четвъртък, 24 април 2014 г.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПСИХОЛОГ, ПСИХОТЕРАПЕВТ И ПСИХИАТЪР?



КАКВА Е РАЗЛИКАТА  МЕЖДУ    ПСИХОЛОГ, ПСИХОТЕРАПЕВТ  И ПСИХИАТЪР?
Камелия Мирчева – психолог


Статията е част от книгата на Камелия Мирчева “Психологическо консултиране” Изд. Арт клуб „Херос” 2013
  
Психиатрите са лекари, с медицинско образование и специализации по психиатрия. Те се занимават с лечението на психично болни хора. Психиатрията е дял от клиничната медицина, който изучава психичните  разстройства и тяхното лечение. Психиатрите лекуват с медикаменти.
  Психолозите не прилагат медикаментозно лечение. Те работят със здрави хора, които в даден период от живота си имат проблеми. Сферите, в който работят психолозите са  свързани с:
*            Психичното здраве на индивида се  характеризира с умението на човек да живее щастливо. Психичното здраве е състояние на благополучие, хармония и комфорт, при които човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Състояние, при което може да се справи с нормалните стресови фактори на живота, да общува без напрежение, да се развива и да се усъвършенства активно. Към отклоненията от психично здраве се отнасят продължителната умора и изтощение, депресията, неврозите, тревожността, фобиите, страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а психични проблеми, които се появяват в следствие на личностови кризи, дълготраен психологически дискомфорт или продължителен стрес.
*        Психофизиологичните кризи, които най – общо  могат да бъдат подразделени на два вида: кризи на развитието и ситуационни кризи. Кризите  на развитието /психо-физиологични  кризи/ са  преходи между различните етапи на живота, през които човек преминава /детство, юношество, младост, средна възраст, зряла възраст, старост/. Кризите от този тип се наричат нормативни, защото до голяма степен социалните норми и ролите, предписвани на определени възрасти, определят необходимостта от промяна, с която  е свързана определена  доза стрес. Тези периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода”, в които има ясно дефинирани моменти (например, раждане, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, смърт). Ситуационните (инцидентни, случайни) кризи настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като силен стрес, травмиращо събитие, дълготрайно отхвърляне,  загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).
*            Адаптирането на човека към заобикалящата го среда;
*            Междуличностни взаимоотношение и общуване;
*     Възприятие, познавателни и творчески способности, внимание, емоции и мотивация;
*            Паметта и условните рефлекси на човека;
*   Човешкото поведение  и неговото влияние за психичното здраве и междуличностните отношения;
*            Развитието на човека през определените периоди от жизнения му път;
*    Индивидуалните различия в психичните процеси. Интелектуалността и нейното значение за развитието на индивида и реализацията му.
*           Процесите, чрез които човек получава и преработва информацията за света и хората в него;
*      Психичните явления и принципите, чрез които човешкият разум структурира и организира своя опит;
*            Поведенчески модели и тяхната устойчивост;
*            Природата и причините за социалното поведение на човека и влиянието им за социална адаптация;
*            Професионално ориентиране и др.
Психологът  помагат на човека да нареди  парченцата от пъзела на своя живот и да го промени. 
Психотерапията е вид вербална целенасочена  комуникация между две и повече лица, която подпомага саморазвитието на личността на клиента чрез самопознание, самоексплорация, активиране на неизползваните личности заложби и способности, необходими за себеактуализация, себереализация и подобряване на междуличностните отношения.
Психотерапията успешно се използва и при преодоляването на постравматични реакции, формирането на стратегии за адаптиране и справяне с конфликти.
Чрез психотерапията се  разширява самосъзнанието и осъзнаването на самия себе си, разбирането на логиката на собственото поведение, на подсъзнателните мотиви и причини, които го ръководят. Психотерапията помага на личността да се справи с тревожността, вината, гнева, неразрешените конфликти и й помага да формира нови адекватни поведенчески модели.
Чрез методическото прилагане на определени психотерапевтични техники се възстановява равновесието на личността и се  преработват и преодоляват трудни житейски събития и ситуации.
ПСИХОТЕРАПЕВЪТ е специалист с психологическо /най-често/  или с медицинско образование, който е преминал обучение и  специализация в някоя от психотерапевтичните школи. 
  Форми на психотерапия:
Ø              Индивидуална;
Ø              Групова;
Ø              Фамилна;

ОСНОВНИТЕ ШКОЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ В ПСИХОТЕРАПИЯТА са:
Ø              Поведенческа ;
Ø              Психоаналитична;
Ø              Бихевиористична;
Ø              Хуманистична;
Ø              Аналитична;
Ø              Центрирана върху личността терапия;
Ø              Когнитивно поведенческа терапия;
Ø              Гещалттерапия;
Ø              Транзакционен анализ;
Ø              Екзистенциална терапия ;
Ø              Позитивна психотерапия;
Ø              Арттерапевтична;
Ø              Трансперсонална;
Ø              Психодрама;
Ø              Логотерапия;
Ø              Неорайхианска психотерапия;
Ø              Индивидуална психотерапия;
Като общовалидни методики и техники за повечето психотерапевтични школи  и направления  се използват:
Ø              Психотерапевтичен разговор с различен фокус;
Ø              Кризисна интервенция и подкрепа;
Ø              Терапевтична интроспекция;
Ø              Психотерапевтична супервизия;
Ø              Инсайт и катарзис;
 Други психотерапевтични методи са:
Ø              Арттерапия;
Ø              Брачно консултиране;
Ø              Фамилна терапия;
Ø              Терапия на личните конструкти;
 Огромно влияние за успешна психотерапия оказва личността на терапевта, неговите знания  и уменията му  за владеене на психотерапевтичните техники. Той трябва да притежава следните умения  и качества:
Ø        Внимателно и активно слушане като основа за ефективно реагиране;
Ø        Емпатия и насърчаване на саморазкриването;
Ø Уважително отношение и неподправеност при подпомагане на взаимоотношенията;
Умения за:
Ø         емоционално настройване;
Ø         за фокусиране върху проблемите;
Ø         за откриване и работа със защити и съпротиви;
Ø         за обобщаване и перифразиране;
Ø         за владеене на интерпретативни и когнитивни техники;
Ø         за сензитивност и гъвкавост;
Ø         за концептуализиране и персонализиране;
 Най-често срещаните причини за необходимост от психотерапия са свързани с:
Ø      Кризи в отношенията;
Ø      Кризи на личността;
Ø      Социални кризи;
Ø      Проблеми в общуване и комуникации;
Ø      Преодоляването на страхове и фобии;
Ø      Преодоляването на гняв и разочарование;
Ø      Трудности при вземането на решения;
Ø      Състояния на обърканост, загуба на чувството за реалност;
Ø      Състояния на потиснатост, апатия и липса на желание за работа (депресия);
Ø      Състояния на страх, напрегнатост и паника (тревожност, фобии, панически атаки);
Ø      Натрапливи мисли и действия;
Ø      Агресивност или раздразнителност без видима причина;
Ø      Преживяно сексуално и/или физическо насилие;
Ø      Траур след загуба на близък човек;
Ø      Състояния на стрес и професионална умора;
Ø      Трудности при преодоляване на житейска криза /загуба на работа, развод, смяна на жилище или училищна среда и др./
Ø      Фамилни и/или брачни проблеми
Ø      Злоупотреба с вещества
Ø      Разстройства на храненето (анорексия и булимия)
Ø      Разстроен или неспокоен сън
Ø      Дълготрайни психосоматични симптоми – главоболие, високо кръвно налягане, проблеми на храносмилателната система и други, без установени органични и физиологични причини;
 Психотерапията е дългосрочен процес с методологическо прилагане на определени психологични техники за възстановяване на афективното равновесие на личността и нейното самоусъвършенстване. Психотерапията има много широко поле, което обхваща характерологични разстройства, психосоматика, поведенчески и социални проблеми.
   Основните постулати в отношенията на психотерапията са:
Ø      Взаимоотношенията между клиент и терапевт са важни за процеса на терапията.
Ø      В резултат на терапията е възможен по-голям избор на мисли, действия и емоции от страна на клиента.
Ø      Дейността на терапията разкрива аспекти от мисълта,  действието и емоциите на клиента, които преди това той не е осъзнавал.
Ø      Терапевтичната връзка позволява на клиента да се срещне и изследва трудните и разстройващи за самия него събития и факти.
Ø   Клиентът има желание и възможност да се учи от терапевтичният процес и да развие способности да се справя с трудностите по все по-независещ от терапевта начин.
Ø  Информацията между клиента и терапевта е конфинденциална /поверителна/.

След завършване на психологичното си образование, за да бъде правоспособен психотерапевт, психологът трябва да премине допълнително обучение в избраната от него психотерапевтична школа, в която се запознава с методите, психотерапевтичните техники и прийоми. Супервизията е задължителен компонент не само в обучението, но има основна роля за поддържане на компетентността на специалистите практикуващи психотерепия. Супервизията бива индивидуална и групова.
 Ранните форми на психотерапевтичната  супервизия са тясна свързани с терапевтичните ориентации. Бихевиористите например разглеждат проблемите на клиента като заучено маладаптивно поведение и обучаващият се терапевт е отговорен да помогне на клиента в научаването на адаптивно поведение.
Целите на психотерапията са:
*              Идентифициране на проблема.
*              Подбор на подходящи техники.
*              Решаване на проблема.
   В психоаналитичните модели на супервизия обучаващите се терапевти се насочват към собствен анализ. Супервизията предполага основно познаване на психоаналитичната теория, включително и на модели на защитни реакции, пренос, контрапренос, прозрение, съпротиви.
При поведенческата терапия терапевта прави индивидуална оценка и програма на поведението, която се променя и адаптира според специфичните нужди.




[1] Статията е част от книгата на Камелия Мирчева “Психологическо консултиране” Изд. Арт клуб „Херос” 2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар