сряда, 18 септември 2013 г.

ТРЕВОГА и ДЕПРЕСИЯ

ТРЕВОГА И ДЕПРЕСИЯ
Камелия Мирчева - психолог

Световната здравна организация дава следната дифиниция за здраве "състояние на пълно физическо, умствено и социално благосъстояние и липса на заболяване или неспособност, непригодност."[1]
Отсъствието на болестни симптоми не прави човека здрав, ако в живота му има на лице тревога и дълготрайно усещане за липса на благополучие.
ТРЕВОГА е дума с латински произход и в буквален превод означава безпокойство, страх от непозната опасност, грижа. Свързана е и с гръцка дума, която означава задушаване и натиск и с руска, която се превежда като предупреждение за опасност.
Тревогата е реакция към света и част от човешкото съществуване.  Човешкият живот не би могъл да съществува без известна степен на тревожност и безпокойство.
Психичното здраве се характеризира с това човек да съумее да живее щастливо, като се научи да ограничава, контролира и преодолява стреса и тревогите си.
Когато човек е уплашен и дълго време подложен на тревога  и продължителен стрес в организма се извършват промени на енергийни нива. това води до отговор чрез съпротивление или бягство. Когато организмът не може да се справи с тази натрупана енергия, защитите му рухват и това води до появата на някакво заболяване.
Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, който индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца, това води до генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, с постоянна негативност и притеснения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират човешкият живот и той спира да функционира нормално.
Тялото започва да функционира с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/.
Продължителното пренапрежение  и тревожност могат да доведат до изменение на биохимичните процеси в тялото. Нервната система е разпространена по цялото тяло, нервни окончания има около всеки орган.
Дългата и продължителна тревожност, може да доведе до паническо разстройство. То се характеризира с кратки или внезапни пристъпи на силен страх и ужас, придружено с объркване, виене на свят, гадене и затруднено дишане. То се появява обикновено след преживяването на силно стресогенни събития и продължителен стрес. Пристъпите могат да бъдат спонтанни и по-малко или повече краткотрайни.
Дългите и продължителни тревожности, свързани с ирационални страхове мога да отключат различни фобиии. Фобията е панически страх, превърнат в натрапливо състояние,  от или към определено нещо /предмет, животно, специфичен обект, определена дейност, събитие и др./
Фобиите биват много и различни видове[2]:
Ø      Аблутофобия - страх от миене  и къпане. Както повечето страхове аблутофобията е създадена в подсъзнанието като защитен механизъм.
Ø      Авиофобия - страх от летене.
Ø      Агирофобия - страх от улици или страх от пресичане на улици.
Ø      Аглиофобия - постоянен страх от болка.
Ø      Агорафобия - страх от отворени пространства . Често този страх се определя и като страх от напускане на дома, страх от опашки, мостове. Обобщено за него може да се даде следното определение  -  страх от  невъзможността да напуснеш дадено място веднага.
Ø      Аграфобия - страх от сексуално насилие.
Ø      Агризоофобия - страх от диви животни.
Ø      Аерофобия - страх от въздуха, вятъра.
Ø      Аероакрофобия - страх и постоянно напрежение от високи открити пространства.
Ø      Аероносифобия - страх от височини и от дискомфорта в самолета, водещ до повръщане.
Ø      Айкмофобия  - страх от игли, ножове и всички остри предмети.
Ø      Айлурофобия - страх от котки.
Ø      Акарофобия - страх от сърбеж. Акарофобия е ненормален и постоянен страх от сърбене или от насекомите, които причиняват сърбене.
Ø      Акрофобия - страх от  височини.
Ø      Акустикофоия - страх от шум, страх от звуци и разговор по телефона.
Ø      Алодоксафобия - страх от собствено мнение.
Ø      Алгофобия - страх от височини, възвишния и гледки над морского равнище.  Страдащите изпитват ненормална или твърде силна емоционална реакция към определена гледка, звук, миризма, както и дълбоко усещане за физическа  безпомощност, когато присъстват на подобно място
Ø      Амбулофобия - страх от ходене пеша.
Ø      Амаксофобия -  страх от пътуване в кола.
Ø      Аматафобия - страх от прах, боклуци.
Ø      Амикофобия - страх от драскотини и повреждане на кожата.
Ø      Амнезиофобия - страх от амнезия, от забравяне и загуба на памет.
Ø      Анаблефобия - страх да погледнеш нагоре.
Ø      Анемофобия - страх от въздуха.
Ø      Анкилофобия  - страх от неподвижност.
Ø      Анкраофобия - страх от въздуха и вятъра.
Ø      Антропофобия - страх от  хората изобщо.
Ø      Ангрофобия - страх от гняв и от това да не бъдеш разгневен.
Ø      Англофобия -  страх от всичко английско.
Ø      Ангинофобия - постоянен страх от задушаване или ангина.
Ø      Антлофобия - страх от наводнения.
Ø      Антрофобия - страх от цветя.
Ø      Ануптафобия - страх от самота и безбрачие.
Ø      Апейрофобия - страх от безкрайността.
Ø      Апифобия- страх от пчели.
Ø      Апотемнофобия- страх от хора с ампутации.
Ø      Аракнефобия - страх от паяци.
Ø      Арзонфобия - страх от огън.
Ø      Аритмофобия - страх от числа.
Ø      Архенфобия - страх от мъже.
Ø      Асиметрифобия - страх от асиметрични вещи.
Ø      Астенофобия - страх от  припадане или слабост.
Ø      Астрафобия - страх от гръмотевици и мълнии.
Ø      Астрофобия - страх от звездите и други небесни тела.
Ø      Атазагорафобия - страх да не бъдеш забравен или незабелязан от другиге.
Ø      Атаксиофобия- страх от нарушаване координацията на движение.       
Ø      Атаксофобия - страх от безредие и неспретнатост .   
Ø      Атикифобия  - страх от провал.
Ø      Ателофобия - страх от несъвършенство.
Ø      Атомозофобия - страх от ядрен взрив.
Ø      Аулуфобия - страх от флейти.
Ø      Аурорафобия- страх от Северното сияние.
Ø      Аурофобия - страх от злато.
Ø      Аугодизомофобия - страх да не бъдеш мръсен.
Ø      Аутоматонофобия- страх от роботи.
Ø      Аутомизофобия - страх да не се изцапаш, посгоянно миене на ръце.
Ø      Аутофобия - страх да не бъдеш сам .
Ø      Афенфозмофобия -  страх да бъдеш докосван.      
Ø      Ахлуофобия - страх от тъмнината и от нощта.
Ø      Ацерофобия - страх от кисел вкус.
Ø      Кардиофобия-болестен страх от сърдечни заболявания
Ø      Гинефобия - болестен страх от жени.
Ø      Педофобия - болестен страх от деца
Ø      Философобия - болестен страх от философията
Ø      Имофобия - болестен страх от противоречия, разногласия;
Ø      Танатофобия - болестен страх от смъртта;
Ø      Сотериофобия - болестен страх от влиянието на другите;
Ø      Сидеродромофобия - болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове
Ø      Ринофобия - болестен страх от носове
Ø      Орнитофобия -  болестен страх от птици
Ø      Порфирофобия, болестен страх от пурпурния цвят
Ø      Клаустрофобия – болестен страх от затворени пространства;
Ø      Социалната - човек изпитва прекомерна тревога  и болестен страх при различни социални ситуации (най-често когато са пред публика или трябва да участват в някакво социално събитие).
В повечето ситуации и случаи на фобии, хората осъзнават  нереалността и липсата на причина за тревогите си, но не могат да ги контролират. Социалната фобия, например, би могла да се проявява само при определен и конкретен вид дейност /пазаруване, изпитване пред дъската,   при разговор с непознати хора и  т. н./
Социалното тревожно разстройство е вид социална фобия, характеризираща се с опасения от негативно оценяване, от други лица или страх от публични изяви. Тук могат да  включат усещания, като сценична треска, страх от интимност и страх от унижение, подигравки и присмех.
Непреодоляните личностни кризи, натрапливата  болка от миналото влиее върху душевното равновесие на човека.
Още от мига на раждането си човек започва да се среща с болката. Когато детето понася повече страдания /гняв, омраза, ревност, отхвърляне, разочарования, вина, страх, тъга, самота и т. н./ отколкото може да понесе, за да оцелее то включва някакъв защитен механизъм, чрез който се справя с фрустрацията.
Всички подтискани и пренебрегвани чувства се натрупват и складират в подсъзнанието и във всеки един миг от по-нататъшния живот могат да се отключат и да развият невротични реакции.
Неврозата е плод на дълго трупани и подтискани болезнени чувства.  Поведението на нараненото дете има свои деструктивни проявления.
Те могат да се отключат още в живота му като тийнейджър или в живота му на възрастен. Неврозата винаги е отговор на дълго трупана и стаявана болка.
При неврозата няма увреждане но функиите на органите или нервните структури. Характерни за нея са прекомерни за личността по сила емоции /страх, тревога, притеснение, напрежение, свръхвъзбудимост и раздразнителност/, съпроводени със соматични симптоми /сърцебиене, задух, главоболие, стомашни болки, мускулни и ставни схващания, бърза уморяемост, нарушение на съня и др./.

Депресията е болест на емоциите. Нейната вариативност е от пълно униние и подтиснатост,  апатия и тъга, меланхолия,  до пълна безнадежност и безсилие.
Депресията може да бъде провокирана от социални, биологични или психични фактори.
При тревогата реакциите телесните и умствените реакции са ускорени. При депресията те са забавени.

През средата на 70 години на ХХ век английските учени Браун и Харис правят изследване, при което установяват, че значителна част хората с депресивен епизод са преживели значими травмиращи житейски събития в предходните шест месеца.
В изследването си  Браун и Харис разкриват, че за ранимостта и предразположеността към депресия допринасят и травматични събития от миналото:
Ø      загубата на майка във възрастта преди 11 години е фактор, който повишава риска от развитие на депресия
Ø      загуба на родител или значим човек;
Ø      преживявания в ранна детска възраст на отхвърляния и изоставяне;
Ø      ранни преживявания на раздяла;
Ø      преживяно насилие;
Ø      раздяла с родители;
Наличието на дълготрайна вина и срам, детство, прекарано сред твърде покровителствени, глезещи, контролиращи или твърде неглижиращи родители, невъзможността за контролиране на емоциите могат да бъдат също фактори за възникване на депресивни състояния. 
„Мелани Клайн разглежда манио-депресивните състояния като резултат от ранния провал на детето да установи стабилни и сигурни отношения с добър вътрешен обект. Според нея, хората,  които развиват депресивни разстройства, преживяват отново драмата на малкото дете, което не успява да възприеме както себе си, така и значимите хора в обкръжението си, като цялостни личности, с техните добри и лоши страни. Тя противопоставя това състояние на нормалното развитие, при което загубата на обичания обект се преодолява, като детето изгради вътрешен добър обект по подобие на отношенията с добрия обект от действителността. Според нея депресивните пациенти отчаяно се боят, че от алчност, завист и разрушителни чувства са унищожили обичаните добри обекти в себе си. В резултат на това разрушение те са преследвани от останалите лоши и мразени обекти. Чувството, че си преследван от лоши обекти, докато в същото време копнееш за добрите, стои в основата на депресивната позиция, която се възпроизвежда отново в състоянията на депресия. С други думи, на несъзнавано ниво, пациентите се чувстват безполезни и лоши, тъй като имат преживяването, че в резултат на собствените си деструктивни пориви, са разрушили доброто начало в себе си и са го превърнало в зло.” [3]

Симптомите на депресивните състояния са:
Ø      тъга, придружена със срив по отношение на собствената личност;
Ø      подтиснато настроение, склонност към плачливост;
Ø      загуба на интерес към основни ежедневни дейности;
Ø      изолация, чувство за вина, себекритика,;
Ø      ниска себеоценка, нарушения в съня и храненето;
Ø      загуба на радост от живота, високи и продължителни нива на тревожност и страхове;
Ø      загуба на концентрация на вниманието, мрачни мисли, загуба от смисъл на живота, суицидни мисли;
При леките депресивни състояния симптомите имат ниска интензивност и възпрепятстват в лека степен извършването на ежедневните задачи. При тежките форми симптомите са мъчителни и интензивни сериозно нарушават или съвсем блокират изпълняването на ежедневните задължения.
Усещанията причинени от дълготрайна и продължителна тревожност са неприятни и болезнени, но най-трудно овладяващи са неконтролируемите мисли за обреченост и очакване на най-лошото. те могат да доведат и до суицидни мисли[4].
Наличието на суицидните мисли е сериозен сигнал, че трябва да се потърси лекарска, психологична или психиатрична помощ.
Страдащите от  депресия не са способни да се адаптират към болезнените си преживявания. Те са толкова силни, че унищожават емоционалния свят.
Когато тревожността или депресията се прояват в такава степен, че индивида не е способен да води нормален живот се стига до  нервен срив.
Нервният срив се предхожда от дълготрайна тревожност и депресия, хронична умора и слабост, придружени с прекалена раздразнителност, мнителност, подозрения и мании за преследване, чувство за  недобронамереност и враждебности от всички, главоболие, нарушено храносмилане и  сън, изтощение и дълготрайна меланхолия.

Видове личностови кризи

Един от факторите за развитието на кризисно състояние, малко зависещ от контекста, е свързан с нормалния процес на психологическо развитие.
Изграждането на идентичността изисква преминаване през различни кризисни състояния. Тези естествени състояния на житейски преход се обозначават като нормативни кризи.
Някои от нормативните кризи протичат тежко и изискват специализирана помощ.
Ерик Ериксън подразделя кризите на случайни и кризи на развитието, които се предизвикват от специфичните изисквания на всеки етап от индивидуалното развитие, докато се достигне до психологическа зрялост.
Така, най-общо, кризите могат да бъдат подразделени основно на два вида:
Ø      Кризи на развитието (психо-физиологични  кризи): това са преходи между различни етапи на живота, през които минаваме всички. Тези преходи са кризи, защото могат да включват периоди на значителен и продължителен стрес, особено ако няма достатъчно напътстване и подкрепа за да се предотврати блокирането в определена точка на прехода. Кризите от този тип са наречени нормативни, защото до голяма степен социалните норми и ролите, приписвани на определени възрасти, определят необходимостта от промяна и свързания с тази промяна стрес. Тези периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода” в ясно дефинирани моменти (например, раждане, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, смърт).
Ø      Ситуационни (инцидентни, случайни) кризи: те не са предписани, а настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като силен стрес, травмиращо сабитие, дълготрайно отхвърляне,  загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).
Началото на всяка криза е свързано с преципитиращо (отключващо) събитие.
Преципитиращото събитие представлява промяна в обичайния ритъм на живот с измерения, надхвърлящи способността на индивида да се приспособи по обичайния за него начин. Кризата настъпва, когато предизвикващо сериозен стрес житейско събитие надхвърля способността на индивида да се справя ефективно с преценените като предизвикателство или заплаха събития.
Без наличие на такова събитие (въображаемо или реално) не можем да говорим за криза.
Преципитиращите събития винаги представляват сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на индивида или на любимите за него хора, или внезапна и заплашваща промяна в социалната позиция и/или обкръжение.
Едно по-тясно разбиране на кризата е свързано със субективните преживявания и няма връзка с нивото на функциониране на индивида.
Така например, ако един човек развие остра психотична реакция в резултат на силен стрес и загуби връзка с реалността, то състоянието, в което е изпаднал може да се обозначи като криза, само ако преживяванията на човека са болезнени за него – ако се чувства застрашен или съкрушен от мъка, независимо от това дали има или не промяна в социалното му функциониране и независимо от бързината на настъпващата промяна в състоянието.
Например, ако човек изпадне в маниакално състояние (разглеждано като психотичен защитен механизъм, при който един от възможните източници на фрустрация и конфликт – Свръхаза, е отстранен) и има преживяване за екстремно благополучие и доволство, то това състояние не може да бъде обозначено като криза, независимо от силата и внезапността на промяната, независимо от наличието на поведенчески отклонения и неспособността на човек да се справя адекватно с обичайните си задължения. 
Общото между тези събития, че те носят заплаха за физическия, личностовия или социалния интегритет на индивида. Важен е смисълът на събитието за индивида, а не значението, което му придават околните. Трябва да се отбележи, че дори присъствието на подобни събития в ролята на свидетел на случващото се, може да предизвика криза, ако наблюдаващият го съотнесе към себе си.
Понякога само наличието на голяма вероятност за случването на подобни събития може да изиграе ролята на преципитиращ фактор.

Основни  етапи  в  протичането на криза

   Всяка криза преминава през две основни фази:
Ø      Начална фаза. Поради настъпването на преципитиращото събитие (или кризисния стимул) относително стабилното и устойчиво равновесно състояние е нарушено. Появява се интензивна емоционална реакция (напр. тревожност), съпроводена с когнитивни (напр. невъзможност за концентрация, "блокиране" на мисленето), поведенчески (напрежение, възбуда или вцепененост, дезорганизирано поведение) и вегетативни (напр. сърцебиене, задух, разтреперване и др.) симптоми.
Ø      Фаза на генериране на /проблем-центрирани/ решения за справяне (адаптивни или дезадаптивни)–мобилизиране на възстановителните, защитните механизми.
       В рамките на 24 часа до 2 седмици индивида мобилизира своите обичайни вътрешни и външни ресурси - защитни механизми и стратегии за справяне.
Първоначално на преден план излизат обичайните механизми за разрешаване на проблема. Този етап е критичен, тъй като при провал на тези първи усилия за справяне с кризисната ситуация нивото на напрежение често се покачва.
Човек се чувства тревожен, объркан и неефективен, преживява провал. Следват поредица неуспешни опити за справяне с проблема. Негативните преживявания могат да се засилят до усещане за полудяване, за хаос, за тежка безпомощност и пълна загуба на контрола над себе си и други, когнитивни по същество, симптоми.   
Високата степен на тревожност може да доведе до висока степен на дезорганизация. Част от трудността идва от това, че човек се мъчи да решава проблема отново и отново по старите, неефективни в новата ситуация начини, които не променя, а прилага ригидно. Или използва стереотипни решения, които вече са доказали ниската си ефективност в други ситуации.
Изследвания сочат, че по време на тази фаза хората в криза са податливи на интрапсихични промени. Например, нараства склонността им към зависимост, нараства и потребността им да отреагират преживяванията си.
Когато възбудата и напрежението са на своя връх и заинтересоваността от съвети или предложения е максимално повишена се мобилизират се както вътрешните, така и външните ресурси. Обикновено на този етап хората в криза предприемат опити за използване на нестандартни начини за преодоляване на кризата.
Възможните изходи от кризата са следните:
  • Разрешаване на кризата. Индивидът се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващото кризата или дори по-високо ниво (възможно е разрешаването на кризата и чрез предефиниране на кризисната ситуация по типа на “гроздето е кисело” от баснята за лисицата и гроздето).
  • Дезадаптивни решения: повърхностно "заравяне" и последващо активиране на кризисните преживявания (рецидивиране) или изява на повтарящи се медицински симптоми (соматизация и “бягство” в болестта).
  • Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация, по начин, който е приемлив и достъпен за индивида, следва състояние на психическа дезорганизация. Невъзможността индивидът да се справи с кризата, може да доведе до по-ниско ниво на функциониране, съпроводено с изява и хронифициране на евентуални заболявания (психосоматични заболявания), отклонения в личностовото развитие, функционален когнитивен дефицит, поведенчески нарушения и др. Кризисното състояние може да се развие и до психотичен епизод или афективни разстройства (психотична декомпенсация), особено ако индивидът има предразположеност.
    При идентифициране на фазите на криза е важно да се разгледат внимателно и балансиращите фактори: възприемането на събитието от индивида, ситуационната подкрепа и механизмите за справяне.
Кризата винаги се съпровожда със симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство, водят до хаотичност в действията, неефективност, безнадеждност и др. Тези симптоми са от различни модалности:
  • Емоционални: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени ,повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност; отклонения в себе-оценката; при екстремални ситуации може да се появят и психотични епизоди;
  • Телесни: виене на свят, прималяване, подкосяване в колената, пребледняване, сърцебиене, гадене, изтръпване, топли студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;
  • Поведенчески: агресивни избухвания, нервност, раздразнителност, периоди на паника, безпомощност, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;
  • Когнитивни: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, как да формулира възможностите за решаване на проблема;  трудност за подреждане и поставяне на приоритет при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания – “има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.
  • Други: липса на апетит, безсъние
Материалът е част от книгата на Камелия Мирчева "Стрес и психични стратегии за справяне"

[2] Психиатричен енциклопедичен справочник под редакцията на проф. д-р й. Стоименов, Университетско издание „Марин Дринов” С.2004
[3]Младенова М. Депресията, болезненото лице на тъгата http://psihichnozdrave.com/biblioteka/statii/
[4] мисли за самоубийство

Няма коментари:

Публикуване на коментар