петък, 5 юли 2013 г.

Бариери и градивни подходи в отношенията учител-ученик



БАРИЕРИ  И  ГРАДИВНИ  ПОДХОДИ  В  ОТНОШЕНИЯТА
УЧИТЕЛ – УЧЕНИК
 Камелия Мирчева - психолог



        Уважението и насърчаването са двете основни качества при  всяка една проява на загриженост. Когато учениците почувстват, че учителят се интересува и е загрижен за тях, а не само от преподаването и усвояването на учебния материал са много по-склонни дори сами да коригират неприемливото си поведение и отношение.
Ако един учител насърчи учениците си да използват допуснатите от тях грешки, като възможност за извличане на поука и им докаже, че вярва в тях и в техните възможности за справяне, работата в часа ще бъде по-ползотворна и успешна.
БАРИЕРИТЕ в общуването са несъзнателно допускани грешки, които влошават комуникацията и общуването.
Таблица №1
Бариери и градивни подходи в общуването между учители и ученици

Бариери:
Градивни подходи:
1.ПРЕДПОЛАГАНЕ
 Най-често човек си мисли, че знае какво мислят и чувстват другите и че те  са наясно какво се очаква от тях в определени ситуации. Предположенията си приема за верни и правилни и не си прави труда въобще да ги обсъди и дискутира. Това води до действия и субективни очаквания. Понякога учителите допускат, че знаят: какво мисли и чувства ученикът, без да го попитат дали   това  е така; предполагат как биха могли да реагират учениците, или какво могат или не могат да направят в съответната ситуация.
1.ПРОВЕРКА
Ø      Винаги използвайте възможностите си да научите наистина какво мисли и чувства ученикът в конкретната ситуация.
Ø Проверявайте чрез разговори предположенията си относно мислите и чувствата  на учениците спрямо конкретна ситуация или проблем.
2.”СПАСЯВАНЕ, ПОМАГАНЕ”/ОБЯСНЕНИЯ
Най-често човек „помага” на другия, като му обяснява какво и как се е случило, защо е станало и какво трябва да направи в конкретната ситуация. Възрастните мислят, че проявяват загриженост към децата и им помагат, като правят някои неща вместо тях или им обясняват подробно ситуацията, без да им предоставят възможност  сами да проучат причината за проблема и да се поучат от грешката си.
  Помислете си колко пъти сте „помагали” на учениците си,  като сте им обяснявали какво и защо е станало, как трябва да се чувстват в конкретната ситуация и какво трябва да направят. Спомнете си колко пъти сте говорили за отговорностите на учениците и си дайте сметка дали те са ви чули.
 Когато на един ученик се даде възможност  да анализира ситуацията и да стигне до правилния избор  в 90 % от по-нататъшни подобни ситуации той ще реагира и постъпва правилно. Когато един очакван модел на поведение е „натрапен” на едно дете чрез наставления, без активно негово участие  в 70 % от случаите то няма да изпълни това, което се иска от него.
2.ПРОУЧВАНЕ
Ø      Дайте възможности на учениците си да се научат да проучват и обсъждат причините, които водят до определени ситуации или проблеми;
Ø      Позволете на учениците да проумеят как тяхното поведение се отразява на околните, какво мислят за него и как се чувстват;
Ø    Окуражавайте учениците да споделят мислите и чувствата си относно своето поведение и постъпки;
Ø      Помогнете на учениците си да вземат правилни решения, като правят избор на ново поведение от предложени от тях самите варианти за това какво биха могли да направят за решаване на проблема;
  Вместо да напомните на учениците си да облекат връхните си дрехи, преди да  излязат навън, защото вали сняг, бихте могли да отделите няколко минути и да ги помолите да погледнат какво е времето навън и да ви кажат какво биха могли да направят преди да отидат на двора.
Ø       
3.НАСТАВЛЕНИЕ
Наставленията правят децата зависими. Дори когато са изпълнени безпроблемно наставленията не предоставят възможност на ученика да поеме инициатива. Те не го стимулират за действие, а предизвикват:
Ø      пасивно-агресивна реакция /вършене на изискваното, но по начин, които „отбива номера”/
Ø      протест – може да бъде агресивен с явно изразено недоволство, спор или хленчене /Защо все аз?.../ или пасивен / не правене на изискването /

3.НАСЪРЧАВАНЕ
Ø Помагайте и стимулирайте учениците да предлагат алтернативи за решаването на даден проблем или за промяна на дадено поведение.
Ø      Насърчавайте и отбелязвайте дори най-малката позитивна промяна и полаганите усилия за решаването на проблема;
Ø      Ценете уникалността и различието на всеки един ученик;
4.ОЧАКВАНИЯ
  Прекалено ниските очаквания водят до намаляване на влаганите усилия и до формиране на нереалистично висока самооценката.
 Прекалено високите нереалистични очаквания биха могли обезсърчат ученика, да го демотивират и да формират неувереност и ниска самооценка.
 Всеки учител би трябвало да е наясно какви очаквания би могъл да има към учениците си и да ги съобрази с техните възможности и способности. Добре би било да се вярва във потенциала на всеки ученик и да има по-високи, но реалистични очаквания към него.
4. ПОХВАЛИ
 Приоритетите на децата и възрастните често са различни. Познаването на извънучилищните интереси на децата би било от голяма полза за учителя. Темповете на успеваемост по даден учебен предмет са строго индивидуални при всяко дете.
Ø  Стимулирайте учениците, като своевременно отбелязвате всеки техен напредък в обучението и поведението им;
Ø      Критиките обезсърчават и включват защитно поведение;
  Когато ученик, който никога или много рядко е участвал в дискусиите на класа, зададе въпрос несвързан с обсъжданата тема, бихте могли първо да го да го похвалите, затова че е проявил интерес, /а не  да го порицаете, че не внимава в часа/, след което да го попитате какво е мнението му по дискутирания проблем.
5.ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ
 Децата не са възрастни и не бива да очакваме да мислят и да се държат като такива. Почти всички изречения, които започват с думите „трябва” и „Ти си…” включват на подсъзнателно ниво защитни механизми.
Примери: „Как можеш никога да не…”,”Не можеш ли поне веднъж …” ,” Не разбираш ли, че…”, „Колко пъти ще ти повтарям…”,”Не мога да повярвам, че си направил…”,”Трябваше да си по …”, „Трябва да полагаш повече усилия за…”
5.УВАЖЕНИЕ
Ø      Ако между учителите и учениците има взаимодействие и доверие, те ще се научат да разбират и приемат различните гледни точки. Това води до по-добра атмосфера в часа и ползотворно сътрудничество.
Ø      Зачитайте мислите, мненията и чувствата на децата;
Ø      Не забравяйте, че бихте могли да коригирате дадено поведение и отношение само, ако познавате причините, които го пораждат;
 Вместо да кажете :”Не си решил вярно задачата”, бихте могли да попитате „Каква е причината за  този подход при решаването на задачата”, „Какво е разбирането ти за решаването на тази задача?” и да предложите на ученика  да опита с правилния начин.


Разпознаването и избягването на „бариерите” в общуването между учители и ученици ще помогне за успешното овладяване на поведението на учениците. Използването на градивните подходи в училище ще подобри не само между личностните взаимоотношения, но и ще повиши нивото на мотивация за учене на учениците.


Няма учител, които да не е загрижен за учениците си. Но не всеки умее да покаже позитивно загрижеността си. Обикновено учителите се с добри намерения, грижат се за учениците си, напътстват ги и им казват когато не оправдават очакванията им. И въпреки това съществуват ситуации, които водят до неудовлетворение и обезкуражаване и за учителя и за учениците.
 
УВАЖЕНИЕТО ПРЕДИЗВИКВА УВАЖЕНИЕ, А  НЕУВАЖЕНИЕТО – НЕУВАЖЕНИЕ

Ако едно дете расте в среда, в която постоянно му се крещи и повишава тон, самото то ще крещи на другите. Децата копират моделите на възрастните.

ТАКТИКИ И УМЕНИЯ ЗА  ИЗРАЗЯВАНЕ  НА ЗАГРИЖЕНОСТ към учениците:

1. Внимавайте за думите, които казвате и тона на гласа, с които ги изричате. Критиките, крясъците, високото говорене, обидите, гневните думи не водят до промяна.
2.   Изслушвайте учениците и  ги възприемайте сериозно.
3.   Наслаждавайте се на работата си. Често учениците споделят:„Има учители, които мразят работата си. Сякаш мразят живота и себе си и си го изкарват на учениците…”
4.   Ценете уникалността на всеки ученик.
5.   Изграждайте подходящи отношения към децата, в зависимост от тяхната възраст.
6.   В общуването си с учениците използвайте чувство за хумор.
7.   Не бъдете саркастични и не се надсмивайте на допуснати грешки.
8.   Уважавайте страничните интереси на учениците.
9.   Заинтригувайте учениците. Много учители имат навика да казват на учениците си какво да правят и да решават проблемите им, вместо да им дадат възможност да участват в създаването на правилата и изискваният за работа в класната стая.
            10. Създайте подходяща  атмосфера за работа, при която всички заедно да работят за решаването на проблемите. Вместо да казвате на учениците какво да правят, потърсете мнението им :
”Какво мислите по този въпрос?”, „Как бихме могли да решим проблема?”,”Какви последици, би могло да има от подобна ситуация?”, “Какви варианти би предложил, за разрешаването на проблема?”.

МЕТОДИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ  НА ПРОБЛЕМНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Ø      Измерване, регистриране на честотата на нежеланото поведение. Въздействията на учителя  за корекция на поведението ще бъдат много по-ефективни, ако  предварително се установи честотата на нежеланото поведение. Преди регистрирането е необходимо да се даде точна и ясна формулировка на нежеланото поведение. Писмените инструкции, написаните правила  и договорените взаимоотношения са много ефикасни методи. Чрез договарянето на желаното поведение  могат да се постигнат няколко неща: от една страна точно и ясно се определят правилата и санкциите при тяхното нарушаване и от друга детето се самовъзприема като партньор, а това повишава мотивацията му при изпълнение на изискванията. Колкото по-голямо е детето, толкова  по- желателно е да бъде сключен договор с него /или  с класа/ за желаното поведение. Писменото споразумение може да бъде видяно всеки път, когато възникват спорове и недоразумения. Отношенията  се поставят на нова основа, която избягва опасността от субективни оценки. Обсъждането и фиксирането на правилата  действа много по-ангажиращо  и  повишава чувството за отговорност. Децата, особено в пубертета имат много изострено чувство за справедливост и  възможността да участват в обсъждането  ги прави равноправни участници в общуването.
Ø      Подкрепление  е всяко последствие, което увеличава силата или вероятността едно поведение да се прояви отново. Подкрепящите действия биват два основни типа: положителни и отрицателни. При положителното подкрепление водещо е стимулирането на  позитивните прояви и игнориране на негативните.  / За позитивните прояви се отделя много повече време /. За съжаление най-често възрастните подкрепят несъзнателно  отрицателните прояви. Ако едно дете е получило повече внимание от страна на възрастните, когато е извършило някаква негативна проява и никаква внимание, когато е извършило нещо позитивно, то формира на подсъзнателно ниво отрицателния модел  за  задоволяване на потребността от внимание. Ако един ученик има прояви на агресивно поведение по-добре е да се обръща повече внимание чрез подкрепяне на не агресивното поведение. Добре би било ясно и точно да се дефинира желаното не агресивно поведение и стъпка по стъпка да се подкрепят новите му форми и измерения. Поведение, което е било подкрепяно при определени ситуации ще възниква и при  други, подобни на подкрепяната.
Ø      Изискванията към детето трябва да са в кръга на неговите възможности. Детето ясно и точно трябва да разбере кое негово поведение ще бъде подкрепяно положително.
Ø      ИМИТАЦИЯ и моделиране. Хората получават това, което дават. Ако родителите и учителите крещят и децата правят същото. Имитацията е един от основните механизми за усвояване на  житейски умения. Малките деца подражават на поведенческите модели на възрастните. Нежеланите поведения са резултати от това, което децата са научили от другите. Възрастните могат да научат  децата на всички форми на проблемно поведение без дори да забележат или разберат как са го направили. Родителите биха могли да научат децата си да хленчат, да крещят, да заплашват, да избухват, да бъдат безпомощни.  Ако едно дете получава това, което иска винаги, когато хленчи или плаче, то  формира  поведенчески модел, при които смята на подсъзнателно ниво, че със поведението си  ще получи желаното. При такъв тип взаимоотношение детето разбира на подсъзнателно ниво, че поведението му има въздействие върху възрастният и че то не се отхвърля категорично. Това може да подейства поощряващо поведението да се прояви отново.  Когато единственият шанс на детето да  привлече вниманието върху себе си е негативното поведение често забележките и раздразненията на възрастния от нежеланото поведение взаимно се подкрепят и усилват.



ПОЗИТИВНО ВЪЗПИТАНИЕ

    Ние несъзнателно влияем по положителен или съответно по отрицателен    начин на околните и така допринасяме за техния успех или провал.
                                           Рудолф Дрейкърс

  Няма значение къде сме – на улицата, в училище, на работното си място или пред телевизора – навсякъде около нас се изговарят думи, които оказват  своето влияние. И въпреки всичко няма място на света, където думите да са по-важни, отколкото в семейството и в училището.
В семейството децата се учат да общуват, а в училището учат и затвърждават  първите си социални роли в  междуличностните отношения.
Езикът, с който говорим на децата и начините, по които общуваме с тях са особено важни.
Възрастните твърде често забравят, че всеки път, когато отворим устата си и изричаме нещо, ние учим децата си на това, което казваме.

Децата, особено малките имитират видяното от възрастните поведение. Те повтарят това, което виждат и говорят това, което чуват от тях.
Когато възрастните крещят, ругаят, обиждат, независимо дали думите им са насочени към детето или към някой друг сигналите са уловени. Децата научават това, което изживяват.
Ако живеят в среда изпълнена с критика и забележки те се научават да критикуват. Ако живеят в среда, в която ги карат постоянно да изпитват срам, те свикват да се чувстват виновни. Ако децата живеят в подкрепяща среда придобиват увереност и самочувствие. Ако  получават похвали те се учат да ценят себе си и другите.
        Съвременните ученици са много заети с уроци, интернет  и гледане на телевизия. Тяхната комуникация с другите, за съжаление се осъществява по-често в чата.
Родителите са прекалено ангажирани, а общуването е сведено до процес, при които на детето най-често се казва какво не трябва да прави, без да му се обяснява защо.
Най-често задавани в къщи въпроси са: „Гладен ли си? Написа ли си домашните? Изпитваха ли те”.
И най-интересното е , че в 80 % от случаите отговорите са до болка повтарящите се.
   Семейството и училището са партньори в отглеждането, възпитанието и обучението на децата.  Децата не се раждат лоши, груби и невъзпитани, те стават такива по пътя на неправилната си социализация, като се учат какви да бъдат.
         Често, ние, възрастните забравяме за огромната  сила и власт на думите. На онези думи, които могат да  окуражат една дете и да променят живота му или да го накарат да спре да вярваш в себе си и в мечтите си.
       Думите, имат невероятна власт. Домът и класната стая трябва да бъдат място, където децата се чувстват в безопасност. Защото, когато думите нараняват - децата са самотни, родителите - объркани, учителите - безпомощни, а обществото безкрайно учудено  от ширещата се детска агресия. 
        И получаваната всекидневна доза обида, страх, гняв, неовладяна ярост  се натрупват върху тези, получени предишния ден и резултатът е негативизъм, апатия, агресия, комплекси, малоценност, чувство за вина.
      Изследванията показват, че:
Ø      Голяма част от учениците се страхуват да ходят на училище заради заплашителни думи и поведение, от страна на съученици, по-големи ученици, родители и учители. 
Ø   Повечето ученици са били поне веднъж жертва на вербална агресия, подигравки и грубо отношение.
Ø    Голяма част проявите на насилие са в резултат на нерешени конфликти, караници и заплахи.
        Какво можем да направим за подобряването на климатът в училище и за овладяване на  ширещата се детска агресия?
        Думите могат да създават ситуации. Думите могат да имат не само позитивни послания, но и негативни. От това с какъв език говорят децата и възрастните зависи какво ще се провокираме и формира като поведенчески модел.
      Насилието и детската агресия могат да бъдат овладяни и предотвратени, ако детето се научи да уважава и ценим човека, независимо от това колко различен  и на каква възраст е. Това може да стане чрез стимулиране на позитивното възпитание в семейството, в училището и в обществото. Всички възрастни са отговорни за това и могат да съдействат, като създават на  атмосферата на уважение и добронамереност сред подрастващите.
     Ученикът е ресурс, а не проблем. Той може да има огромен принос към ученическата общност. Всъщност учениците са ученическата общност. И тази общност трябва да бъде обучавана не само в получаването на знания, а и в умения за общуване, самоконтрол, стимулиращо поведение и конструктивна ответна реакция при конфликт. 

        Влияние на семейството е основно за възпитанието на детето, но  учителят е най-важният фактор в класната стая. Неговият личен подход създава атмосферата. Учителят може да направи животът на едно дете нещастен или прекрасен. Учителят може да бъде инструмент за вдъхновение или уред за съсипване  на  развитието и формирането на личността на  детето. Думите, които учителят използва могат да очертаят съдбата  на ученика, а процесът на общуване в класната стая  /негативен или позитивен/ предопределя и учебните резултати.
    Умението да общуваме е изключително важно във всеки един миг от човешкия живот. Доброто и ефективно общуване е критерии не само за успешни междуличностни взаимоотношения, но и за формиране на самооценка и самоувереност. А от това каква самооценка е формирана, зависи успеваямостта и реализацията на индивида.
   Умението на човека да общува влияе върху качеството на отношенията му с другите, а добрата комуникация е предпоставка  за постигане  личностна и професионална реализация.
        Междуличностното общуване е сложен процес, които започва да  про­тича първо вътре в самата личност, когато тя пожелае да сподели с някого свое чув­ство или идея. За да може да бъде  предадено посланието, говорителят /споделящият/ трябва  първо да го „закодира" в словесни и в не словесни кодове, които приемащият /слушащият/ би разбрал и би съумял  да „разкодира".
        Ко­довете, които събеседникът ще подбере, за да предаде по­сланието /думи, жестове интонация/  зависят :
Ø      от неговите намерения / на говорещия/;
Ø      от ситуацията и от взаимоотношенията му със слушателя;
Ø  от такива фактори като възраст, емоционално състояние, обществено положение, образование, произход и принадлежност към определена културна традиция;
„Кодирането” е такъв процес, при който идеите, мислите  и чувствата се преобразуват в между личностни послания.
      Допълнително изкривяване на информацията се получава и по време на процеса, при който човек декодирате посланието, като припис­вате различни значения на получените словесни и не словесни знаци. От всичките 40 000 импулса, които човек долавя всяка се­кунда посредством ушите, очите, ръцете, дланите, пръстите си и всяка останала част от тялото си, той е в състо­яние да разграничи отчетливо само няколко върху които съсредоточава вниманието си.
         Това, кое­то човек отличава от общия „шум", е силно повлияно от такива фактори като:
Ø      собствените ви очаквания;
Ø      потребности;
Ø      убеждения, вярвания, интереси, възгледи;
Ø      житейски опит и познания.
        В своята книга „Хайде да говорим" изследователите Сатри, Олсън и Уитни пишат: „Знае се, че ние, хората, чуваме поло­вината от онова, което е било казано, съзнателно слушаме по­ловината от чутата половина, а запомняме половината от съзнателно изслушаната половина".
      Или с други думи, проявя­ваме склонност да чуваме онова, което искаме да чуем, и да виждаме онова, което искаме да видим.. Хората не чуват всички звуци на све­та, а слушат определени звукове и шумове. Поради тези причини изпратеното към човека посла­ние често е твърде различно от онова, което той декодира и пресъздава съобразно наличните знаци. В много случаи понякога впечатлението за смисъла на посланието  изобщо няма нищо  общо с намеренията на този които го изпраща.

         Ако човек овладее умението да слуша актив­но, вместо да предполага, че впечатленията му са правилни и да отговаря съобразно тях, той ще е способен във всеки един момент да бъде напълно сигурен, че е декодирал правилно из­пратеното към него послание.
        Примери на активно слушане:
-          Никога няма да успея да си намеря нова работа.
-          Това те кара да се чувстваш наистина отчаяна, права ли съм? (активно слушане)
-    Където и да отида, навсякъде ми казват да си оставя автобиографията, а после изобщо никога никой не се обажда.
-          И смяташ, че мястото е предварително заето? (активно слушане)
-          Точно така. Ако нямат свободни работни места, защо не си го кажат направо?
            Активното слушане е много полезно в следните две по-специфични ситуации:
Ø      Когато не сме съвсем сигурни, че разбираме какво има предвид събеседникът ни.
Ø      Когато ни е било изпратено важно или заредено със сил­ни емоции послание.
           Когато използваме активно слушане добре е да съсредоточим внима­нието си върху:
Ø      огледалното отразяване на чувствата на събесед­ника ни;
Ø      на съдържанието на неговото послание;
Ø      или и на двете неща едновременно - в зависимост от това, какво ни се струва, че сме разбрали погрешно и кое смятаме за по-важно.
          Задайте си следните два въпроса: „Какво чувства говорещият?" и „Какво точно се опитва да ми каже?".
       Когато изказвате на глас заключението, до което сте стиг­нали посредством активното слушане, поставете в центъра на фра­зата си онова, което си мислите, че иска да ви каже събеседникът, а после настойчиво го приканете да ви отговори без заоби­калки, като завършите с някой от въпросителните изрази „Прав ли съм?", „Така ли е?" или „Нали?". По такъв начин, ако зак­лючението ви е било правилно, той ще го потвърди, а ако е било погрешно - събеседникът ви ще поясни точно какво е искал да каже.
         Активното слушане показва на събеседника ви, че го приемате и разбирате.
         Ако се озовете в някоя от следните проблемни ситуации, кой от трите възможни отговора според вас е най-подходящ за слу­чая?
1. Детенце си е ударило ръката и започва да плаче.
а).  Всъщност, не се удари много силно.
б).  Недей да плачеш! Ще ти мине след малко.
в). Ръката наистина много те боли, нали?
2.Ученик доверява: „Госпожата по математика  не е доволна от мен”
а).  Най-добре е да започнеш да учиш повече..
б). Не бива да ходиш с не научени уроци.
в). Казваш го така, сякаш математиката  наистина означава много за теб и ще те заболи, ако получиш слаба оценка, права  ли съм?
3. Ваша  колежка се оплаква:„Налага се майка да се премести да живее при нас”:
а).Все някога трябва да се погрижим и за родителите си.
б).  Ще ти бъде по-добре, децата ти няма да са сами по цял ден
в).  Безпокоиш се  как ще се отрази това на семейния ти  жи­вот, така ли е?
    С първите два отговора при всяка примерна ситуация  всъщност казваме на съответния човек как би трябвало да се чув­ства или какво би следвало да направи. С тях изразяваме одобрение или неодобрение, симпатия или насърчаване.
      Такъв  тип отговори почти не могат да помогнат на човека, който  се е доверил. Те не само, че не биха го удовлетворили, но в повечето случаи ще го накарат да си мисли, че:
Ø      не желаем да вземем отношение по проблема;
Ø      не приемаме на сериозно чувствата му;
Ø      се съмняваме в способността му да се справи със затруднението или проблема;
     Третият отговор, който е резултат от активно слушане, води до съвсем различни последствия. С него:
Ø  Насърчаваме  човека да изрази докрай и напълно свободно емоциите си, което му помага да се отпусне и да бъде по-спокоен и  му вну­шава му усещане за уют и сигурност ;
Ø      Проявяваме разбиране към проблема на човека и го отразяваме огледално посредством активно слушане, без да му отнемаме правото на самостоятелно решение;
Ø  Показваме на събеседника, че вярваме в способността му да се справи сам с възникналите трудности и да избере най-правилния за себе си вариант на изход от създадената ситуация.
Ø   Самият  факт, че сме го изслушали и  разбрали чувствата и тревогите му и че сме го приели безрезервно, без критики, неминуемо ще го нака­ра да се настрои и по-положително към самия себе си и към вас
    Когато човек спре да съди другите, а вместо това ги слуша активно неминуемо между личностните взаимоотношения се подобряват


Една майка сподели: „Всеки път, когато дъщеря ми получеше лоша оценка в училище, аз я  питах: „Защо не учиш?". Когато ве­черта майка ми кажеше, че сутринта бързала много, за да не закъснее за работа, аз й отвръщах: „Трябваше да тръгнеш по-рано". Когато съпругът ми споделеше, че не е успял да плати през деня някоя сметка казвах:”Винаги ги плащаш в последния момент”.Спомням си как веднъж един мой ученик  сподели с мен, че се страхува от кучета, а аз му отговорих: „Не бива да се страхуваш от тях.Те са домашни и не са опасни". Съветите ми бяха разумни и много логични, но в резултат на скритите в тях критич­ност и нравоучителност близките ми започнаха все пo-рядко и по-рядко да споделят тревогите си с мен. Аз се отдалечавах все повече от тях. След срещите си с Вас реших да променя  подхода си.Не че вярвах много,че ще променя нещо, но си казах, че не губя нищо, ако опитам нещо по-различно... Миналата седмица свекърва  ми спомена, че се  скарала със сестра си. Преди сигурно щях да й кажа нещо от рода на „Имаш само една сестра, затова по-добре опитай да се сдобрите". Сега обаче й отвърнах:”Изглеждаш притеснена, сигурно това те измъчва?". А когато тя заговори, непрекъснато се стараех да я слу­шам активно, въпреки, че много се изкушавах  й дам ня­какъв съвет. Но резултатът беше  поразителен! Свекърва ми сподели с мен мисли и чувства, за които дори не съм и предполагал, че съществуват. И изглеждаше щастлива от възмож­ността да разговаря с мен”
         Активното слушане поддържа хода на разговора.То е начин да подтикнем дру­гите да разговарят с нас. Интересът, които засвидетелстваме на другият човек го кара да говори по-непринудено и да се чувства в по-добре в наше присъствие и помага да се съсредоточим върху думите на събеседника и да преживеем емпатично  неговите чувства. От друга страна това променя и неговото отношение към нас. Те приемат засвидетелстваното внимание и отвръщат ни отвръщат със същото.
         Най-често допускани грешки при активно слушане:
Ø      Пренебрегване или подценяване на чувствата
         Ние често пренебрегваме или подценяваме емоциите и чувствата, които долавяме у другите. Понякога дори вярваме, че ако не им обърнем достатъчно внимание, те ще отзвучат от само себе си. Но става точно обратното. Ако се правим, че не забелязваме силата на чувствата, които изпитват хората около нас, това ще доведе до увеличаване на тяхната интензивност и ще засили напрежението в междуличностните отношения..
Ø      „Предварително" слушане
          Хората говорят със средна скорост 125 думи в минута, а са способни да чуват само около 400 думи в минута. Човек слуша три пъти по-бързо, отколкото говори. Именно това кара човек понякога да си мисли за други неща вместо да слуша активно. Активното слушане е умение, което се учи. То може да се тренира.Несловестните послания са много по-трудни за правилно декодиране, отколкото словесните. И това е така, за­щото един и същ несловесен израз - например усмивка или кръстосани ръце - може да бъде белег за различни, поняко­га противоречиви емоции. Затова е добре да  проверяваме дали сте разтълкували правилно невербалните послания.
        Това може да стане:
1.  Като кажем на съответния човек какво от това което сме забелязали да прави и сме чули да казва, ни е подтикнало да си направим едно или друго заключение.
2. Обясним на ученика /събеседника си/ как сме разбрали смисъла на действията и посланията му.
3. Като го попитаме дали нашето заключение е правилно.
     Например:
Ø   Току-що каза, че много си учил, но в същото вре­ме се намръщи. Правилно ли съм разбрала, че предпочиташ да те изпитам утре?
Ø      Непрекъснато не внимаваш в часа и това ме кара да се чудя дали не  ти е скучно това, което преподавам?
Всяко действие на човека  се намира във връзка с неговите вътрешни състояния, а това означава, че човек винаги действа съгласно емоциите си и способността си да ги контролира. Начините за изразяване на емоциите са  един от основните фактори за подобряване на общуването.


Подтискането и прикриването на чувствата, както и неадекватното им проявление ограничава способността за рационално поведение  в междуличностните отношения.
Подтискането и игнорирането на чувствата:
Ø      Допринася за възникването на предубеждения в отношенията към другите;
Ø      Деформира оценката и нарушава самооценката;
Ø      Променя възприемането на себе си и на света
   Формите на косвена емоционална комуникация не благоприятстват за ефективната комуникация. Те са характерни за хора, които се боят от своите чувства, като несъзнателно извършват селекция и отхвърляне на информацията, която е породена от активиране на подтискани чувства и защитни механизми.
       Прякото изразяване на емоциите е свързано с разпознаване,  разбиране  и обективно овладяване на чувствата и с емоционалната интелигентност и емоционалните качества на личността.
Компонентите на емоционалната интелигентност са:
Ø      Самоосъзнаване;
Ø      Самоконтрол;
Ø      Самомотивация;
Ø      Емпатия;
Ø      Устойчивост;
Емоционалната интелигентност е свързана със следните емоционални качества:
Ø      Разпознаване и изразяване на чувства;
Ø      Способност за емпатия;
Ø      Контрол на гнева;
Ø      Симпатия;
Ø      Независимост;
Ø      Способност за решаване на проблеми от интерперсонална гледна точка;
Ø      Способност за обич;
Ø      Последователност;
Ø      Сърдечност, любезност, уважение;
Ø      Чувство за хумор;
Ø      Толерантност;
Ø      Самомотивация и преодоляване на трудности;
Добрата комуникация и ефективното общуване са в основата на позитивните взаимоотношения и в семейството и в училището. Семейната среда е най-важния фактор за формирането на личността на детето. Тя поставя основата, която бива доизграждана в детската градина и училището. Неоспорим е факта, че подобряването на училищната среда води до по-ефективен учебен процес.
Междуличностните взаимоотношения и интеракции учител-ученик излизат извън сферата на получаване  на знания. Влиянието на личността на учителя е безспорно. Не всички деца са толкова старателни, внимателни и отговорни, колкото би ни се искало да бъдат. Позитивното възпитание в класната стая е начин, които предлага нови, различни подходи за решаването на най-често срещаните училищни проблеми. Стратегиите на позитивно възпитание са насочени към промяна на негативното поведение по положителен, изразяващ подкрепа начин. То помага да приемем ученика емпатично, чрез разбиране и чрез подкрепящо поведение да се стимулира промяна на проблемното поведение.
 

ПОХВАТИ ЗА ПОЗИТИВНО ВЪЗПИТАНИЕ В КЛАСНАТА СТАЯ

1.     Предлагайте на учениците да изберат една от няколко възможности. Този похват е подходящ само в определени случаи. Не може да бъде давано право на избор на учениците дали да си пишат или не домашните, дали да отсъстват или не от училище безпричинно. Но има ситуации, в които  подходът би могъл да се използва много успешно: Примери:”Бихте могли да решите за домашно или първа или втора задача.Коя предпочитате?”, „Колко време ще ви е необходимо ,за да си напишете есетата-една или две седмици?”, „Когато човек обижда съучениците си, би могъл да се извини веднага или да си помисли и да напише за домашно какви са причините за подобно поведение и как би могло то да се промени?Ти какво предпочиташ да направиш?”
2.   Разпределяне на задълженията. Един от добрите начини да накарате учениците да се почувстват част от учебният процес е като им дадете възможност да допринасят за създаването на подходяща работна атмосфера.. Направете списък с дейностите и отговорностите на учениците, като предварително ги дискутирате и обсъдите с тях.
3.  Незабавно решавайте проблемите. Няма малки и големи проблеми. Натрупването на малките проблеми би могло да доведе до ескалиране на огромен и трудно разрешим конфликт.
4.      Бъдете последователни.
5. Питайте, не обяснявайте „какво”,”защо” и „как”. Не бива да забравяме, че когато възрастните изказват личното си мнение, вместо да попитат децата за тяхното им пречат да развият редица умения за правилна преценка на ситуацията, за приемане на последиците от действията си,, за поемане на отговорност. Децата трябва да бъдат научени да приемат грешките си като възможност за учене и извличане на поуки. Питайте учениците си винаги какво мислят и чувстват и какво предлагат за промяна на неприемливите ситуации и поведения.
6.    Задавайте обобщени въпроси. Един от най-добрите начини да промените дисциплината на учениците в класа е като задавате обобщени въпроси. Например, когато учениците започнат да вдигат много шум бихте могли да попитате:”Колко от вас мислят, че в стаята е прекалено шумно и това пречи да се концентрираме върху работата?Има ли някой, който да не споделя това мнение?”.Много важно е въпросите да бъдат задавани двупосочно, така че всички честно да изразят мнението си. Това понякога е напълно достатъчно да накара учениците да се замислят и да променят поведението си.
7.      Казвайте „не” категорично и уверено. Не се плашете да отказвате нещо, което смятате за неприемливо. Това може да се превърне в проблем само, ако го правите постоянно.Не мислете, че всеки път, когато кажете „не” трябва да давате  подробни разяснения защо мислите така. Избягвайте любезно, но твърдо и уверено манипулациите на учениците.
8.      Редовно организирайте срещи с родителите и учениците.Заедно решавайте проблемите и определяйте срокове за изпълнението на желаните цели.
9.      Работете стъпка по стъпка . Пътят към успеха е да се напредва постепенно.

Процесът на педагогическо взаимодействие е труден и едва ли би могъл да просъществува без правене на забележки в определени ситуации. При понасянето на критика и забележки  личността се фрустрира и  влючва защитни механизми и поведение.
Този процес може да бъде овладян, ако се спазват следните стъпки:
1.  Ако критиката потенциално може да обиди някого или ситуацията да изисква прекалено дълго обсъждане, първо си задайте въпроса дали точно сега е времето и момента да се говори за нещо важно.
2.      Започнете с обратна връзка за въпросното поведение: “Когато те видях да правиш това…” или “Преди няколко минути каза…”. Това са фрази, предполагащи неутрална позиция.
3.       Определете отношението си към поведението на критикувания.
4.  Кажете какво очаквате от другия човек, като определено използвате позитивни изречения.
5.       Кажете защо искате промяна. Например: “Ако не ме прекъсват, мога да свърша много по-бързо работата си”.

Стъпки при приемането на критика и забележки:
1. Слушайте внимателно. Въздържайте се да изразите незабавно съгласието или несъгласието си, а вместо това покажете какво сте разбрали, като обобщите тезата на критикуващия. Пример: “Ако съм те разбрал правилно, смяташ че би трябвало…”
2.      Използвайте задаването на отворени въпроси, за да насърчите човека да продължи да говори. Пример: “Къде ти се струва, че се разминаваме?”
3.       Не премествайте центъра на разговора встрани от човека, който ви критикува, като спорите с него или говорите за себе си. Само когато сте разбрали нещата и другия човек е съгласен, че ги разбирате можете да започнете да отговаряте на критиката и забележките според собствените си чувства и възприятия.
         Говоренето и слушането са двата най-важни аспекта на общуването. Дисбалансът между тях води до нарушена комуникация. Затова когато говорите:
*   Помнете мотивацията си защо сте започнали разговора, с каква конкретна цел и какво искате да постигнете.
*      Говорете от свое име и ЗА себе си.
*      Не претоварвайте общуването с прекалено много критика и забележки.
*      Избирайте подходящо място за разговор, където никой няма да ви безпокои и където в спокойна обстановка може да се обсъди един или друг проблем
*      Винаги започвайте разговора с нещо позитивно, похвала, признания за заслуги, а после преминете към основния въпрос.
*       Обсъдете със събеседника си вашите очаквания от разговора.
*   Избягвайте въпроси от типа "защо?", тъй като те се възприемат негативно и карат събеседника да заеме отбранителна позиция.
*    Ако се наложи, изразявайте неодобрение и несъгласие, но така че у вашия събеседник да не възникне впечатление, че вашето възмущение е насочено към него самия, а не към въпроса, който той е повдигнал.
*      Слушайте събеседника, обръщайте внимание на неговата реакция и обмислете това, което се готвите да кажете.
Когато слушате:
*      Реагирайте на казаното, дайте да се разбере, че слушате внимателно.
*      Перефразирайте казаното от вашия събеседник, за да разберете дали сте разбрали всичко правилно
*    Изразете съгласието си за важността на повдигнатия въпрос. Това не означава, че сте съгласен с мнението на събеседника си - просто сте съгласен, че въпросът е важен.
*      Ако нещо не сте разбрали, задавайте уточняващи въпроси
*      Изразете своята гледна точка по отношение на казаното, за да може вашият събеседник да разбере, че сте разбрали и мислите върху това, което той ви е съобщил
*       Предлагайте нови пътища за решаване на въпроса в полза и на двете страни.
 Добре е да помним, че в хода на разговора е важно:
*      Да запазим зрителния контакт
*       Да "поддържаме" говорещия (с усмивка, кимане с глава в знак на съгласие и готовност да го изслушате до края).
*      Да се изразяваме благодарност за стремежа на събеседника да разбере вашата гледна точка, а също така благодарност за неговата прямота и откровеност.

ЕФЕКТИВНИТЕ  УМЕНИЯ  ПРИ ОБЩУВАНЕ ПРИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО  УЧИТЕЛ – УЧЕНИК са свързани с уточняване на правилата за работа в класа, между личностните взаимоотношения, които в по-голямата си част зависят от правилното задаване на въпроси.
 Учебният процес протича по-гладко и ефективно, когато всички са запознати с правилата за работа, правата, задълженията и отговорностите си. Добре е правилата да са написани и закачени на видно за всички място. Правилата трябва да са точни, ясни и кратки.
Правилата за работа в класа могат да бъдат свързани с:
       А/. Начин на работа в часа :
Ø      Взаимно изслушване;
Ø      Да не се говори едновременно;
Ø  Придържане към темата; Понякога учениците се отклоняват от темата на часа.Това пречи на работата на учителя. Вместо да критикува ученика за отклоняването от темата учителят би могъл да каже „Аз не съм сигурен доколко това има отношение към това, за което говорим. Би ли могъл да ми помогнеш, като ми отговориш на този въпрос?”
Ø      Идеите на всеки са ценни и важни;
       Б/. Дисциплина
       В/. Междуличностни отношения  
        МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В КЛАСНАТА СТАЯ са свързани с процесите на:
1.       Активно слушане
2.       Изясняване
3.       Отразяване

    ЗАДАВАНЕТО НА  ВЪПРОСИ е умение, което може да се учи и тренира. То е изключително важно за формиране на климата в класа. Добре и правилно зададените въпроси предизвикват размисъл. А всеки един процес на мислене води до промяна или затвърждаване на убеждения и поведенчески модели. Неправилно зададеният въпрос при проблемна ситуация би могъл да я влоши и да провокира ескалирането на дълъг и трудно разрешим конфликт.
 ПРАВИЛА при задаването на въпроси:
  1. Задавайте въпроси без предварителни ограничения. Примери:”Можеш ли да ми кажеш нещо повече? Как се чувстваш в момента? Има ли нещо, което би могъл да допълниш?
  2. Не задавайте повече от един въпрос. Дайте възможност на учениците да отговарят на всеки зададен въпрос.
     3. Зачитайте отговорите на учениците, дори  когато отговорът е непълен или неверен.
          Пример: „Благодаря ти за участието, но към отговора си би могъл да допълниш…;”
   4.  Когато задавате въпроси следете за признаци на вълнение, притеснение, страх  или невъзможност за отговор. 
       Пример: „Изглежда, че  мислиш много време по поставения въпрос, нуждаеш ли се от малко помощ?”
        5.  Завършвайте с позитивна забележка.
               
   Човешкото общуване е сложен и труден процес. То е нещо повече от изговарянето на думи и смислено подредени фрази. Общуването е социално умение и като всяко едно социално умение то се учи  и  може да се тренира и усъвършенства.
































4 коментара:

  1. Чудесен текст! Благодаря Ви! бих искала да купя книгата Ви. Как се разпространява и къде да направя това?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изпратете ми пощенския си адрес на имейл kameliqmircheva@abv.bg
      Поздрави:Камелия Мирчева

      Изтриване
  2. Харесвам написаното и имам желание да се запозная с цялото четиво. Мога ли да се възползвам от съвета Ви и да си изпратя и аз адреса на Вашия имейл-

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Разбира се. Можете да ми пишете на имейла kameliqmircheva@abv.bg

      Изтриване