този, които навлиза в новата област. Коя точно област ще избере консултантът зависи от преценката му в актуалната ситуация. Предимството на естествения преход е, че дава възможности за ефикасно структуриране на интервюто, без това да се усеща и изживява, като строго фокусиране от страна на клиента.

Ø     Преход, с позоваване на предишно изказване – преходният въпрос на консултанта се позовава на предишна реплика на клиента: „В началото на интервюто споменахте, че..” За клиента това означава, че е бил слушан внимателно.

Ø     Фантомен преход – при него няма никаква връзка между казаното от клиента и въпроса на консултанта. Може да бъде полезен за фокусиране на „разпиляно” интервю, когато другите способи за фокусиране са се оказали неефективни.

ІV фаза: затваряне

В тази фаза на интервюто основната задача е чрез въпрос да се отвори пространство на незададените от клиента въпроси. За целта могат да му бъдат зададени въпросите :”Има ли нещо, което  е важно за Вас и което сме пропуснали?”, „Бихте ли искали да ме попитате нещо?”. Тази фаза се разглежда, като огледална фаза на отварянето на интервюто. С приближаването към края у клиента се поражда напрежение, свързано с началните опасения, страхове, идеи и очаквания, с необходимостта му да си тръгне с по-голяма яснота за проблема си и желанието да обсъди с консултанта въпроси от типа:”Доколко може да ми се помогне?”, „Бях ли разбран?”, „Ще продължим ли да работим?”,”колко време ще ми е нужно да си реша проблема?”. Ако консултантът успее да отговори на тези, не винаги зададени въпроси той ще успее да мотивира клиента да дойде пак и да спазва  това, което е уточнено. Фазата на приключването от своя страна изисква време. В този момент клиентът трябва да усети емпатичното отношение и загрижеността на консултанта. Много важно в тази фаза е той да бъде подготвен внимателно за правилата на работа и договорените взаимоотношения при евентуална бъдеща работа.

V фаза:приключване

Целта на последната фаза е излизането от режима на интервюто и преминаване към обичаен социален контакт, в който да се напусне пространството на процесното терапевтично действие. Клиентът трябва да има ясното съзнание, че определеното време е приключило. Уместно е да се направи кратък коментар на това, което се е случило, след което да се приключи сесията.