понеделник, 19 ноември 2012 г.

ТЕХНИКИ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ ЧРЕЗ МЕДИИТЕ



ТЕХНИКИ  ЗА  МАНИПУЛАЦИЯ ЧРЕЗ МЕДИИТЕ
ГЕОРГИ    ПАВЛОВ   ДИМИТРОВ - магистър  по психология

           Едва ли съвременният човек би могъл да си представи света 
извън медиите.Живеем в динамично време, в което всичко може 
да бъде превърнато в новина. Никому неизвестни хора могат да 
станат звезди чрез добър медиен пиар.
  В съвременният свят дори съществуват публики, за които онова, което не е показано по телевизията е нереално. Затова и статуса на една или друга организация се определя във все по-голяма степен и от вниманието, демонстрирано към нея от медиите. Всяка една организация сама, без посредничеството на медиите би могла да достигне само до ограничен кръг хора. Чрез ангажирането на медиите тя достига до милиони хора. 
                                        снимка http://www.plovdivmedia.com/60265.html

Манипулацията е в основата на човешкото общуване. Дори отделният индивид притежава способността да се самоманипулира, да въздейства върху самият себе си, чрез самозаблуда, свръхограничения или очаквания. Манипулацията модифицира представи и нагласи у хората, за да ги тласне към определен тип поведение. Тя пренебрегва разума на човека и атакува директно света на неговите емоции и подсъзнание. Манипулацията най-общо представлява съвкупност от техники за оказване на влияние върху хората без те да усещат, че волята им е управлявана. Това е вид убеждаваща комуникация/вербална и невербална/, която успешно влияе върху формирането на мнение  /мироглед/ нагласа у хората.       
                                         снимка: http://www.georginedelchev.com/2011_09_01_archive.html

            Медиите имат  редица съществени характеристики:
            · създават комуникативна реалност, в която са “потопени” почти денонощно хората. Реално  публиката общува средно повече от три часа на ден с печата, радиото и телевизията - повече от всяка друга дейност, с изключение на работата и съня;
          · достигат до стотици хиляди и милиони хора едновременно или с незначителни различия във времето;
            · техните съобщения са универсални, въпреки че публиката им е различна по пол, възраст, социален слой, религия, образование, географско разположение, етнос и пр.;
            · медиите са в състояние така да организират своите послания, че да манипулират  публиката в нейната ориентация в потока от  информация;
                · медиите фокусират внимание върху някои събития или идеи повече, отколкото върху други и по този начин им придават особена значимост и тиражират модели на поведение, предават социален опит между поколенията, подпомагат ориентацията и адаптацията на публиката към промените в околната среда и т.н[1].


Психологическата манипулация е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на другите. „Социалното влияние е безобидно, когато уважава правото на този, на който влияят да приеме или отхвърли самото влияние и също така ако не е прекалено принудително. В зависимост от контекста и мотивацията социалното влияние може да бъде тайна манипулация.”[2]
Според психологическите теории манипулацията представлява психологическо въздействие, чието осъществяване води до скрито подбуждане у обекта на намерения, които не съвпадат с неговите актуални желания. Това определение всъщност не изчерпва всички дефиниции или значения на манипулацията.


В „Съвременен тълковен речник на българския език” (1999) думата „манипулация” означава определени действия или движения със специално предназначение, извършвани с ръце; обработване, и преносно – съзнателно внушаване или влияние с користни цели; машинация, измама, заблуда.
Доц. Милена Цветкова във статията си «Всяка комуникация е и манипулация»[3] пише: «Манипулацията, като процес, има своите цели, задачи, методи и средства и подобно на въздействието, може да носи положителен или отрицателен знак. За да се избегне двусмислието, обаче, предварително трябва да се заяви целенасочената диференцирана употреба. Подобно отъждествяване на „въздействие” и „манипулация” трудно би се поддало на емпирична апробация, за разлика от явленията „лъжа”, „измама”.»

                                снимка http://www.webcafe.bg/id_78316369_Patriarhat_v_Big_Bradar_

Манипулацията действа скрито, неявно и като такава е неосъзната от обекта. Тя е неуловима в своите кръгови метаморфози, тя е „променливо основание”.
Комуникацията по форма е и манипулация. Във своя вид информационният обмен е обмен на въздействия, обратимо манипулиране чрез съобщения.
По съдържание манипулацията може да бъде позитивна или негативна, в зависимост от целта, умисъла на комуникатора.

Според Винфред Шулц[4], един от теоретиците на манипулацията, отразената в медиите действителност не отговаря на реалността, на това, което наистина се случва по света. Той твърди, че медиите представят един свят, който се превръща във фактическа реалност за аудиторията. Свят, в който тя започва да вярва,  ако няма достъп до други информационни източници. Той твърди, че критерийте по които се създава тази реалност са ценностите на новините. Това не означава, че медийната реалност не отговаря на реалността, а че представата за реалността достига до големи групи хора на базата на субективният подбор  и критериите на медията и журналистите, които работят в нея.

 

                              снимка http://ad.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1562555


Тезата на Шулц е подкрепена и от информационните стойности, които определят какво изгражда новините, както и кое е новина и кое не може да бъде новина. Всяко събитие се представя от медиите по начин, който е удобен за всяка от тях поотделно. Владис и Кърт Ланг смятат, че погрешната представа за реалността, създадена от медиите у аудиторията, може да доведе до погрешна оценка и поведение у хората. Масмедиите играят значителна и много важна  роля в обществото и социалните промени. 

 

                                         снимка http://2012vipbrother.blogspot.com/2012/10/blog-post_10.html

 

Според други изследователи на проблема  медиите не само имат социална роля, но и те всъщност представляват инструменти за контролиране на общественото мнение. От начина, по който се представят новините зависи как хората ще разберат дадени процеси и как ще реагират на тях.

                                         снимка http://www.livenews.bg/Borisov--Ako-chovek-harchi-tolkova--kolkoto-ima--shte-sreshta-podkrepata-mi-36211

 

Медиите имат значителна социална роля. Те могат до говорят за дадени проблеми и да премълчават за други. Точно това ги превръща в нов тип власт.

В авторитарни държави медиите имат за цел да убеждават аудиторията и обществото, че трябва да приема безрезервно всички политически и социални действия на властта. Така те стават част от държавните властови органи. Докато в демократичните общества медиите са посредник между властта и хората. Те трябва да осигуряват двустранен поток на информация от институциите към обществото и обратно. Конкуренцията на медии води до диференциране на новините и информацията. 

 

        снимка http://www.manager.bg/news/borisov-kam-bsp-sam-si-vi-bieh-v-sofiya-izlizah-i-si-vi-perdashih

 

Отношението между медиите и политиката е важен проблем. Някои автори твърдят, че масмедиите имат отрицателна роля в политическата сфера.

Винфред Шулц и Елизабет Нойл – Нойман – теоретици на манипулацията – развиват теория, според която манипулация има тогава, когато се прави опит за оказване на влияние върху аудиторията, без тя да усеща това и когато по този начин хората биват накарани да приемат схващания и действия нетипични за тях. Така те обективно стават зависими и се превръщат в обекти на манипулация.

Ричард Мунч  смята, че медийната комуникация е решаваща за успеха или неуспеха на индивидите, като цяло.

 

               снимка http://viewpoint.actualno.com/Tyrsi-se-opozicionnijat-Bojko-Borisov-news_388628.html

 

Според Райнер Гайслер съществуват два типа манипулации. В първия случай определени прослойки и елити окупират медиите и дават информация, удобна за тях. А във втория вариант в обществото се формира аполитична масова култура чрез механизмите на пазарната икономика. Така политиците са свободни да действат по свои нагласи без обществото да е недоволно от тяхната работа. Съществуват пет вида манипулативни методи, разкрива още Гайслер. Те са:

-Публикуване и излъчване на материали без критика на съществуващите политически и социални условия

·-Изолиране на личните съдби от дадена обществена рамка, което води до омаловажаване на проблем

-Даване на приоритет по обем на развлекателната за сметка на политическата информация-

-Разминаване на границата между информация и забавлени

-Деполитизиране на проблемите чрез пропускане на важни детайли от информацията

 

            снимка http://www.novini.bg/news/16564-%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2.html

 

Елизабет Ноел Нойман и В. Шулц проучват негативните страни на манипулацията и я дефинират, като опит за подсъзнателно влияние върху хората, за контролиране на волята им от хора, които разполагат с повече информация. Към манипулативните техники те причисляват:

*      невярно или изкривено предаване на информацията;

*      пркриване и укриване на източници;

Според Хърбърт Маркус медиите могат да манипулират потребностите на хората като незабелязано ги убеждават да се нагодят към съществуващата политическа система и да подтискат собствени по-различни потребности. Медиите подтикват аудиторията към повече развлечение и потребителски нагласи, чрез което отклоняват вниманието на обществото от решаването на реални и важни проблеми.

Съществуват тези, които обясняват влиянието на медиите за нарастване на консуматорските нагласи на хората. Мнозина анализатори смятат, че медиите вредят на демокрацията, защото стимулират политическа пасивност у хората, тъй като предлагат доста сензационна и развлекателна информация.

 

                                            снимка http://kiro.bg/?p=247


Според блоговете, в които е публикуван, Чомски[5] е съставил списък от 10-те най-мощни и ефективни стратегии, използвани от "господарите на света", за да манипулират населението чрез медиите. На страницата на Чомски http://www.chomsky.info не е посочен подобен материал с негово авторство. Ето и самите 10 стратегии за манипулиране: 
1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.
5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава у хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …
9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделния човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

За природата на манипулацията е характерно наличието на двойно въздействие – наред с явното съобщение, манипулаторът изпраща към адресата закодиран сигнал, чиято задача е да съгради в съзнанието на адресата тези образи, които са необходими на манипулатора. Това скрито въздействие се опира на «неявното знание», което адресата притежава, както и на способността му да формира в съзнанието си образи, влияещи върху неговите чувствата, мнения и поведение.

                                            снимка http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=888766

Манипулацията е ежедневие, необходимост и средство за справяне с всекидневните предизвикателства - лични, семейни, служебни и т.н. Тя е част от човешкото поведение, насочена е срещу другите, но създава впечатление, че е създадена за тях и се използва в полезна насока. Това е агресивен метод, често използван несъзнателно, но още по често прилаган явно и натрапващо. Парадоксът е, че всеки от нас ежедневно манипулира, но едновременно с това позволява да бъде манипулиран. Това е вече обичаен начин на междуличностно взаимодействие, даващ измамно усещане за надмощие  и за двете страни, участващи в този интерактивен процес.


Манипулацията е едно от основните средства за социален контрол и се основава преди всичко на масирано използване на информационните технологии.

 

 

Масмедията се състои от различни медии, които са оформени така, че да достигат възможно най-голяма публика. Тези медии включват телевизията, киното, радиото, вестниците, списанията, книгите, звукозаписите, видео игрите и интернет. Масовата комуникация е едно необходимо средство за функционирането на демокрацията; тя също е необходимо средство и на диктаторските режими. Всичко зависи от начина на нейното ползване.

                                     снимка http://www.slusham.com/na-niki-kantchev-dnes-gostuva-niki-pantch.html

 Генезисът на манипулативността е в психиката на тълпата. Защото не би могло да се отрече, че е по-лесно да се появи някой, който да вну­ши на човека какво да мисли, какво да чете, в какво да вярва и как да действа.  По-лесно е да се доверим на някого, който да понесе отговорността, вместо нас. Подобно групово поведение, в условията на свръхстимулираното информационно потребителство, може да се нарече “информационно робство”, което е характерно с голяма комуникационна пасивност и огромна податливост на манипулации
Без съмнение медиите имат голямо влияние върху масите и от тяхната работа зависи до голяма степен хода на събитията, както в една отделна държава, така и по целия свят. Проблемът се състои в това, че за съжаление хората са подложени често  на изопачаване или подмяна на съществуващите факти с такива, които са удобни за едни или други кръгове.

Ожесточената психична атака от информационни потоци, предизвиква ментален срив и превръща индивида в жертва на влияния. За целите на черната комуникация не само у нас, но и по света се използват масмедиите, особено електронните. 

                             снимка http://news.ibox.bg/news/id_1267970266

Чрез тях се предават към масовата аудитория под формата на реклама или послания определени негативни мисли, измислени истории, огромно количество слухове, лъжи, платени публикации, шантажи, създаване на фалшиви ценности и авторитети. При целенасочената манипулация често пъти се заобикалят съзнанието на човека, разумът, мисленето и логиката, т. е. въздейства се върху периферията на съзнанието, особено там, където то не е достатъчно критично. Характерно е, че внушените мисли и стремежи след време се проявяват като собствени. 

                                         снимка: Александър Караджов

                                                     фотоколаж: Камелия Мирчева


Бибилиографска справка:
1.             Божинова Р. (2001) Медийното насилие и негативното му влияние върху децата и юношите. Българско списание по психология, 1-2
2.             Бондиков В. Манипулация и публична комуникация – митове и реалности. С., 2011. Парадокс.
3.             Калагларски Г. Медийте в модерния свят. В. 2010
4.             Райков З. “PR - Технология на успеха”, С., 2003
5.       Тодорова, М. За митовете, които медиите могат да създадат. Медиите и езикът. С., 1999.
6.             Чомски Н. Медиите под контрол
         4 .    Харакъл Т. Журналистиката – принципи и практика  Изд. Слънце 2009



[1] Вж.  Райков, Здр,. “PR - Технология на успеха”, С., 2003, с 94
[2]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
[3] http://media-journal.info/?p=item&aid=68
[4] Изследване на Шулц на тема :” Изграждане на реалността чрез средствата за масово осведомяване”
[5] http://www.spekulanti.com/analizi-mnenie/23928-10_nachina_da_vi_manipulirat На страницата на Чомски http://www.chomsky.info не е посочен подобен материал с негово авторство

4 коментара:

  1. Добре систематизирана и изчерпателна статия. Ками, очаквам продължение - как да се предпазим от манипулациите?

    ОтговорИзтриване
  2. Рени, автор на статията е Георги Павлов.Ще му предам очакванията, а той ако реши да пише. Аз лично се предпазвам, като гледам много рядко телевизия. Но не съм сигурна, че в тази медийна среда, в която живеем е възможно някой напълно да се предпази.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз нямам телевизор в стаята и не чета вестници! От манипулации съм предпазен, но това не означава нищо повече, освен съхраняване на духовната ми автономност... все пак, не е малко!

    ОтговорИзтриване
  4. Предпазете се като мислите. В нашия свят не по-малко лошо е да не си информиран. Част от политическата пропаганда е и именно това - да накара хората да не се интересуват. Събиране на информация от различни източници и анализирането й е начин за избягване на манипулацията. Критично мислене.

    ОтговорИзтриване