СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ - Burnout

СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО  ПРЕГАРЯНЕ    - Burnout[1]

Камелия Мирчева – психолог

През 80 –те години на миналия век в психологичната теория и практика се появява понятието Burnout – синдром на професионално прегаряне /изпепеляване/.

До този момент синдромът е бил описван, като стрес, изчерпване, депресия, отчуждение и др.

През 1974г. Хърбърт Фрейденбергер[2], американски психиатър и психолог  формулира терминът бърнаут, като характеристика на психологично състояние, при здрави хора, които работят в емоционално напрегната трудова среда. След дълги наблюдения на професии, работещи предимно с хора, той констатира психофизично изчерпване при част от тях, водещо до загуба на илюзии и чувство за полезност и удовлетворение от извършваната дейност. Първоначално професионалното прегаряне е било установено при специалисти, работещи в благотворителни организации и медицински учреждения.

След 1982 г. групата на рисковите професии се разширява, като към нея се прибавят педагози, юристи, политици, мениджъри, полицаи и  социални работници.

Изследванията през последните години показват, че симптоматиката на бърнаут може да се прояви и при хора, които дълго време се грижат за болен член на семейството.

Професионално прегаряне, /бърнаут/, според дефиницията на Фройденбергер е  „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“. [3]

Като „синдром на емоционално и физическо изтощение, включващ развитието на отрицателна самооценка, отрицателно отношение към работата и загуба на разбиране и съчувствие по отношение на пациентите“ определя  бърнаута Кристина Маслах и подчертава, че „изгарянето – това не е загуба на творчески потенциал, не е реакция на скука, а по-скоро е проблем, който „възниква на фона на стреса, предизвикан от междуличностно общуване“. [4]

Кристина Маслах създава първият тест, чрез който се прави оценка на нивото на професионалното прегаряне. Тя определя шест основни области на несъответствие, които водят до професионално прегаряне, а именно:

1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
6. Етични принципи на личността и изискванията на работата.  
    Професионалното прегаряне е състояние на физическо, умствено и емоционално изтощение, придружено от усещане за неефективност от работата при хора, практикуващи професии в социалната сфера.
    

Синдромът на изпепеляване се проявява със следните симптоми:

Ø      ФИЗИОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ – хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото;

Ø    КОГНИТИВНИ  СИМПТОМИ - апатия, липса на нови идеи, рутинност при изпълнение на задълженията, ригидност в мисленето и действията, отдръпване, дистанциране, негативно отношение към зависимите хора, а понякога към колегите и началниците, отрицателно отношение към работата;

Ø      ЕМОЦИОНАЛНИ СИМПТОМИ – чувство за провал, безнадеждност, чувство за вина, безпомощност, повишена раздразнителност и нисък толеранс към забележки и различни мнения, недоверие, мнителност, намалена чувствителност за разбиране, липса на емпатия.

Ø      ПОВЕДЕНЧЕСКИ СИМПТОМИ – намалена работоспособност и ефективност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство, склонност към крайни форми на поведението /рязко отдръпване, агресивност/ и рисково поведение – повишена употреба на алкохол и цигари, вземане на опиати и др./

Хората, работещи в сферите на здравеопазването, образованието, обслужването и занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора са подложени на риск от професионално прегаряне. Не е лесно ежедневно да подпомагаш решаването на проблемите на другите. Понякога това е свързано с отрицателни и негативни емоции, с натрупването на гняв, обида, разочарование, които създават неясни и подтискащ ситуации, често съпътствани от сложни гами от чувства.

Причините за поява на синдрома се дължат на личностната характеристика на отделния индивид, на работната среда и условията на труд и на ролевите конфликти.

Симптомите на професионалното прегаряне са общи и специфични за отделните професии. Към общите симптоми за всички социални професии спадат стресорите, предизвикани от прекалено дълго работно време и натовареност, липсата на достатъчно ред и изясненост в очакванията и изискванията  разногласия и конфликти в работната среда.

Фактори в трудова среда, които оказват влияние за развитие на бърнаут:

Ø      Трудово натоварване;

Ø      Начините на контрол на изпълнението на работата;

Ø      Възнаграждение;

Ø      Очакванията на общността;

Ø      Неясни критерии за успешност на извършваната работа;

Ø      Липса на справедливост;

Ø      Лош психологически климат на работната среда;

Ø      Ценности;

Ø      Липса на възможност за самостоятелно взимане на решения,

Ø      Неопределеност на ролята и функционалните задължения,

Ø      Работно напрежение,

Ø      Междуличностни конфликти,

Ø      Липса на нужната подготовка за осъществяване на професионалните задължения,

Ø      Недостатъчно ресурси.

Личностните фактори, които оказват влияние за развитие на бърнаут:

Ø      Определени личностни характеристики – неустойчивост, склонност към завишени очаквания към себе си и към другите, неумение и нежелание за делегиране на задачи, небалансираност във взаимоотоношенията на даване и получаване, повишена тревожност, идеализъм, свръхентусиазъм и свръхамбиции, високи очаквания, нереалистична преценка, стил на приемане и справяне с проблемите, локализация на контрола, емоционална лабилност. 

Ø  Нагласи и представи за особеностите на професионалната дейност и нейната успешност;

Ø      Липса на ресурси за справяне с работата.

Ø      Липса на ефективни модели за комуникация и общуване;

Ролевите конфликти, които оказват влияние за развитието на бърнаут биват два вида:

Ø   Конфликти в работната среда - появяват, когато професионалиста не е наясно с  очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му, породена от липсата на критерии, правила за извършване и оценка на дейността. Появяват се и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на определената дейност. Това води до объркване, стрес, натоварване и изтощение.

Ø   Конфликт между семейни и професионални роли  

Синдромът на прегаряне има три характерни аспекта:

Ø     Емоционално изтощение – чувството на емоционална умора и опустошение, предизвикани от упражняваната дейност. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания – гастрит, хронична умора, повишено кръвно и др. Емоционалното изтощение се арактеризира с липса на енергия, хронична умора, често главоболие, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, депресия чувство на безнадежност и безпомощност, напрегнатост, повишена конфликтност, чести негативни и афективни реакции. При него се наблюдава наличие на прояви на умствено изтощение и изчерпване, ниска оценка на себереализацията, незадоволеност от работата, която постепенно се прехвърля в междуличностните взаимоотношения и на живота, като цяло. Сред симптомите са: нежелание и липса на интерес към работата, преумора при изпълнение на обичайните задължения, чувство за отчуждение, преобладаване на отрицателни емоции, раздразнителност и нетърпимост към околните, трудно съсредоточаване, чести боледувания, без видими причини. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно–съдови заболявания, води до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.

Ø     Деперсонализация и дехуманизация – при персонализацията индивидът търси смисъл и значение на собствения си живот, контролира ситуациите и това, което му се случва. Персонализацията е свързана с ценностната система и социализацията, с вътрешните и външните граници на индивида и развитието на позитивно чувство на принадлежност и идентичност. При деперсонализацията всичко придобива негативни измерения, индивидът изпада в състояния на отчуждение и безсилие, както и в обезсмисляне и отчужденост от ценностите, липса на вяра в себе си, разрушаване на идеали и липса на увереност за реализация. В социалната сфера деперсонализацията се появява като безчувствено и нехуманно отношение към хората, зависещи от дейността на професионалиста. В училищната среда деперсонализацията може да се прояви в убеждението на учителя, че единствено учениците са виновни за затрудненията в ученето /тяхната безотговорност, мързел, липса на интерес и т.н./. Това отношение може да не е проявено външно в началото, но постепенно вътрешното раздразнение нараства и с времето се изявява все повече и води до конфликти.

Ø      Негативно себевъзприемане или тенденция за отрицателна самооценка – постепенно вследствие на професионалното прегаряне у специалиста възниква усещане и чувство за некомпетентност в професионалната сфера, за провал в работата и несправяне с нея. В тези ситуации се акцентира върху личните неуспехи, а не върху постигнатото.

Професионалното прегаряне води към изтощение на енергийно личностните ресурси на човека и възниква в резултата на вътрешното натрупване на отрицателни, негативни емоции, без съответното вентилиране /освобождаване/ от тях.        Американската психологическа асоциация описва четири стадия в развитието на този синдром. По техни наблюдения често тези стадии преминават бързо един в друг и “жертвата” на професионалното прегаряне рядко осъзнава своя проблем своевременно и на ранен етап от развитието.

 

Стадии в развитието на синдрома на бърнаут:

 

 

 

1. Стадий на “медения месец” – по време на тази фаза, индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Големите надежди и очаквания към работата, към творческата свобода на работното място и възможностите за реализация създават у него много високи очаквания. Ако условията на високите очаквания липсват, синдромът се развива изключително рядко, защото още в самото начало в работата не се влагат много и изключително големи надежди и много енергия. Много големите очаквания водят винаги до огромни разочарования.

2. Стадий на пробуждането /стагнация/ – в тази фаза, засегнатия започва да разбира, че неговите високи очаквания и надежди по отношение на професията, реализацията и възможностите за развитие в тази професия  не са такива, каквото са били в неговите представи. В резултат на това откритие някои започват   да работят по-интензивно и по-продължително, други са обхванати от отчаянието и апатията, но все още изпълняват съвестно задълженията си. Дистресът се увеличава и в следствие на това се появява умората, гневът, неудовлетвореността. Жертвите на бърнаут стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите и в професионалните си възможности.

3. Стадий на загуба на работния тонус /хронична умора/ – през този период повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменят ритъма на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени.  Проявяват се и първите физически признаци – безсъние, чести заболявания, промяна в апетита и теглото. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, едновременно с това се увеличава раздразнителността, агресията или апатията към работата, проявява се цинизма и критичността по отношение на хората, с които се работи, колегите и  работодателя. Често към края на този стадии се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и засилват негативното отношение към работата.

4. Стадий на пълно “изгаряне” – между първата и тази, последна фаза на протичане, могат да преминат години /средно 3-4 години/, но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства “изцеден” и единственият изход, който вижда е напускането на работа, като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Проблемите в този стадии придобиват остра форма и вече реалността за физическото и психическото здраве на човека е много сериозна. като последици от бърнаута могат да са  мозъчните инсулти, нервно-психично изтощение, суицидни мисли.  По-голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и вследствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ

Основно стратегиите за справяне с професионалното прегаряне могат да бъдат:

Ø      Промяна на условията на труд смяна на работното място

Ø      Личностова промяна чрез повишаване на личния капацитет

И в двата случая са  необходими:

Ø      Балансиране между работа и почивка.

Ø      Професионална психологическа помощ за облекчаване на напрежението.

Ø      Терапия за промяна и преоценка на приоритетите и усвояване на начини и техники за релаксация.

Ø      Тренинги за справяне със стреса и бърнаута.

ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ  Burnout

Първото нещо, което трябва да се направи е диагностиране на ситуацията. Това включва анализ на външната среда и диагностика на личността.

Анализът на външната среда включва изследване на:

·        Условията на професионалната среда и доколко те са натоварващи за индивида.

·        Пренебрегнатите цели и потребности на индивида и неизползваните  му способности и ресурси.

·        Психологическия климат на работната среда.

·        Време на трудова заетост и разпределение на задълженията.

·        Определение на професионалната роля и функционалните задължения.

·     Междуличностни конфликти. За развитието на професионалното прегаряне особено влияние оказват между личностните конфликти, породени от ролевата неопределеност  и професионална среда, при която отсъства екипност, а има наличие на повишена, нелоялна  конкурентност.

Диагностиката на личността включва:

·        Изследване на личностови особености – темперамент, самооценка, акцентуации, стилове на реагиране, поведенчески модели при стресогенни събития. Това става чрез въпросници, тестове и др. Целта е да се добие по-голяма представа за личността и света на клиента.

·        Изследване на нивото на ситуативен, хроничен и постравматичен стрес[1], диагностиране на наличието на непреработени психотравматични събития. Като синдром професионалното прегаряне се развива на фона на хроничния стрес  и води до емоционално изтощение. Възниква в резултат на натрупването на отрицателни емоции и напрежение, без възможности за освобождаване от тях.

·        Диагностика на нивото и стадия на бърнаут. Синдромът се развива постепенно и преминава през три основни стадии: Първи стадий: Характеризира се с наличието на дълготрайни приглушени емоции, понижаване на сензитивността и липса на позитивни емоции. Появява се отчужденост в между личностните отношения. Възниква състояние на тревожност, неудовлетвореност и желание „да ме оставят на мира”. Втори стадий: В този период започват да възникват недоразумения и грешки в работата, апатия, нежелание и трудност при извършване на задълженията. Натрупва се пренебрежително отношение към работната среда и хората в нея. Апатията постепенно прераства в раздразнително поведение, което е неосъзната проява на защитен механизъм. Трети стадий: В този стадий е притъпено чувството и усещането за смисъл  и ценност  на живота. Има наличие на безразличие към света, към себе си и към другите. Апатията става все по-силна и човек е завладян от загуба на радостта в живота си. Личността бива завладяна от безпомощност и обърканост, придружена с дълготрайно напрежение и тревога, които постепенно преминават в депресивни тенденции, съпроводени с агресия и отчаяние. Междуличностните взаимоотношения са нарушени. Психосоматиката се изразява в поява на гастрити, мигрена, повишено кръвно, хронична подтиснатост, безпричинен страх, нервност, депресивни състояния, тъга и др..  Аспектите на професионалното прегаряне са: понижена самооценка; изолация, емоционално изтощение, соматизация.

·        Диагностика на симптоматиката на професионалното прегаряне. Симптоматиката се разглежда  в три аспекта: психофизиологични симптоми, социално-психолгически и поведенчески.

Симптоми на професионалното прегаряне

Психофизиологични симптоми	Чувство за постоянна умора /хронична умора/; Емоционално и физическо изтощение; Нарушения на концентрацията и реактивността спрямо околната среда; Липса на интерес към новости; Притъпяване на емоциите; Обща слабост, понижена активност; Влошаване на биохимичните показатели в кръвната картина; Често безпричинно главоболие; Необясними заболявания на стомашно-чревния тракт; Бърза загуба или наддаване на тегло; Пълно или частично безсъние или постоянна сънливост; Задух или дихателни нарушения по време на физически или емоционални натоварвания; Намаляване на сензориката: замъглено зрение, нарушения в слуха, намалено обоняние и осезание;
Социално-психологически симптоми	Безразличие, скука, пасивност, намален жизнен тонус, депресивни състояния; Повишена раздразнителност при малки незначителни събития; Немотивиран гняв, агресия; Изолация; Вкопчване в негативните емоции, което води до отключване на яд, гняв, срам, зависит, емоционално парализиране и т.н. Завишена тревожост и безпокойство; Страхове и безпричинни притеснения; Общо негативно отношение към живота и переспективите за професионална кариера; Негатино и раздразнително отношение към хората, които се справят с живота си;
Поведенчески симптоми	Усещане, че работата става все по-тежка, а дейностите трудни за изпълнение; Увеличаване или намаляване на времето за изпълнение на рутинни задачи. Чувство на безполезност, липса на вяра в успеха, страх от провал, намаляване на ентусиазма за работа, безразличие към резултатите. Дистанциране от колеги и приятели. Засилване или намаляване на критичността и самокритичността. Злоупотреба с алкохол, цигари или дроги.

След диагностирането на ситуацията се преминава към изясняване и оценка  на ВЪНШНИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ, довели или водещи до професионално прегаряне. 

Условията, факторите, които водят до професионално прегаряне са свързани с отговор на следните въпроси, свързани с:

·        Особеностите на работата: Доколко индивида е свободен да управлява своята дейност?Извършва ли работа, която харесва?Доколко е компетентен в извършването на работата?Съответства ли работата на ценностите и убежденията му? Какво е естеството на работа му? Свързана ли е с директен и индиректен контакт с много хора? Еднотипна ли е дейността? Изисква ли определени и какви отговорности? Има ли хора, с които му е неприятно да работи?Други фактори, които оказват влияние на работното място.

·        Особености на между личностните взаимоотношения на работното място: Доколко има яснота в разпределението на задълженията? Делегирани ли са правата и задълженията? Какви са взаимоотношения с колегите. Има ли постоянни дразнители и как реагира на тях? Други фактори, свързани с между личностните  и екипните взаимоотношения.

РИСКОВИ ГРУПИ спрямо синдрома на професионално прегаряне

Първа група	Най-рисковата група е при хора, упражняващи професии, при които се осъществяват интензивни между личностни контакти. В тази категория влизат: ръководители, учители, лекари, медицински и социални работници;
Втора група	Особено бързо професионално прегарят хората с интровертен характер, при които индивидуално-психологическите особености не са съгласувани с професионалните изисквания на комуникативните професии.
Трета група	Хората, които изпитват постоянни вътрешни страхове и притеснения относно работата си.
Четвърта група	Жени, преживяващи дълготрайни вътрешни конфликти, породени от противоречия между професионалните задължения и семейните роли на майка и съпруга. Особено рисков фактор е заемането на висок пост, придружен  с  постоянно доказване на професионализъм в условия на жестока конкуренция с мъже.
Пета група	Хора, които работят в условия на нестабилна трудова среда и имат хронически страх от загуба на работа.

ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

1.      Подхождайте внимателно и отговорно към себе си и към здравето си. При проявлението на първите симптоми на професионално прегаряне направете консултация със специалист. Помнете, че всеки сам трябва да поеме отговорност за собственото си здраве.

2.      Осмислете и анализирайте отношението си към работата и работното си място. В работата не трябва да се търси щастие или спасение. Работата не е убежище, а дейност, която по сама по себе си не е товар. Товарът идва от неправилните убеждения, нагласи, очаквания и претенции към нея.

3.      Работете това, което е във Вашите компетентности и възможности.

4.      Живейте собствения си живот. Живейте с хората, а не заради тях.

5.      Винаги отделяйте време за себе си и за нещата, които обичате да правите.

6.  Трансформирайте негативните си мисли, отношения и чувства спрямо себе си, другите и света.

7. Доставяйте си радост и отделяйте достатъчно време за срещи с хора, извън работното си място.

8.      Балансирайте почивката и работното натоварване.

9. За преодоляването на синдрома на професионално прегаряне е необходима специализирана помощ от психолог. Признаването на проблема и необходимостта от помощ са особено трудни. Човек просто смята, че ще се оправи и че явлението е временно и постоянно отлага търсенето на решение. Но проблемът се задълбочава и отключва куп други болести след себе си. При наличието на симптомите е необходимо да се потърси помощ, преди щетите върху психиката, личността и здравето да са твърде големи.

---

[1] При ситуативния стрес след отстраняване на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение. При хроничен стрес нервното и емоционалното напрежение продължават дълго време след прекратяване на действието на стресогена. Стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда. При посттравматичен стрес — преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действието на стресогена, а едва след това, обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

---

[1] Статията е част от книгата  на Камелия  Мирчева “Психологическо консултиране”, второ преработено и допълнено издание 2013 Изд. Арт клуб „Херос”Стара Загора

[2] Хърбърт  Фройденбергер е роден е на 26 ноември 1927 г. Във Франкфурт на Майн, Германия. Починал на 72 годишна възраст на на 29 ноември 1999 г. Ню Йорк. Той е един от първите, които описват бърнаута и симптомите на професионалното изтощение. Прави мащабни изследвания по проблема и през 1980 г. ги описва в книга.

[3] Пайнс Э., Маслач К. Практикум по социальной психологии. — СПб.: Питер, 2000.

[4] Пайнс Э., Маслач К. Практикум по социальной психологии. — СПб.: Питер, 2000.