сряда, 21 ноември 2012 г.

ДЕЦАТА И РАЗВОДА



ДЕЦАТА  И  РАЗВОДА[1]
Камелия Мирчева - психолог

                                                                                    Двата вълка в нас
(притча)

  Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която бушува във всеки човек, за доброто и злото,  за семейството и за живота.
  - В душите ни се борят два вълка. Единият е зъл и той носи нещастие. Той е гневът, злобата, завистта, недоволството, отмъщението, омразата, алчността, негативизмът, фалшивата гордост и неоснователните претенции. Другият е добър. Той е радостта, разбирателството, мирът, любовта, прошката, надеждата, добротата, спокойствието, скромността, благосклонността, щедростта, състраданието и вярата...
 Внукът се замислил за миг и попитал дядо си:
- И кой от двата вълка побеждава? 
-Този, който нахраниш - отвърнал старият чероки…


Разводът е едно от най-силно стресиращите събития в човешкия живот. Сред специалистите е широко разпространено мнението, че разводът води до стрес, еднакъв по-сила със загубата на близък човек. Но докато посттравматичната реакция при загубата постепенно отшумява, то при развода се задълбочава от съпътстващите го конфликти, придружени в повечето случай с упреци, обвинения, жестока омраза и ненавист. 
Разводът не само че не слага край на конфликтите вкъщи, а в повечето случаи води до тежки последици, свързани с:
Ø    Финансови проблеми. Проучванията показват, че в жизнения стандарт на жените, преживели развод,  настъпва спад. Повечето жени се борят от една страна с емоционалната болка от раздялата, а от друга са принудени сами да се грижат за себе си и за децата си. Към всичко това  се прибавят и финансовите разходи за приключването на бракоразводното дело.
Ø    Песимистичен възглед за живота. Разведените мъже и жени са с по-песимистични възгледи за живота от брачните двойки, които имат по-позитивни възгледи за бъдещето си. Това е свързано с настъпващите с развода промени в начина на живот (промяна на жилище, подялба на имущество, промяна на приятелски кръг и нарушаване на междуличностните контакти).
Ø  Здравни смущения. Здравословните последици от развода  са свързани с емоционалния срив, който оказва и соматично влияние.
Ø     Смущения от психологичен характер. Налице е спад в психическата кондиция след преживян развод. Проявяват се фактори на депресия, враждебност, отчаяние, ниско самочувствие, нежелание за общуване с другите и повишена тревожност причинена от страх, породен от въпросите „дали ще се справя”, „как ще живея от сега нататък”, „какво да правя” и т.н. 


        Разводът е особено тежък за децата. Родителите, въпреки доброто си намерение всичко да мине цивилизовано, съсипани от собствената си нараненост и болка, често се поддават на разрушителни негативни емоции и започват ожесточена война помежду си. Тази битка разрушава и малкото останали връзки между тях. В нея най-често са замесени  децата и други членове на семейството (баби, дядовци, други роднини).
Децата биват принудени да бъдат съучастници в жаждата за надмощие на възрастните. И те стават най-голямата жертва на проблемите между родителите си. В дългогодишната си практика съм виждала освирепели от омраза към бившия съпруг/а родители, които говорят какво ли не пред детето си за човека, с когото са живели дълго време. Виждала съм разведени майки, които не разговарят с дни с 8-годишните си деца, защото са приели подарък от бащата. Слушала съм баби, които чумосват и анатемосват бившата снаха пред детето и го поучават как да не изпълнява това, което тя иска от него. Срещала съм се с бащи, които карат децата си да шпионират майката с кого се среща и използват всичко това в съда, за да й отнемат родителските права. И повечето от тези хора бяха много добри във всичко останало, което не се отнасяше до отношенията им с бившия партньор. И въпросът като че ли не опира до образование, интелект и професия, а се свежда само до непреодоляната травма от развода.
Раздялата между родителите е едно от най-силно стресогенните събития в живота на децата, въпреки че емоционалната им реакция е строго специфична според възрастта.
Разстроените и конфликтогенни семейни отношения в повечето случаи водят до:
Ø  Девиантно поведение (бягства от училище и къщи, слаб успех в училище, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия и т.н.)
Ø  Общо вътрешно напрежение, повишен стрес, депресии, невротична симптоматика;
Ø  Отчуждение между деца и родители, самота и болка, които водят до затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в  процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.


          Семейната война, която избухва в спорове за родителски права и имущество, може да има жестоки последствия върху психиката на детето. Дори и наличието на идеалния вариант, безконфликтен и цивилизован развод (което е изключително рядък случай за нашите условия) травмира детето, тъй като то трябва да прави избор между двама души, които обича. Неговият живот прави тотален обрат, свързан с това, че трябва да живее при нови условия и по различен начин. Започналата семейна война  (в която се въвличат и други близки хора) отключва силно и продължително емоционално страдание в подрастващия индивид, който е свързан психологически с всички участници. Той се чувства объркан, застрашен и изоставен. В създадената ситуация често възрастните забравят, че се развеждат с партньора си, а не с децата си. Те прехвърлят проблемите си върху детето, което остава самотно и беззащитно по средата между тях.
„...Те постоянно си крещят един на друг. Мразят себе си и мен. Когато съм с майка ми, тя се сърди, че съм била при баща си. Казва, че съм я предала и не заслужавам нищо и то, само защото се срещнахме с баща ми. И той през цялото време говореше колко отвратителна е майка ми. Не искам да ги слушам. И тях, и баба ми, която не спира да ме разпитва и да обвинява мама...”
                                                                                                     (Ева, 15г., избягала  от къщи)
 „Откакто мама и татко се развеждат, нямат време за нищо друго, освен да се обиждат един друг. Защо да ходя на училище... и без това всичко е толкова страшно, не знам къде ще живея, защото делят апартамента. Няма да имаме стая със сестра ми и сигурно ще ни изпратят в някой дом.”
                                                                           (Мартин, 11-годишен, с бягства от училище)

„Баба ми се оказа голяма змия. Преди беше една такава добра и загрижена, но сега като се развеждат нашите, тя командва парада. И баща ми  я слуша за всичко. Ако тя не бълваше толкова отрова, нямаше да се разведат…”
                                                                                                                          (Ася, 17-годишна)
„Питаш ме за развода ?... Ами кеф. Майка иска да се прибирам в 10 (22) часа, но татко казва да не я слушам, защото акълът й не е много в ред. Пък и защо трябва да се прибирам, майка само плаче, спря да готви и чисти, не й стигат парите, защото плаща на адвокати. Баща ми,  не че искам много да го виждам, ама той ми дава пари и ме оставя да правя, каквото си поискам, стига да не говоря нещо хубаво за майка ми… Иначе съм с висок успех, но защо ли ми е? Преди мислех да продължа да уча, но сега няма смисъл, кой ще ме издържа…”
                                                                                 (Марин, 18-годишен, с бягства от къщи)

Когато достатъчно травмиращото събитие на развода е придружено с крясъци, обиди, скандали и злословене спрямо другия партньор, това детето става или страхливо и болезнено чувствително, или агресивно. Конфликтната семейна среда води до повишаване на емоционалната нестабилност  и до поведенчески проблеми. Отношенията на ярост и омраза между родителите засилват тези проблеми и увеличават продължителността на приспособяването към новата ситуация.
Разводът внася коренна промяна в живота на цялото семейство. Освен наличните психологически аспекти, ситуацията има и свои юридически страни, свързани с попечителството над децата. То може да бъде присъдено на единия родител, но може и да е общо, при което детето да живее постоянно с единият родител, но да посещава другия. В този случай решенията се вземат от двамата родители.
Децата на разведените родители преживяват най-тежко празниците (рождени дни, Коледа, Нова година и др.) и ваканциите, в които трябва да избират с кой от родителите да бъдат. Бракът, колкото и лош да е бил, е гарантирал някаква яснота на отношенията, на много битови, финансови, социални и емоционални аспекти от живота на детето. В него е имало известни и познати неща. Разводът променя тази ситуация. Той внася нови, най-често негативни отношения между приятелите и роднините на партньорите.
В процеса на развода всеки от съпрузите преминава през различни фази, заредени с високо емоционално лично напрежение и не еднаква продължителност. Повечето хора, преживели развод, го смятат за личен провал. Накърнена е самооценката и самочувствието им,  подложени са на силен стрес и трудно могат да се мобилизират за пълноценно изграждане на личния си живот след него. Често се страхуват да създадат трайни взаимоотношения или връзки с нов партньор. Или ограничават контактите си с околния свят и се посвещават на грижи за децата.
  „...Откакто се разведоха, майка ми е кълбо от нерви. Постоянно се притеснява дали съм облечена, дали съм се нахранила, кога излизам, с кого съм. Постоянно ми звъни да види как съм. Държи се с мен, сякаш съм малоумна. Мъчно ми е за нея, но понякога чувствам, че не ми стига въздух от нея. Не излиза никъде, няма приятели… 
Казва, че аз съм смисълът на живота й, само че аз си искам моя живот и  моите приятели…”                                                                                           
                                                                                                                                       (Мая, 16г.)
Всеки развод е загуба и за родителите, и за децата. Тя е травмираща за всички. Но преодоляването на загубата означава:
Ø    освобождаване на потискащите и мъчителни преживявания без ограничаване на шансовете за  пълноценно развитие;
Ø    запазването на самооценката, самоуважението и социалната интеграция чрез създаването на нови междуличностни взаимоотношения;
Ø    осмисляне на преживяванията и опита и намиране на правилен изход от създадената ситуация.

Най-често срещаните реакции на стрес при деца в ситуация на развод

Възраст на детето
Реакция
До 4 години
Нервност, често и безпричинно плачене, проява на капризи, тъга, промяна в навиците, отказ от разговори, страх да заспива само
От 4 до 6 години
Продължителна тревога, възможна регресия към по-ранни навици, гневни изблици, възможно е агресивно поведение или изолация; отказ от храна;
От 6 до 8 години
Гняв, тъга, агресия, поведенчески проблеми, придружени със соматични прояви (главоболие, болки в стомаха);
От 8 до 12 години
Вероятен отказ от контакт с единия родител (тъй като е възможно детето да вземе страна в отношенията и да обвинява другия родител за развода). Трудности в училище, рязко намаляване на успеха, отсъствия. Агресивни и противообществени прояви. Депресия, гняв, вина, изолация или свръхактивност. Соматични симптоми, главоболие, чести болки в стомаха, липса на апетит.
От 12 до 15 години
Обвинения и агресивно поведение към единия или към двамата родители. Бягства от къщи, противообществени прояви, раздразнителност. Отказ от подчинение на родителски изисквания. Училищни проблеми. Конфликтно и агресивно поведение. Възможна е и употребата на алкохол и наркотици.
От 15 до 18 години
Опозиционно поведение, породено от чувство за вина към единия от двамата родители. Силна агресия към единия или към двамата родители. Училищни проблеми. Бягства от къщи. Употреба на алкохол и наркотици. Противообществени прояви. Отхвърляне на родителски авторитет. Възможни са прояви и на физическа агресия.

Би ли могъл да се минимизира стресът за децата в ситуацията на развод? Определено да. Нужно е да се спазват няколко простички правила, за които се изисква  усилие от страна на двамата партньори:
Ø  КАЖЕТЕ НА ДЕТЕТО. След като родителите са взели решение за развода и са си изяснили бъдещите планове, добре е заедно да говорят с детето. Важното в тази ситуация е да няма упреци, обвинения, конфликти и разправии пред него. Съобщението трябва да бъде поднесено много внимателно и деликатно. Разговорът трябва да бъде съобразен с възрастта на детето и да носи  послание, че каквото и да се случва между родителите, то не би променило обичта и грижите им към детето.Детето трябва да разбере, че разводът е нещо, което се случва между родителите. Той ще донесе промени в живота на всички, но това няма да засегне любовта и на двамата към него. Детето ще задава въпроси. Отговаряйте им спокойно и без да нападате и обвинявате, когото и да било. Дайте му достатъчно информация за предстоящите промени, така че да го подготвите колкото е възможно за тях.
Ø  ОВЛАДЯВАЙТЕ НЕГАТИВНИТЕ СИ ЧУВСТВА КЪМ ДРУГИЯ РОДИТЕЛ. Колкото  и трудно да е за родителите, овладяването на негативните емоции е особено важно. Родителите често забравят, че детето няма вина за това, че се развеждат. Децата реагират различно при новината за развода. Много от тях плачат, други задават прекалено много въпроси, трети не питат нищо. При някои се проявява агресия, други се изолират в себе си и не показват адекватни емоции. Не съществува дете, което да не се притеснява какво ще се случи след развода. С кого ще живее? Къде? В същото училище ли ще продължи да учи? Ще вижда ли  другия родител? Ще ходили при бабите и дядовците си? Бъдете честни, когато отговаряте на тези въпроси и не искайте от детето ви да взема страна във вашите отношения.
Ø  ПРИКАНВАЙТЕ ДЕТЕТО ДА ГОВОРИ И ДА СПОДЕЛЯ. Много важно за него в този объркан момент е да знае, че неговите чувства са значими. Разговорите ще му помогнат да преодолее по-лесно страха от изоставяне. Помогнете му да говори за чувствата си и за това, което изпитва. Бъдете добри слушатели, независимо от това, което детето казва, независимо от болката, която изпитвате. Голяма част от децата на разведените родители обвиняват себе си за раздялата. Това може да формира синдром на вина, който в живота им като възрастни ще ги прави силно тревожни и ще ги кара да се чувстват виновни дори за грешките на други хора. Някои от децата смятат себе си за недостатъчно добри и приемат, че родителят напуска семейството заради това.
Ø  ПОДКРЕПЯЙТЕ ДЕТЕТО. Прекарвайте повече време с него и му показвайте, че въпреки цялата обърканост на ситуацията, вие го обичате и винаги ще го обичате. Различен е периодът на приспособяване към ситуацията. Понякога това е продължителен процес, но когато детето разбере, че ситуацията не може да бъде избегната, то ще се адаптира към променените условия и ще ги приеме. Този процес може да бъде по-малко болезнен за детето и без травматични последици, само ако са запазени цивилизовани отношения между развеждащите се родители.
Ø  НЕ КОМПЕНСИРАЙТЕ  ситуацията на развода с материални неща или със специални привилегии. Емоционалната болка се преодолява с любов, грижи и подкрепа.
Ø     ПОТЪРСЕТЕ ПСИХОЛОГИЧНА и ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ПОМОЩ за себе си и за детето. Разводът е придружен с най-голямата криза в едно семейство. Родителите преживяват собствените си болезнени чувства. Тъгата, болката, гневът, страхът от самота, неувереността за справяне, нарушените взаимоотношения с приятели, разпадането на семейството, всичко това оказва влияние върху брачните партньори. Приспособяването на родителите към ситуацията ще улесни и адаптирането на детето. Разводът често предизвиква депресия (жените са по-податливи към депресивни състояния, а мъжете по-често търсят спасение в алкохола). Това също са проблеми, които биха могли да бъдат разрешени само с помощта на специалист. Разпознавайте сигналите за стрес, характерни за различните възрастови  групи и търсете специализирана помощ за справяне с проблемите, ако възникнат такива.
                                            фотоколаж: Камелия Мирчева

Най-честият въпрос, който ми задават родители, които са процес на развод, е „дали не е по-добре да останем заедно заради децата”. За децата е най-добре да живеят заедно с родителите си, това е безспорен факт. Но ако родителските взаимоотношения са стигнали до критична точка и нормалното съвместно съжителство е невъзможно, разводът е за предпочитане пред среда, заредена с напрежение и тормоз.
     Животът на едно дете в непълноценно, дисфункционално семейство може да бъде много по-травматичен, отколкото животът му след цивилизован развод.
Един спокоен, усмихнат и щастлив, макар и разведен родител, е по-полезен за децата си, отколкото двама озлобени, изнервени и вечно каращи се родители.
Много важно е след  развода да се запази нормална обстановка за функциониране на ежедневните неща (правила за поведение, методи на дисциплина, дори навици на хранене). Детето трябва да бъде обградено с любов. Добре е родителите да се стремят да запазят родителските си роли и взаимоотношения спрямо детето. Ако децата са повече, не ги делете, те трябва да живеят заедно.
Най-добрият вариант след развода е децата да останат да живеят постоянно при единия родител и редовно да се срещат с другият (през почивните дни или да живеят при него през ваканциите). Децата трябва да знаят, че могат да контактуват с родителя, при когото не живеят винаги, когато пожелаят.
В нашите условия след развода децата най-често остават при майката. Когато срещите с бащата са затруднени или не се осъществяват, детето развива дефицити, които могат да окажат много тежки последици върху психиката му.
„Чакам да стана пълнолетен, но и тогава какво ли ще правя. Мразя да лъжа, особено майка си, но тя винаги се разстройва, като разбере, че се срещам с баща ми и с втората му жена. Баща ми е добър човек, но майка не вярва в това. Не печели кой знае колко, но винаги отделя пари да ми купи нещо. И тогава се започва: „оня пак те е подкупил, толкова съм направила за теб, посветих ти живота си, а ти ме предаде за едни дънки”… Понякога не издържам, идва ми да започна да крещя, но мълча, защото знам, че ще стане още по-лошо… Много пъти съм мислил да отида да живея при баща ми, но майка ще се поболее. 
Последния път, когато поисках да спя при него, майка се разстрои и й стана лошо. Виках лекар. Дойде баба ми и тя се развика, че ще уморя майка си...”                                                                                                                                                                                                                                           (Петко, 17-годишен)
Отиването при другия родител трябва да е определено и известно предварително на детето. Добре би било децата да имат свои дрехи и вещи и при двамата родители. Голямото и често преместване води до умора при децата и до раздвояване. А за тях постоянството, яснотата и спокойствието са много важни за психическата им стабилност. Децата трябва да знаят, че живеят постоянно с единия родител, но винаги могат да се видят или да останат за ден-два и при другия родител. 
Балансът и постигането на равновесие във взаимоотношенията след развода не са лесни, но не са и невъзможни. Възрастните са тези, които трябва да помогнат на детето да се приспособи и да приеме новосъздадената ситуация. И от това как ще се случи това, зависи и бъдещият живот на детето.



















[1] Материалът е част от книгат на Камелия Мирчева „Как да избегнем войната с децата си” изд. Арт клуб „Херос” 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар