събота, 31 август 2013 г.

Психологическо консултиране



Предмет и задачи
на консултативната психология[1]
                                                     Камелия Мирчева – психолог

Консултативната психология с дефинирани параметри, принципи и подходи е сравнително „млада” наука, въпреки че психологическото консултиране е неотменима част от дейността на всеки психолог.
Психологическото консултиране се явява сравнително нова област в психологическите практики.
„Консултирането е съвкупност от процедури, методи и направления, които служат за помощ на човека да разреши проблемите си и да вземе решения относно професионална кариера, брак, семейство, усъвършенстване на личността и между личностните отношение” – това е определение за психологическото консултиране на Лицензионната комисия на САЩ към  Асоциацията, даваща разрешения за частна практика.
Началото на психологическото консултиране се поставя още в 20-те години на ХХ век. Тогава се застъпва разбирането, че всяко едно психическо явление може да бъде разбрано чрез изследване на причините, развитието и промяната му.
Личността се разглежда като динамична система от интерактивни взаимоотношения на между личностно взаимодействие, които оказват влияние върху развитието и промяната на индивида.
След  официалното си обособяване през 1946 г. като отделна помагаща професия, консултативната психология претърпява забележително развитие.
Първоначално тя се е занимавала с подпомагането на хората при избор на дадена професионална реализация, но в последствие  се развива и  превръща в професия, която подпомага за максимално разгръщане на човешкия потенциал и способности в различни области на живота. 

Консултативната психология има приложен характер. В нея се използват  разнообразни, сложни  психологически интервенции, предназначени за:
Ø      Подпомагане на личността да разбере причините на проблема и да  изработи адекватни поведенчески стратегии и модели;
Ø      Подпомагене на хората в адаптацията им към средата;
Ø      Подобряване на междуличностните взаимоотношения и общуване;
Ø      Променяне и адаптиране на средата към потребностите на човека;
Ø      Пдпомагане за възстановяване на психичното здраве на личността;
Ø      Научаване на клиента на стратегии за справяне в проблемните за него области;


През 1979 г. H. Burks  и B. Steffire [2] предлагат следното по-широко определение за консултирането: „Консултирането е професионално отношение на квалифициран консутант към клиент, което обикновено представлява  отношение на личност към личност. Целта на консултирането е да се предостави помощ  на клиента да преодолее проблемите, възникнали в личното му жизнено пространство, чрез осмисляне на основните си цели и преоритети, като осъзнае и приеме избори при решаването проблеми от емоционален и междуличностен характер”.
 Днес има много близки по значенията си определения за психологическото консултиране и всички те включват няколко основни положения:
  1. Консултирането помага на човека да направи собствен избор на действие по отношение на проблем, възникнал в живота му.
  2. Консултирането помага за научаване на ново поведение.
  3. Консултирането способства за усъвършенстване на личността и стимулира развитието на  нейните ресурси.
  4. В консултирането се акцентира на това, че клиентът е независим, самостоятелен индивид, които е способен, според създадените обстоятелства да взема самостоятелни решения. Задачата на консултанта е да създаде такива условия, които да поощряват и подкрепят самостоятелното и волево поведени на клиента при правенето на избор и вземането на решения.
  5. Същността на консултирането е във взаимодействито между клиента и консултанта, което е основано на три основни принципа. Първи принцип: Всяка личност притежава безусловни ценности и заслужава да бъде уважавана и ценена, заради това. Втори принцип: Всяка личност е в състояние да носи отговорност за себе си. Трети принцип: Всяка личност има право да избира своите цели и ценности и да взема самостоятелни решения. Тези три принципа са заложени в основата на клиент-центрираната терапия, школа основана от американския психотерапевт К. Роджърс.[3]
  6. Консултантът приема клиента, като уникален, автономен индивид, признава и уважава неговото право на избор, самоопределение и начин на живот. 

ОСНОВНИТЕ  АСПЕКТИ, които отличават консултативната психология от другите помагащи науки са свързани с това, че:
Ø      Следва учебният, а  не клиничният модел - клиентите се разглеждат  като здрави хора, които се нуждаят от помощ за справяне със стресове от ежедневието и преодоляване на житейски  кризи.
Ø      Задачата на консултативния психолог е да подкрепя и подпомага клиентите си при ученето на стратегии за справяне и на нови поведенчески модели  чрез максимална мобилизация на наличните или изграждане на нови личностни ресурси;
Ø   Консултативната психология акцентира върху модела на развитието. Тя подпомага личността в постигането на оптималното й развитие;
Ø   Застъпва превантивните подходи към проблемите на развитието. Нейната стратегия е да  идентифицира хора, групи и ситуации, които се разглеждат, като особено рискови и да им помага за разрешаването на проблемите  преди настъпването на кризата.
Ø      Обръща особено внимание на ролята и значението на професията в живота на човека;
   Консултативната психология произлиза от три различни направления:
Ø           Професионално ориентиране;
Ø           Психологически  измервания;
Ø           Психотерапия;
Съчетаването на професионалното ориентиране и тестирането ги превръща във важни основи  на консултирането. Идентичността на консултативната психология  се очертава въз основата на:
1. Практиката на професионалното  консултиране и ориентиране в широк житейски аспект;
2. Първична превантивна дейност и посредничество в промяна на средата;


ПРЕДМЕТЪТ на консултативната психология е свързан с понятията:
Ø  Консултиране – получаване на насока, ръководство, професионален съвет или обучение за подпомагане на личността за  справяне с определен проблем или житейска криза. Консултирането е насочено към различни области и е свързано с това личността да получи отговор на въпросите и да реши проблемите си;
Ø      Диагностика - извършва се с определен инструментариум /интервюта, въпросници, тестове, скали и др/;
Обект на консултативната психология могат да бъдат:
Ø      Хора с дезадаптивно поведение, причинено от преживян стрес или житейска криза;
Ø    Хора, нуждаещи се от помощ за вземане на решение или при решаването на даден проблем;
Ø      Болни хора  /в клиничната практика/;
Ø Хора, които срещат трудности в междуличностните си взаимоотношения и взаимодействия;
Ø Хора, нуждаещи се от професионално мнение и съвет в дадена област /професионалното консултиране/;
Ø      Деца с училищни проблеми;
Ø      Семейства с нарушени взаимоотношения;
   Целите на психологическото консултиране зависят от индивидуалните потребности на клиента и въпреки това биха могли да се формулират няколко общи универсални, които в по-голяма или в по-малка степен са упоменати почти във всички школи и направления.
1.     Подпомага се промяната на дезадаптивното поведение на клиента, което в деден етап от живота му и при неизбежни социални ограничения му пречи да изпитва удовлетворение и радост от живота си и му създава дълготраен дискомфорт, породен от конфликти и проблеми.
2.      Развива навици и умения за справяне и преодоляване на трудностите.
3.  Подкрепя и стимулира ефективно вземане на жизнено важни решения и правене на избор.
4.      Развива умения за комуникация и подобрява междуличностните взаимоотношения.
5.  Стимулира повишаването на потенциала на личността и развива способностите на клиента да контролира своите реакции и поведение, като поема отговорност за тях.


Първоначалният модел на професионалното консултиране е бил по същество процес на рационално вземане на решения, в който интерпретацията на тестова диагностика е заемала важно място и е водела до избор на тип обучение или професия. С развитието на психотерапията моделите на консултативната психология се фокусират повече върху процеса на социално влияние.
При консултирането за вземане на решения консултанта обучава клиента индивидуално или в групи.
Независимо в коя област се провежда психологическото консултиране,  то е начин на работа с хора, подчинен на определени правила.


НАЙ-ЧЕСТО ОБЛАСТИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО  КОНСУЛТИРАНЕ са свързани с:
Ø      Ниска самооценка;
Ø      Тревожност;
Ø      Психологична криза;
Ø      Кризисна интервенция;
Ø      Училищни проблеми;
Ø      Проблеми в общуването и междуличностните взаимоотношения;
Ø      Професионално консултиране;
Ø      Брачна консултация;
Ø      Ситуационни кризи;
Ø      Кризи на съзряването;
Ø      Брачна консултация;
Ø      Стрес на работно място;
Ø      Загуба на работа;
Ø      Внезапни промени в живота;
Ø      Загуба на близък човек;
Ø      Преживяно травматично събитие;
Ø      Емоционално и физическо изтощение;
Ø      Депресивни състояния;
Ø      Междуличностни отношения;
Ø      Тревожност;
Ø      Проблеми в комуникацията с близките;
Ø      Кариерно развитие;

КОНСУЛТАНТЪТ  трябва:
Ø      Да бъде компетентен[4], да притежава умения за общуване и комуникация и  позитивна нагласа.
Ø      Да познава защитното поведение и защитните механизми и да може рационално да се справя с тях;
Ø      Да разполага с диагностичен инструментариум, техники и прийоми, с които да стимулира позитивната промяна, вземането на решения и новите поведенчески стратегии;
Ø      Да спазва конфеденциалността на информацията, освен в предвидените от закона случаи.
Ø      Да притежава субективна позитивна нагласа, когато използва психотерапия. Ако липсва такава настъпва проблем, въз основа на „не обичам работа си”. В такива ситуации терапевтът пренася своя дискомфорт върху клиента, а това води до натрупване на скрита агресия, породена от неудовлетворението „аз съм принуден да общувам”. Това води до нарушаване на рамката и провокира афективен /емоционален/  неутралитет. Симпатиите и антипатиите също не са полезни за процеса, тъй като водят до  ниска емоционална амбиция. Емпатията е неутрално емоционално състояние, изпълнено с разбиране и съпричастност, съпреживяване, заинтересованост, зачитане на правата на клиента и приемане на неговия избор, без критика или намеса в решенията му.
Ø      Да притежава умения за интерпретация на събитието. Едно и също събитие притежава различна по степен и сила за отделните индивиди травмираща ситуация. Емоционалната интерпретация на събитието е винаги строго индивидуална и различна по степен и значение за отделните хора. В зависимост от това как отделната личност приема дадено събитие се формират негативни или позитивни емоции. Ако то бъде интерпретирано като загуба се засилва тревожността, депресията, чувството за вина.


Всеки човек се ражда с определен праг на поносимост и степени на възможности за справяне с проблемни  ситуации и кризи. Това е строго индивидуално и зависи от усвоените поведенчески модели, жизнени стратегии и личностни дефицити.
Всяка личност е уникална чрез своята неповторимост от вярвания, мисли и преживявания.
Едно и също събитие ще бъде преживяно по различни начини  от един и същи  човек, ако то се случва в различни етапи от неговия живот. Човешкото същество е уникална динамична система, която се променя и развива с натрупването на знания и опит. Тази промяна оказва влияние, както върху самата личност, така и в нейните междуличностни взаимоотношения.
Психологическото консултиране в различните си варианти помага да хората в една или друга степен да осъзнаят собствената си ситуация и да я променят и да продължат живота си, въпреки загубата, дискомфортът  или болката. Когато човек попада в определена емоционално проблемна  ситуация,  той действа по начини, които формират поведенческите му модели.
Една от основните цели на консултативната психология е  да помогне на личността  да идентифицира собственияте си начини на действие и  да осъзнае алтернативите за ново поведение. Консултантът и клиентът трябва да работят в сътрудничество. Ако клиентът не прояви активност и мотивация в промяната на поведенческите модели или в избора на решение, не би могло да се осъществи ефективен процес на решаване на проблема.


Консултативната психология е ориентирана към работа с емоциите. Страхът, гневът, обидата, разочарованието, чувството за поражение, болката променят поведението. Приемането на едно събитие, като провал или успех зависи от личната, субективна  интерпретация на  индивида, от неговия опит, от осъзнатите и неосъзнати потребности, убеждения и нагласи формирани  в процеса на развитието му.
Правилата, допусканията, приеманията, които формират хората сами за себе си могат да бъдат полезни или вредни за индивида в определени периоди от живота му. Това е свързано с личните интерпретации, които оказват влияние върху поведенческите модели и приемането на дадена ситуация или събитие. 

Защо човек решава да се обърне към консултант? Защото има някакъв проблем или въпрос за решаване, свързан с определена житейска ситуация или с професията, или просто с нещо, което го притеснява и  иска да бъде разрешено. Очакванията  на клиента са свързани с това  да бъде постигнат успех след консултирането и да има полезност от разговора с консултанта.
Консултирането в най-общи линии е процес, при който двама или повече души превръщат определен кръг теми, предложени от клиента в общо дело и работят върху тях  с цел търсещият съвет да придобие увереност и сили да се справя с проблемите си.
Работата с хора е комплексен и понякога труден процес. Консултирането е такъв вид работа, които изисква висок професионализъм  от страна на консултанта. Личността и компетентността на консултанта са важни фактори, които оказват решаващо значение за успеха или неуспеха при решаването на проблема  на клиента. 

Много често хората не правят разлики между консултант и терапевт. Консултирането е кратък процес, който може да обхване от 1 до 5 сесии. Консултант може да бъде човек, зъвършил магистърска или бакалавърска степен по психология или друго специализирано образование, даващо необходимата квалификация за работа. При консултирането се търси решение на определен конкретен проблем, за които е необходимо получаване на определена информация.
Психотерапията е дългосрочен процес, при които се търси отговор на въпросите какво пречи на човек да се чувства добре и му помага да се приеме себе си, да разви силните си страни и да постигне промяната, чрез научаването на алтернативни модели на поведение и мислене.
Методите, техниките и прийомите, използвани при консултирането  имат динамичен характер. Моделът на консултиране е активен процес и за консултирания и за консултиращия.
Не може да се каже, че съществуват системни изследвания в областта на консултирането, въпреки многото теории и видове терапии. И въпреки това методите, които оказват най-силно влияние в консултирането и  са в основите на почти негови всички направления  са свързани най-често с:
Ø      Психодинамичната теория;
Ø      Когнитивно - бихевиористичната теория;
Ø      Екзестенциално - хуманистичната теория;


 Съвременни представи за целите на психологическото консултиране в различните школи и направление

Направление
Цели  на консултирането
Психоаналитическо направление
Трансфер до съзнанието на изтласканото в безсъзнанието. Осъзнаването на безсъзнателното помага на клиента  да възпроизведе ранният си  опит и да анализира потиснати си конфликти, което води до промяна  на личността.
Адлерианско направление
Промяната в живота на клиента цели да му помогне да формира социални цели и умения и да коригира деструктивното мотивиране чрез осъзнаване на собствената си значимост, ролята и мастото си в социума  и силните страни на личността.
Поведенческа терапия
Коригиране на неработещите модели на поведение и научаване на ефективни нови.
Рационално-емоционална терапия (A.Ellis)
Осъзнаване  и трансформиране на "саморазрушителните" подходи на клиента към живота чрез съзадаване на толерантни и рационални подход и взаимоотношения. Използват се чрез определени методики, които формират дълготрайни стратегии за научаване на клиента да решава поведенческите и емоционалните си  проблеми
Ориентирана  към  клиента терапия (C.Rogers)
Създаване на благоприятен за консултиране климат, подходящ за самоподготовка и признаване на факторите, които пречат на растежа на индивида. Насърчаване на  откритостта на  клиента, стимулиране на неговия положителен минал опит и приучаване към повишаване на  емоционална спонтанност.
Екзестенциална терапия
Помага  на клиента да осъзнае собствената си свобода на избор и способности. Насърчава го  да поеме отговорност за това, което се случва с него. Идентифицират се блокиращите деструктивни поведения, мисли и нагласи и се изграждат ефективни.


[1] Материалът е част от Второто преработено издание на книгата на Камелия Мирчева „Психологическо консултиране”
[2] Burks Н. M., Steffire B. Theories of Counseling, 3rd Ed. N. Y.: McGraw-Hill, 1979.
[3] Клиент-центрираната терапия е един от основните подходи в консултирането и психотерапият.,  Формулиран е от Карл Роджърс през 1940г. Методът се основава на убеждението, че при наличието на оптимален психологически климат хората имат в себе си големи ресурси за себеразбиране, за промяна на възгледите за себе и към другите и за генериране на себе направлявано поведение. Терапевтът оценява положително уникалната индивидуалност на клиента си. Той е готов да слуша, разбира и приема всички мисли, чувства и постъпки на клиента, независимо дали е съгласен с тях. Терапевтът се грижи за клиента безкористно и приема объркването, враждебността и депресията му в същата степен, в която приема и яснотата, любовта и оптимизма. Терапевтът действа като подпомагащ остраняването на емоционалните блокировки или спънки към растежа и спомага за съзряването и асимилацията на нови преживявания.
[4]  Да притежава нужното образовение и квалификация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар