петък, 22 юни 2012 г.

Видове психологическо консултиране


ВИДОВЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ[1]
КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА – психолог 

ИНДИВИДУАЛНО  ПСИХОЛОГИЧЕСКО  КОНСУЛТИРАНЕ

Индивидуалното консултиране е един от двата основни вида психологическо консултиране. Другият е свързан с работата в група. При индивидуалното психологическо консултиране целта е да се подпомогне клиента в решаването на проблема, заради който е потърсил помощ.
Работата на психолога  при  индивидуалното консултиране е да подпомогне клиента да формулира проблемите и да му предостави методи за разрешаването им.
Психологът не решава проблема на клиента, а го трябва да стимулира  да поеме активна роля за личностна промяна. Целта на индивидуалното психологическо консултиране е подпомагането на  клиента  в процеса на решаване на проблема. Акцентът се поставя върху способността на клиента  да определя  дискутираните възможности и сам да избира решението, като поема отговорност за последиците от него.
В основата на тези взаимоотношения стои взаимното доверие и конфенденциалността на получената от клиента информация.

                                  художник: Нено Бакалски
 
Индивидуалното психологическо консултиране включва  отделни етапи, чрез които постепенно се преминава  от по-общо проучване към фокусиране върху специфичната проблемна област до достигане на определена стратегия за преодоляване на дефицитите и справяне с проблема.
      То включва последователност от  следните етапи:
Ø      ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА. В научната литература този етап се среща с различни наименования „етап на първоначален контакт”, ориентация в проблема и ситуацията на клиента”, „начална среща” и т.н. В този етап се установява първоначалния контакт с клиента, който може да е доброволен /по негово съгласие/ или  недоброволен  /клиента посещава консултанта /терапевта/, тъй като социални или съдебни институции са преценили, че той има нужда от помощ и я предписват независимо от неговото желание/. В този етап консултантът трябва да разбере как клиента вижда своя проблем, какво е неговото отношение към проблема /негативно или позитивно/ и какви са неговите очаквания. Консултантът трябва да се ориентира в първоначалната информация  на проблема, като състави временна работна хипотеза. Той трябва да прецени какви са възможностите му да помогне на клиента за решаването на проблема.
Ø      УСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТНИ ОТНОШЕНИЯ. Основите им се поставят още в първият етап. Те са свързани с доверието и ангажирането от страна на консултанта и на клиента с работата по заявения проблем. Тук е важно психологът да очертае границата на помощта, която може да окаже и ясната декларираност, че постигането на успех е немислимо без активното съдействие от страна на клиента;
Ø      ПОДБОР НА ПОДХОДЯЩИ ТЕХНИКИ, МЕТОДИ, ПРИОМИ. ИЗСЛЕДВАНЕ  И ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ - открояват се следните основни моменти:
      1. Изследването на личностните особености, според нуждите на конкретния случай /социални умения, силни страни, самооценка, потребности, мотивационна сфера, темпераментови особености и др./
      2. Установяване на факторите, които действат  и оказват влияние в актуалната проблемна ситуация;
      3. Установяване на предишни психотравматични ситуации и това доколко те са преработени или не.
      4.   Анализ на проблемната ситуация. 
 При анализа  могат да се очертаят три равнища на изследване:
- равнище на поведения - прояви, честота, интензивност, процес на възприемане и вътрешно преработване и поведение в неговите различни модалности и варианти;
- равнище на информация за развитието на проблема - минал опит и преживявания, първи прояви на проблема, развитие на проблема, актуална, реална ситуация и желана ситуация;
- равнище на отношение консултант /психолог, терапевт/ - клиент .
Ø      ПРОФЕСИОНАЛНА ПРЕЦЕНКА НА СЛУЧАЯ - обвързана е с прогнозата за успех и преценка на риска от регрес;
Ø  ДОГОВАРЯНЕ НА РАБОТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ПОСТИГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ С КЛИЕНТА. Уточнява се работното взаимодействие,  информирано съгласие /анализ на целите и съгласието на клиента  за начините за тяхното реализиране/. Изясняване на предпоставките за желаната промяна от страна на клиента, мотивация и очаквания по отношение на процеса на промяна, изясняване на представата за целите, определяне на краткосрочните и дългосрочни цели, уточняване на правилата при работните взаимоотношения. Етични норми в процеса на взаимодействие. Времева рамка на сесиите и приоритетните области на работа.
Ø РАЗБИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ДОПУСКАНИЯ, ЦЕННОСТИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ НА КЛИЕНТА И ОБСЪЖДАНЕ  НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ  НЕЙНАТА ПРОМЯНА – интроспекция. Изработване на конкретен план  за действие, който включва глобалната цел, която трябва да бъде постигната и методите и стратегиите, с които тя ще бъде постигната. В този етап е важно да бъдат стимулирани и подкрепяни силните страни на клиента. Консултантът трябва добре да познава видовете защити и начините на работа с тях.
Ø      ИЗГОТВЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ СТРАТЕГИИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЛИЧНИ И МЕЖДУЛИЧНИ  КОНФЛИКТИ  И ПРОБЛЕМИ – интроспекция. Изработват се варианти на стратегии за решаване на проблема и клиентът прави своя избор. Определят се стъпките и пътя за осъществяване на плана. Прави се оценка на всяка стъпка като се стимулира и подкрепа поведението на клиента. Работи се със защитните механизми и пречките и неработещите стратегии се заменят, като се променят средствата и методиката на работа.
Ø      ВКЛЮЧВАНЕ НА МЕХАНИЗМИ  ЗА ПРОМЯНА и изработване на критерии за проследяване на успеха. Включването на ресурси за затвърдяване на успешните стратегии  и умения за разрешаването на проблема.
Ø      ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН  ЕТАП свързан с приключване на работното взаимоотношение и оценка на постигнатия резултат.;
Методите и техниките, чрез които се осъществява индивидуалното психологическо консултиране могат да бъдат разнообразни. Всяка една психологична школа и направление използва освен общоприетите психологически методи  и техники и специфични за самата школа.
Много психолози комбинират различни методи и създават свои системи на работа.
     Към общите психологически методи спадат:
Ø      Стандартизирано интервю;
Ø      Динамично интервю;
Ø      Опознавателна беседа;
Ø      Психотерапевтичен разговор с различно фокусиране;
Ø      Диагностиране;
Ø      Кризисна интервенция;
Ø      Терапевтична супервизия;

 художник: Камелия Мирчева

     За ефективно протичане на консултирането особено значение имат професионалната подготовка и качествата на психолога. Те са свързани с:
Ø      притежаване на необходимото професионално образование и подготовка;
Ø     владеене на  умения и техники за провеждане на индивидуално и групово консултиране;
Ø      притежаване на  умения и необходимият инструментариум  за  диагностика и оценка;
Ø      наличие на отговорно, оптимистично и емпатично отношение към клиента;
Ø      познаване и спазване на етичните норми и конфинденциалността;
Ø  притежаване на  способности за релевантно възприемане на различни по тежест  събития и информации;
Като важно условие и предпоставка за ефективно въздействие на психолога /терапевта/ е необходимо да притежава умения за:
Ø      Емпатия;
Ø      Независима от обстоятелствата позитивна нагласа;
Ø      Мотивиране и насърчаване;
Ø      Откриване на скритите мотиви в поведението на клиента, движението и формирането на ценностните нагласи, конфликтогенните зони и защитните механизми;
Ø      Откриване на съпротиви и работа с тях;
Ø      Активно слушане;
Ø      Вербализиране на идеи и чувства;
Ø      Перифразиране;
Ø      За отражение /повторение/;
Ø      Обобщаване;
Ø      Гъвкавост и  сензитивност;
Ø      За преодоляване на съпротиви и защити;
Ø      За преодоляване на емоционално-волеви контрол;
Ø      Комуникативност;
ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ТЕРАПЕВТА са свързани с:
Ø      ЕМОЦИОНАЛНО СТИМУЛИРАНЕ
Ø      ПОДКРЕПА
Ø      ПРИДАВАНЕ НА СМИСЪЛ
  МЕХАНИЗМИТЕ НА ПРОМЯНАТА  В КЛИЕНТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ ЧРЕЗ:
Ø      Обратна връзка;
Ø      Интроспекция;
Ø      Себеразкриване;
Ø      Изживяване на интензивни чувства;
Ø      Алтруизъм;
Ø      Откриване на сходства;
Ø      Когнитивна промяна;

                                             художник: Иван Арабаджиев

ДИРЕКТИВНО КОНСУЛТИРАНЕ
 
Насочено е преди всичко към  интелектуалните способности на клиента за решаване на проблеми и подобряване на психичното здраве. Използват се когнитивни подходи. Подходът по същество е рационален. Консултантът се разглежда като учител, клиента като учещ се. Консултантът диагностицира проблема и съставя на базата на обстоен анализ  подходящ план за решаването му.
Използват се интервюта, психометрични оценки, целящи пресъздаването на пълната картина на  проблема.
Прави се психодинамична оценка, която включва етиология /клиничен статус на личностовите силни и слаби черти/ и прогноза. Съгласно директивния подход клиентът е човек с потенциал, които е неизползван, поради липсата на достатъчна информираност. Клиентът се нуждае от повече знания. Консултантът използвайки получените данни за проблема и информация за състоянието на клиента трябва да го стимулира да се развива и усъвършенства.
Е. Дж. Уйлям посочва пет насоки за обективно и научно провеждане на директивното консултиране: анализ, синтез, диагностика, консултиране, проследяване. Използваните техники са: даване на съвет, активно слушане, внушение, препратка.
По нов директивен подход е рационално емоционалната поведенческа терапия /РЕПТ/. Тя е  създадена от Алберт Елис[2] и разглежда човека, като едновременно ирационален и рационален.
Смята, че проблемите и разстройствата са резултат от нелогичното мислене.
РЕПТ поставя на преден план ролята на нереалистичните очаквания и  ирационалните убеждения, които са в основата на страданията на хората. Според Елис емоциите са до голяма степен следствие от познавателните процеси, а не от събитията.
Той идентифицира 11 ценности и идеи, които  представляват суеверия и водят до широкото разпространение на неврозите. Целта на РЕПТ е  не само да се преодолеят разстройствата, причинени от погрешните убеждения, но и да се промени предразположението на човека към изкривеното мислене, което позволява на погрешните убеждения да се доразвият. Според Елис хората притежават силно развита способност да придобиват ново поведение чрез учене и да го запазват,  като го преврнат в навик.
 Смята, че хората разстройват сами по себе си утвърждават собственото си страдание чрез превърнати в навик вътрешни вербализации на ирационалните си убеждения. Използваните техники целят да се премахнат или да се намалят до минимум ирационалните убеждения и да се развият рационалните.  При терапията се използва логика, разум, конфронтация, убеждаване, преподаване, предписание, даване на примери, ролеви игри, поведенчески задачи и др.
Централната техника е обсъждането, а чрез  логико-емпиричен анализ се поставят под съмнение и се преработват ирационалните убеждения. Целта на терапията е да се помогне на клиента да постигне три прозрения:
1.  Себеразрушителното поведение и емоционалните дисфункции имат разбираем произход в миналото и провокиращи ги фактори в настоящето, но тяхната актуална и най-близка причина са ирационалните нагласи на човека, а не неговите близки, житейски истории  или житейски ситуации;
2.  Ирационалните убеждения остават в сила, само като последствие от трайно объркано мислене и нерационално поведение.
3.  Прозренията не могат да коригират изкривеното мислене. Това може да стане само чрез упорита работа и упражнения.
 Елис смята, че същността на ефективната психотерапия е свързана с :
*   Пълна толерантност към клиента;
*   Упорита борба срещу неговите себеразрушителни идеи, черти и постъпки.
  РЕПТ разчита предимно на когнитивните методи, но се използват и техники за предизвикване на чувства и мисли, водещи директно до промяна на ценностите.

 художник: Камелия Мирчева

ГРУПОВО КОНСУЛТИРАНЕ И ГРУПОВА ПСИХОТЕРАПИЯ
 
Груповото консултиране се провежда в малки  групи - от 5 до 8 или от 8 до 12 човека.
Трябва да се прави разлика между групово консултиране и групова психотерапия. Груповото консултиране е свързано с решаването на даден проблем. Участниците в груповото консултиране се включват в групата, за да добият повече знания или умения за решаването на даден проблем – обществен, образователен, професионален, превантивен. Консултативната група борави със съзнавани проблеми и е ориентирана към разрешаването на краткосрочни въпроси или подготовка на умения за определени социални роли, например при жените, които чакат дете за майчинството, професионално ориентиране, майки, отглеждащи сами децата си и т.н.
Груповата психотерапия се занимава с  личностна промяна. В процеса на работа се работи  и с несъзнаваното и неговото отражение в актуалната ситуация. Терапевтът трябва да е преминал специална подготовка на обучение.
В груповата психотерапия се използват много от индивидуално прилаганите подходи на психотерапия, но всяка школа и направление, разполага със свои специфични методики и прийоми.
Целта на психотерапевтичната група е постигане на личностна промяна. Това е тип психологическо въздействие, при което терапевта използва специализирани техники за промяна  на нагласите и придобиване на умения за справяне  с проблеми, конфликти и формиране на нови, различни от досегашните поведенчески модели. Основен елемент при груповата работа е използването на възникващите емоционални интеракции.
    Факторите, които оказват действие в груповата психотерапия са:
Ø      Обмен на информация между членовете на групата;
Ø      Вдъхване на надежда и откритие, че и други хора имат сходни проблеми и чувства;
Ø      Идентификация и емоционална поддръжка.
Ø      Алтруизъм - чувството, че ти можеш да помагаш на другите и те на теб;
Ø      Корективно повторение на преживяването с терапевтична цел и взаимодействие с групата;
Ø      Катарзис и изразяване на чувства в безопасно обкръжение;
Ø      Собствена експлорация и откриване на силните страни чрез себепрозрение;
Ø      Развитие на техники за социализация и подобряване на междуличностните умения чрез взаимодействие и обратна връзка;
Ø      Междуличностно учене чрез възможности на членовете на групата да наблюдават и тренират  различни поведенчески модели;

 художник: Камелия Мирчева

Терапевтичните групи се различават по цели, по състав и по използвани техники. Могат да бъдат хетерогенни или хомогенни. Във всяка група съществуват специфични динамични сили, които въпреки че са подчинени на някои общи правила имат индивидуален за всяка група характер.Това е свързано с индивидуалността на членовете, които участват в дадена терапевтична група. Върху динамиката и фазовото развитие на групата  влияние оказват и фактори като групова цел, групова задача, пол, възраст на участниците и  компетентност  и  подготовка на терапевта.
  ФАЗИ НА ГРУПОВА ДИНАМИКА:
Ø      Фаза на ориентация: „Какво става тук?”
Ø      Фаза на вътре групови  процеси, свързани с взаимоотношенията на членовете в групата и оценка: „Какво мислим за това?”
Ø   Фаза на възникване  и нарастване на кохезия, групова сплотеност и повишаване на активността и самоотговорността на членовете: „Какво ще направим с това?”
Ø      Фаза на социална и творческа интерпретация на заявения проблем и трансформирането му в нов поведенчески модел;
Психотерапевтичната промяна преминава през два етапа.
Първият е свързан с ПАСИВНОТО УЧЕНЕ. Това е получаването на необходимата информация за задоволяване на индивидуалните потребности на индивидите, потърсили помощ.
Втората фаза е на АКТИВНОТО УЧЕНЕ. Тя е свързана с процесите, протичащи от една страна в личността  и от друга в групата.
  Груповата ситуация е свързана с :
Ø      определена структура;
Ø      специфични по вид комуникации и  интеракции;
Ø      ролево функциониране на членовете на групата;
Ø      генерализиране на емоционални явления;
Ø      групова динамика;
Ø      фазово развитие;
Психотерапевтичното въздействие в групата е насочено към:
Ø    Постигане н „прозрение” по отношение на модификацията на емоционалното реагиране, възприемане, преживяване и съпреживяване на собствените  чувства и на взаимоотношенията  с околните;
Ø      Реорганизация, промяна в поведението, нагласите, ценностите и отношението към себе си и към света;
Креативността в групата е процес, чрез който индивида осъзнава нови варианти, разлчни от досега прилаганите, за решаването на даден проблем.
Всеки индивид притежава способност за креативност, но не я използва. Най-често дори не я  осъзнава. Работата в психотерапевтичната група помага на личността да осъзнае тази своя страна. Ситуацията в групата стимулира  индивидуалната и групова креативност.    Социалното и когнитивно взаимодействие предизвикват намаляване на съпротивите срещу промяната и съдейства за позитивни трансформации на проблема.
Хетерогенността на групата е възможност индивида да се обогатява с нови идеи и да използва друга компетентност, различна от неговата. Но в даден момент от груповата работа, тя може да бъде и източник на блокиране и трудности в дейността. Хетерогенността може да бъде  източник на социално когнитивни конфликти. Тук е мястото и ролята на терапевта, неговата професионална квалификация и опит, които са от голямо значение за ефективността на работата, динамиката  и емоционалния климат на групата.
Психотерапевтичната група притежава потенциал да служи, като система за взаимна помощ между членовете на групата.
 ЕТАПИ НА ДИНАМИКАТА НА ВЗАИМНАТА ПОМОЩ:
Ø      Споделяне на информация, жизнен опит, идеи, гледни точки, ценности, преживявания, проблеми, прозрения;
Ø      Процес на обмен на информация и идеи;
Ø      Споделяне и обсъждане на теми „табу”;
Ø   Феноменът „всички в една лодка”. В ролята си на участник в дадена група в един момент индивидът открива, че и другите се чувстват притиснати от някакъв проблем. Това поставя началото на  личното освобождаване от властта на темите ”табу”  и чувствата за вина.
Ø      Постигането на универсална гледна точка е процес на взаимна помощ,  който е частен случай на феномена „всички в една лодка”. В даден момент от процеса на работа в грубата индивидът разбира, че е научил и използва само един единствен поведенчески модел, свързан с определена роля.
Ø  Взаимната  подкрепа се осъществява чрез насърчаване на споделяне на чувства, стимулиране на способности за съпреживяване на чувства, емпатия и асертивно поведение.  Ако човек разбере чувствата на другите, без да ги осъжда строго, започва да разглежда и собствените си чувства по нов начин;
Ø   Взаимното изискване е свързано с поемането на риск от всеки член на групата да сподели истинските си мисли и чувства.
Ø    Помагането при решаването на индивидуалните проблеми води до формирането на нови гледни точки, а това стимулира изпробването на нови идеи и умения. Групата в известен смисъл се превръща в безопасно място за поемане на личен риск за изпробването на нови модели на поведение и на общуване;
Ø      Феноменът „Силата на множеството” също оказва влияние, въпреки малката численост на психотерапевтичната група. Някои неща се правят по-лесно от групата, отколкото от отделния индивид. Групата помага да се преодолее чувството на изолираност и на самота. Куражът за преодоляване на страховете и амбивалентността на индивида  се усилва от  куража за промяна на другите.
ПРЕПЯТСТВИЯТА, които могат да възникнат през взаимната помощ в групата са свързани с:
Ø      Различните интереси и индивидуални очаквания от работната група. Задължително е те да бъдат изяснени в индивидуалните консултации и споделени от участниците в първата работна сесия.
Ø      Трудности в началния етап, свързани  със страх от говорене за проблема. Преодоляват се чрез уточняване на правилата за работа на групата, етичните норми и конфенденциалността на информацията;
Ø      Преодоляване на защитните механизми и защитно поведение.
Ø      Мотивацията за промяна. Пътят от разбирането, че съществува проблем до решаването да се потърси помощ,  може да се окаже много труден и дълъг. Човек понякога много трудно осъзнава, че има власт върху собствения си живот и че това какъв е той зависи от самия него;
В интеактивният модел на групова работа има различни типове взаимодействия между клиент - терапевт, клиент - група и терапевт - група. 
Личността на всеки индивид се отразява в груповите интеракции. Формират се специфични поведенчески модели и взаимоотношения. Всеки индивид има личен „Вътрешен Аз” и социален „Външен Аз”, които подчертават вътрешните и външно ориентирани аспекти на неговата личност. Несъответствията между вътрешния и външния Аз са източник на напрежение и дискомфорт, които водят до включването на  определен защитен механизъм на подсъзнателно ниво. 
                                                художник: Камелия Мирчева

Групата е динамична система, в която поведението на всеки един неин член  повлиява и е повлияно от всички участници.  Това проецира появата на различни неформални групови роли. Има много изследвания и различни типологии на груповите роли. Те са отражение на индивида в динамичната система на групата.
 НАЙ – ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ  ГРУПОВИ РОЛИ:
Ø   Изкупителната жертва. Това е член на групата, който останалите атакуват вербално или невербално. Обикновено участниците в групата проецират върху него собствените си отрицателни чувства и страхове. Когато член в групата проецира гняв срещу „изкупителната жертва”, това е сигнал за собственото му объркване и терзание. Хората атакуват най-често тези качества, с които те самите се борят на подсъзнателно ниво.
Ø   Девиантния участник. Неговото поведение се отклонява от поведението на групата. Възможно е да предизвиква някого или да го въвлича в спор. Възможно е да дава невербални сигнали за пълно пренебрежение към другите или за незаинтересованост. Девиантността на неговото поведение е вид отрицателна обратна връзка. При него са включени определени защитни механизми, които терапевта трябва  добре да овладее.
Ø   Вътрешния лидер.  Той е харесван от всички в групата и тя приема неговите идеи.
Ø Пазителят. Когато групата се доближи до тема „табу”, той най-често отклонява разговора. Това може да стане чрез използването на хумор, като форма на бягство. Най-често болезнените теми се избягват чрез използването на хумор. Обикновено член от групата, формирал този поведенчески модел в личният си живот го пренася в груповата ситуация.
Ø   Защитаващият се. Възможно е член от групата да  включи защитен механизъм за справяне с болезнените теми, с които постоянно да отрича присъствието на проблем.
Ø   Мълчаливият участник. Той  присъства в групата. Но неговото мълчание е силно забележимо и притеснява другите, тъй като те не могат да разберат какво мисли и чувства. Това мълчание може да е проецирано от страх от говорене през други хора или от неумения за комуникиране.
Ø   Монополистът. Той говори твърде много и е склонен да монополира разговорите. Понякога може да проявява незаинтересованост към това, което казват другите и това ще създаде напрежение в групата.

                                                   художник: Иван Арабаджиев

БРАЧНА КОНСУЛТАЦИЯ

Брачното консултиране е психологична помощ, която се оказва на семейни двойки, с цел подобряване на семейните взаимоотношения. Семействата преживяват кризи, свързани с  три категории събития:
Ø      събития, свързани със съзряването на индивидите - това са преходните моменти  на различните периоди от жизнения цикъл на човека;
Ø      събития, свързани с изтощение и стрес – изчерпването е в резултат на дълги периоди на справяне с трудности, при които поради въздействието на постоянен стрес се стига до криза. Това може да бъде дълготрайна болест, ниво на бедност за по-дълъг период от време, справяне с болести, междуличностни конфликти,проблеми с децата, проблеми в работата или грижи за възрастни болни хора;
Ø      събития, свързани с преживян шок- дълбоки и неочаквани трагедии, които се случват внезапно и неочаквано.Може да са свързани със смърт на член от семейството, загуба на дома при пожар или природно бедствие, нападение, катастрофа и др.
Брачната консултация е термин, обозначаващ системно приложение на техники, насочен към модификация на дисфункционални семейни отношения.  
Подходи при брачната консултация:
Ø     Консултирането се фокусира върху отделната динамика на всеки от съпрузите, които се приемат от един и същ консултант. Процесът е насочен към генерализиране на индивидуалната динамика на всеки един от съпрузите към някакво решение на брачния конфликт;
Ø     Консултантът се фокусира само на брачните взаимоотношения в присъствието на двамата партньори. Анализира се тяхното общуване и се отработват конфликтите и проблемите.
Ø     Фокусира се върху оценка на  отделната динамика на съпрузите и конкретните модели, които водят до дисфункциите в общуването и взаимоотношенията. В процеса на терапия в някои от сесиите  се включват и др. членове на семейството /деца и родители на съпрузите/.
Различните школи и направления използват различни техники и подходи към брачната консултация и фамилна терапия. Представителите на поведенческите теории разглеждат брачния дистрес, като разстройства на взаимното подкрепяне. Партньорите преживяват промени в чувствата, в познанието и във взаимоотношенията си, като увеличат позитивните и намалят негативните действия. Създават се поведенчески програми, които оценяват взаимоотношенията и подпомагат елиминиране на маладаптивното поведение. В програмите за ефективно общуване се използва моделът на „колелото на осъзнаването” за преподаването на конкретни умения за изразяване на чувства и намерения.
Много консултанти работят предимно с непосредствено идентифицирани проблеми  в комуникациите. някои работят в група с брачни двойки.
Използваните принципи  в брачното консултиране са:
Ø непосредствена работа с нарушенията в комуникацията и разстройствата във взаимоотношенията;
Ø      емпатия и създаване на позитивни взаимоотношения;
Ø      откровеност и умения за вербализиране на   чувствата;
Ø      вдъхване на надежда и умения за усвояване на нови поведенчески модели;

        художник: Камелия Мирчева
  
БРАЧНА КОНСУЛТАЦИЯ В ГРУПИ

При груповите брачни консултации съпругът и съпругата получават помощ, едновременно с други двойки. В групата съпрузите се учат да разчитат посланията на партньора си и да разпознават признаците на назряващите конфликти или на борбата за надмощие.
Научават се да различават:
*      потребност за обсъждане на проблем
*      потребност за споделяне на успех
*      потребност от интимност и привързаност.
        Преди първата  сесия в групата консултантът провежда индивидуална консултация със всяка двойка, като й помага да обсъди основните си брачни конфликти и проблемни области.
След това всеки от партньорите е насърчен да говори за  непродуктивното си поведение, за което се нуждае от помощ. Изясняват се очакванията и правилата за работа в групата.

                                                    художник: Иван Арабаджиев

ПСИХОТЕРАПИЯ

 Психотерапията е вид вербална целенасочена комуникация между две и повече лица, която подпомага саморазвитието на личността на клиента, чрез самопознание, самоексплорация, активиране на неизползваните личности заложби и способности, необходими за себеактуализация, себереализация и подобряване на междуличностните отношения.
Психотерапията успешно се използва и при преодоляваневането на постравматични реакции, формирането на стратегии за адаптиране и справяне с конфликти. Чрез психотерапията се  разширяват самосъзнанието и осъзнаването на самия себе си, разбирането на логиката на собственото поведение и подсъзнателните мотиви и причини, които го ръководят. Тя помага на личността да се справи със собствената тревожност, вина, гняв, неразрешени конфликти и да формира нови адекватни поведенчески модели. Чрез методическото прилагане на определени терапевтични техники се възстановява равновесието на личността чрез  преработване и преодоляване на трудни житейски събития и ситуации.
Психотерапията е форма на работа с пациенти /клиенти/, която цели да им се помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. Целта на психотерапията е личностна промяна на клиента в дефицитарни области .
  Форми на психотерапия:
Ø      Индивидуална;
Ø      Групова ;
 Психотерапевтични  етапи:
Ø      Идентифициране, диагностика и оценка на проблема;
Ø      Установяване на терапевтични взаимоотношения;
Ø      Интроспекция , инсайт и катарзис;
Ø      Откриване на скрити мотиви чрез интензивни емоции;
Ø      Допускания и ценностна система;
Ø      Интерпретация;
Ø      Избор на техники и прийоми;
Ø      Преодоляване на съпротиви, пренос и контрапренос;
Ø      Подпомагане на промяната;
Ø      Избор на  стратегии и алтернативи;
Ø      Промяна на нагласи и ценности и формиране на нови адекватни поведенчески модели;
Ø      Поддържане на промяната;
      Терапевтичните модалности и комбинации от техники водят  до:
Ø      Когнитивно учение и учене от преживяното чрез активно поведение;
Ø      Подпомагане на чувството за Аз-ефективност;
Ø      Баланс между идеалното и реалното Аз;
Ø      Подобрено себеразбиране;
Ø      Предвижване от вътрешна към външна локализация на преценките;
Ø      Изграждане на позитивен Аз образ и отношение към  другите;
Ø      Намаляване на защитното поведение;
Ø      Повишаване на способността за изживяване и  изразяване на чувства;
Ø      Подобряване на комуникации и общуване;
Ø      Разширено възприемане на Аз-образа;
Ø      Повишаване и разширяване на интуицията  и Аз трансцендентните способности;

                                                     художник:Иван Арабаджиев

Различни психотерапевтични техники и методи се използват в различните психологични школи и направления. Прилаганите методики зависят и от степента  на симптомите и трудностите и от следваното от психотерапевта направление.
По-популярните видове терапевтични школи и направления са:
Ø      Психосоциална;
Ø      Бихевиористична;
Ø      Персоналистична;
Ø      Поведенческа;
Ø      Психоаналитична;
Ø      Аналитична;
Ø      Центрирана върху личността терапия;
Ø      Когнитивно поведенческа терапия;
Ø      Гещалттерапия;
Ø      Транзакционен анализ;
Ø      Екзистенциална терапия;
Ø      Психодрама;
Ø      Позитивна  психотерапия;
Ø      Арттерапия;
Ø      Фамилна терапия;
Като общо използвани методики и техники в повечето школи  и направления  се използват:
Ø      Психотерапевтичен разговор с различен фокус - психотерапевтичният разговор може да бъде фокусиран върху интелекта, емоциите, поведението, афекта  мотивите и целите. Използват се свободните асоциации и реда, в които клиента предпочита да говори. Психотерапевтичните разговори преминават през следните задължителни етапи: подкрепящо поведение от страна на терапевта за вербализиране на проблема, вдъхване на надежда и релаксираща вентилация  за редуциране на чувството на тревожност.
Ø Терапевтичен разговор, фокусиран върху усвояването и тренирането на нови поведенчески модели – извършва се чрез фиксирането на роли /клиента прави описание на себе си в трето лице/. Използват се елементи на творческа визуализация на новите поведенчески модели и упражнения за тренирането им.
Ø Кризисна интервенция и подкрепа – цели оказването на незабавна  временна емоционална помощ и подкрепа на жертви на психологически и физически травми. Изнасилването, малтретирането, нападенията, суицидните опити могат да създадат силен и необичаен стрес. Когато появата на такъв стрес претовари уменията на човека за справяне, настъпва криза и потребността от интервенция става наложителна. Без нея се стига до емоционална дезорганизация, която застрашава психическото и физическото равновесие на човека. Времето е решаващ фактор, тъй като маладаптивното  и неефективно поведение на жертвата трябва да  се редуцира и пренасочи възможно най-бързо след кризата. Кризисната интервенция е непосредствена реакция на непосредствен проблем. Интервентът трябва да реагира незабавно и умело, за да се справи колкото се може по-бързо с дезорганизираното, объркано, а понякога и опасно поведение на жертвата. Лицата изпаднали в криза, често не могат да контролират себе си и ситуацията, в която се намират. Поради това и в интерес на сигурността, кризисният интервент, трябва да поеме контрола върху ситуацията и върху жертвите на кризата. Това се прави бързо и се поддържа, дотогава докато не жертвите не станат способни сами да  поемат контрола. Това може да трае секунди или минути, но понякога и много по-дълго време. Начините за поемане и поддържане на контрол са различни и са в зависимост от ситуацията и способностите на клиента. Без контрол може да се направи твърде малко за жертвата, а интервента да бъде подложен на опасност. След овладяването на ситуацията се прави оценка и жертвата се пренасочва  към подходяща терапия или друга професионална помощ. Това, което прави интервентът може да помогне на жертвата, но може и  да и навреди. От съществено значение за изхода на ситуацията е неговия професионализъм и подготовка. Кризисната интервенция овладява проблема за настоящия момент, но разрешаването му може да бъде процес на дълга и продължителна работа.
Ø      Терапевтична интроспекция  - метод, при които клиентите се научават да анализират и разбират своето съзнание.
Ø      Психотерапевтична супервизия;
Ø      Инсайт и катарзис ;
Ø      Експлорация;
Ø      Интервю – бива различни видове: недирективно /с минимална насоченост от страна на терапевта/, директивно /терапевта задава въпросите си в определена последователност/;
Огромно влияние за успешна психотерапия оказва личността на терапевта, неговите знания  и уменията му  за владеене на психотерапевтичните техники.
Той трябва да притежава следните умения  и качества:
Ø      Умения за внимателно и активно слушане, като основа за афективно реагиране;
Ø      Емпатия и насърчаване на саморазкриването;
Ø      Уважително отношение и неподправеност при подпомагане на взаимоотношенията;
Ø      Умения за емоционално настройване;
Ø      Умения за фокусиране върху проблемите;
Ø      Умения за откриване и работа със защити и съпротиви;
Ø      Умения за обобщаване и перифразиране;
Ø      Умения за владеене на интерпретативни и когнитивни техники;
Ø      Умения за сензитивност и гъвкавост;
Ø      Умения за концептуализиране и персонализиране;

                                          художник: Георги Павлов

АРТТЕРАПИЯ

Един от най-широко спектърните методи на приложение в психотерапията е арттерапията.
При него се използват различни форми на изкуството и творчеството, като основен способ за комуникация и психотерапевтична корекция.
Артерапията е област, която използва езика на изкуството за развитие у индивида на качества, който му помагат да осъзнае духовните аспекти на собствения си  свят и да подобри качеството на живота си.
В края на 40-те години на ХХ-ти век, художници започват да работят в държавните здравни служби на Англия Това е факт, породен  като естествена последица от интереса на лекари, психиатри и психоаналитици към рисуването в терапевтичния и диагностичен процес.
През 1949 г. в Англия е създаден Арттерапевтичен комитет, който през 1963 г. прераства в Британска асоциация на арттерапевтите. През 70 – те и 80 – те години се образуват и обществените обединения на арттерапевтите.
Шейсетте години на ХХ век се оказват повратни в световен мащаб по отношение на развитието на арттерапията. Тя започва да играе все по-значима роля в различните страни на Западна Европа и САЩ.
Изкуството се използва активно във възпитателната и социалната практика, съобразно неговата стимулираща, развиваща, формираща, корективна и превантивна същност.
Във възпитателния и терапевтичния процес изкуството се използва преди всичко по посока на емоционалната сфера на индивида, за предизвикването на чувства и преживявания.  Художествената дейност помага на хората да се избавят от стреса и тревожността.
През 1908 г. немският психиатър Ф. Мор създава първият рисувателен тест, предназначен за психологически цели.
През 1926 г. Гудинъф разработва теста „Нарисувай човек”, който служи за оценка на интелектуалните способности на децата.
В края на 40 –те години на ХХ век Маргрет Наумбъргър използва арттерапията, като форма на психотерапия. Тя първа разработва терапевтични техники, чрез спонтанно използване на изкуство при  деца с поведенчески проблеми в Ню Йорк.
Маргрет Наумбъргър е една от най-мащабните фигури в историята на  арттерапията.
Нейният принос е огромен, както в теоретичен, така и в практичен аспект. Тя е психолог по образование. Специализирала е психоанализа. В началото започва да използва различни рисувателни техники, които използва като инструмент за изследване на безсъзнателните процеси, а също и за свободно изразяване на собствените преживявания.
През 1947 г. Маргарет Наумбург публикува един от своите кардинални трудове „Изучаване на свободната художествена експресия на децата с нарушения в поведението, като средство за диагностика и лечение". В него тя обръща внимание на диференциацията между свободното рисуване на децата и тази форма на изоб­разителна работа, която се използва в качеството й на заетост на пациентите.
Тя първа започва да изпол­зва и да налага понятието Арттерапия в САЩ.
Според нея арттерапевтичната практика се основава на това, че най-важните мисли и чувства, както и преживяванията на човека, които са породени от неговата безсъзнателност, могат да намерят израз много по-добре  във вид на образи, отколкото чрез думи.
Тя застъпва становището, че прийомите на арттерапията са свързани с представата за това, че във всеки човек е заложена способността за проекция на неговите вътрешни конфликти във визуални форми.
        Маргарет Наумбург вярва, че когато клиентите преодолеят в резултат на художествени занимания съмненията в способностите си, тогава започват свободно да изразяват собствените си стра­хове, потребности и фантазии чрез рисунката. Това води  до съприкоснове­ние с личното  безсъзнателно начало.  Когато изразява съдържанието на собствения си вътрешен свят във визуална форма, клиентът постепенно се „движи" и към съзнателното, към осъ­знаването. В труда си „Динамично ориентираната арттера­пия", публикуван през 1966 г. тя излага своето виждане, че в хода на арттерапията не могат да се постигнат значими и устойчиви лечебни ефекти извън психотерапевтичните отношения.

                                                художник: Камелия Мирчева

     Американката Едит Крамър приема, че достигането на положителни ефекти от арттерапията е възможно преди всичко за сметка на лекуващите възмож­ности на самия процес на художествената дейност и художественото творче­ство, които дават възможност да се изразят и отново да се преживеят вътреш­ните конфликти.
Според нея, художественото творчество се явя­ва средство за обогатяване на субективния опит, тъй като то е способно да бъде негов еквивалент. И именно благодарение на това, човекът може да избира, да варира и отново да възпроизвежда по свое желание раз­личните видове опит. В процеса на творческия акт вътрешните конфликти се преживяват отново и в крайна сметка - те се разрешават.
Едит Крамър е убедена, че творческият акт при създаването на художествено произведение е свързан с промяна на вътрешния опит на личността и води до сублимация, интеграция и синтез. Художествената експресия, според нея не води до непосредственото разрешаване на конфликтите, но тя разкрива ново психологическо пространство, в което могат да се реализират новите знания и умения, чрез които се решават конфликтите.
Я. Квитковская прилага методите на арттерапията в семейната терапия. Чрез тях тя идентифицира ролите и статуса, които заемат членовете на дадено семейство.
През 1960 г. Дж. Райн използва художествената експресия като средство за достигане на самоосъзнаване и самоактуализация за разкриването на личния потенциал и удовлетворението от живота.
Английският художник Адриан Хил провежда експерименти относно лечебното въздействие на художественото творчество при болни от туберкулоза.
Той доразвива идеите за арттерапията като метод за лечение на хора с физически и емоционални проблеми. Дейността му като практику­ващ арттерапевт се простира в продължение на десетилетия  в различни об­ществени болници във Великобритания и в частна практика.
           А. Хил е автор и на редица основополагащи трудове в областта на арттерапевтичната теория и методология, той е и крупен обществен деец, бо­рещ се за утвърждаването на арттерапията, пропагандиращ лечебно-рехабилитационната художествена практика.
          Адриан Хил е първият учен, който разглежда научно изобразителната дейност като лечебно-възпитателно средство. Много съществен е приносът му за организирането и налагането на специализирано­то арттерапевтично образование, за изготвянето на програми за обучение и квалификация на арттерапевтите. Той е и основният двигател за създаването  на Арттерапевтичен комитет във Великобритания през 1949 г., прерас­нал през 1963 г. в Британска асоциация на арттерапевтите и техен председател в продължение на десетилетия.
            Главен принцип на Адриан Хил е свързването на лекуващия ефект и възможностите на изобразителната дейност преди всичко с възможността па­циентът да се отвлече от болезненото преживяване. Той е категоричен, че занятията по арттерапия не само освобождават от монотонността  на болничния престой, но те вдъхват надежда и оптимизъм на болния.
            Според него стимулирането и подбуждането на болния човек да изрази във визуална форма своите преживявания, води до излекуване и на душевните рани, свързани с патологичната инт­роспекция. В други случаи това довежда до понижаване на тревожността и напрежението, до формирането на по-оптимистичен поглед за света.
            Благодаре­ние на създаването на нови образи и на цяла серия художествени работи, чо­векът се отвлича от своите физически недостатъци и концентрира вниманието си върху това, което му помага да се освободи от страданията.

                                                           художник: Камелия Мирчева
Английският арртерапевт Е. Адамсън също е убеден в лечебното действие на творческият процес.
       Известна представителка на арттерапията във Великобритания е и Ирена Чампернън. Нейната  цялостна дейност, насочена в търсенето на нови форми за арттерапевтична работа с психиатрични пациенти, оказва голямо влияние в теоретичен и в практически план.
           За разлика от Адриан Хил, който е художник, Ирена Чампернън е с базово образование на психоаналитик. Тя учи е учила  при Карл Юнг. През известен период е била под влиянието на психологията на  Алфред Адлер.
    Ирена Чампернън е дълбоко убедена в големите терапевтични възможности на художественото творчество. В своя подход на арттерапевт, тя съчетава аналитичните процеду­ри със създаването на условие за самостоятелни занимания на пациентите в областта на художественото творчество.
Терминът Арт-синтез е въведен от художничката М. Хатун. Чрез него тя описва етапите на процеса на арттерапията, които протичат по следния начин: саморазкритие, самопознание, самоанализ и катарзис.  Хатун била поканена в световно известната клиника, основана от Менинхерм в Канзас /САЩ/. Нейният метод се състоял в това да помага на пациентите си чрез художествена експресия да освобождават емоционалните си травми и психологични проблеми.
В Русия А. И. Копитин създава арттерапевтичната асоциация и през 1971 започва да издава списание „Лекуващото изкуство”.
Най-често използвани в арттерапевтичният процес са рисуване, танц, театрална дейност, литературна дейност, музика, грънчарство, фотография и други форми на творчество.
Арт-терапевтичната работа помага за по-ясното изразяване на преживяванията, конфликтите, проблемите и вътрешните противоречия. Клиентите, насочени към арттерапия не е необходимо да притежават опит или умения в изобразителните изкуства.
Целта на арттерапията е да подпомогне индивида да направи промяна и да развие личностовия си потенциал чрез използването на художествени материали и техники в една сигурна и защитена среда.
Процесът на взаимодействие има три посоки. В него участват клиентът, терапевтът и продукта /образа/, изработен от клиента. Това дава много широк диапазон и възможности за изразяване и общуване особено за хора, които смятат, че трудно изразяват мислите и чувствата си по вербален начин.
Работата при арттерапията може да бъде индивидуална и групова.
Професията арттерапевт се е развила значително интензивно. Университети във Великобритания предлагат тренинги по арт терапия като степен на университетското образование. През периода на обучение от студентите се изисква да преминат собствена терапия.
През юни 1980 г. професията арттерапевт е призната за отделна и специфична професия и никой не би могъл да работи като арттерапевт без да има легитимно обучение. През 1990 г. Националния съвет за социални услуги в Англия признава арттерапията като отделна професия.
В съвременността професията арттерапевт има самостоятелен статус. Артерапевтът трябва да притежава психологично и художествено или музикално образование.
През последните години голямо внимание арттерапевтите отделят на изучаването на невербалната комуникация. В този контекст специалистите включ­ват като съществен елемент на арттерапевтичния процес и различните форми на творческа експресия на участниците в него.
Като анализира различните гледни точки и различните позиции на пред­ставителите на съвременната арттерапия, както и различните нови техники и прийоми, които специалистите прилагат, Д. Уоллър предлага да се използва т.нар. „процесуален модел на професията". Според него наличието на различни позиции, подходи и концепции, допринася за еволюцията на арттерапията като цяло, за ней­ното развитие и утвърждаване във връзка и с протичащите наоколо в обще­ството политически, икономически и културни процеси и изменения.
Д. Уоллър твърди, че именно процесуалният модел позволява на представите­лите на арттерапията да се придържат към различни възгледи, но именно в общото цяло на арттерапевтичното направление да се формират нови школи и методи.
Във всички разновидности на арттерапията, общият знаменател си остава идеята да се помага на хората при разрешаване на житейските им проблеми като се използва широкия  спектър на изкуството в неговите разновидности и жанрово многообразие чрез  арттерапевтични методи и подходи.
Арттерапията е  креативна терапия.
Тя използва творчески процеси, които помагат на хората  да изразят мислите си и чувствата, да релаксират и да намалят страховете и тревожността си. Креативната терапия може  да засили себеуважението и самочувствието и да насърчи промяната в позитивен смисъл.
Артетрапията се използва, както в сферата на психотерапията, така и в сферите на образованието  и практическите дейности за усъвършенстване на личността. Тя заема собствено място по отношение на експресивните терапии, които се базират на лечебните свойства на изкуствата.
                                художник: Камелия Мирчева

Експресивните терапии са интермодални. Техните методи се базират на убеждението, че изкуството и творческия процес имат лечебен характер и техният изцеляващ потенциал може да бъде обединен и използван. водещият принцип е че творческия процес може да подобри човешкия живот.
Арттерапията е форма на психотерапия, която се допълва с някои от основните водещи  терапевтични методи.
Границите на понятието могат да бъдат по-тесни: терапия с вид изкуство /рисуване, музика, танц/ и по-широки – терапия с креативно експресивни методи.
Арттерапията активира перцептивни, когнитивни и мотивационни способност. Тя използва рисуването, музиката, танца, пантомимата, скулптурата и  приложните изкуства и е изградена на базата на катарзисния ефект. Терминът се използва най-често за терапия чрез изобразително изкуство.
Аспекти на приложение:
Ø Провокира свойствата на перцептивните образи и преживявания като ги трансформира в динамично трансмодално качество. Това го превръща в основа на базисни когнитивни  потребности и в терапевтичния процес, който е в основата  за разбиране на себе си и средата. Създаването на картина представя релевантни човешки преживявания чрез цветове, които превеждат психологични факти от несъзнаваното.
Ø    Рисуването и неговите множество техники дава когнитивни възможности на клиента да създаде осезаеми образи на психическото си състояние. Самата изобразителна дейност се превръща в терапия.
Ø     В зависимост от отношението на активността на клиента и резултата на действието арттерапията спомага в по-малка или в по-голяма степен за осмисляне на интеракциите с емоционално съдържание.
Ø    Помага за преодоляване на бариерите по пътя на спонтанната изява  и стимулира отреагирането на афективните напрежения.
Ø      Арттерапията разширява диапазона на самопознанието и преживяването. Тя спомага за афективното разтоварване и рационалното преработване на конфликти и решаване на проблеми.
Ø      Подпомага процесите на ресоциализация чрез активиране на творческата енергия и създаване на видим продукт с естетическо значение, който удовлетворява уталитарните потребности.
Ø  Активира и предизвиква  емоционална интроспекция, която дава възможност вътрешно-психологичните конфликти да се проецират в творбата и да бъдат преодоляни.
Ø    Активира  социално-комуникативните процеси на невербално ниво и подпомага изясняването на междуличностните  отношения и самопознанието.
Ø      Изгражда отношение към външни обекти в средата и подпомага преодоляването на интроверсията на личността.
Ø  Изгражда  стабилизиращи поведенчески модели и регулира психовегетативните реакции и социалното, личностното и междуличностното  напрежение.
Ø      Коригира стесненото възприемане на средата и мобилизира и индуцира  интересите в областите на естетическите възприятия.
Ø      Свободните асоциации дават възможност за пренасочване на травматичните мисли, като предизвиква регресия в ситуация, която не е аксиогенна.
Ø   Дава възможност да се отреагира на афективно състояние,което не може да бъде вербализирано, поради санкциониране на агресивни или автоагресивни импулси.
Ø Подпомага онагледяването на неосъзнаваните мотивации, потребности и депривации.
Ø   Преодолява защитните механизми и дефицитите между реалния и идеалния Аз-образ.
Ø  Дава възможност за интроспекция в неосъзнаваните  и малко съзнавани области на личността.
 Като форми на работа могат да се прилагат индивидуална и групова арттерапия, а може да се използват смесено и двете форми на работа.
    Етапи на работа:
Ø      Идентифициране и оценка на проблема;
Ø      Установяване и договаряне на работни отношения;
Ø      Избор на техники и прийоми за индивидуална работа;
Ø      Сформиране на група за арттерапия;
Ø      Договаряне на работните правила за групова работа;
Ø Запознаване с определените изобразителни техники, материали и техните възможности за  работа;
Ø      Мотивиране и насърчаване;
Ø      Активиране на неосъзнавани способности;
Ø      Преодоляване  на съпротиви;
Ø      Стимулиране на алтернативното  и адаптационно поведение;
Ø      Формиране на нови поведенчески модели;

                             художник: Камелия Мирчева

Бибилиографска справка:
  1. Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини,1998
  2. Алёшина, Юлия Евгеньевна. Индивидуальное и семейное психологическое консультирование. — 2-е издание. — М.: Независимая фирма «Класс», 2007 (Библиотека психологии и психотерапии)
  3. Кочюнас, Римантас  Основы психологического консультирования. — Москва: Академический проект, 1999. (Библиотека психологии, психоанализа, психотерапии)
  4. Гулина, Марина Анатольевна. Терапевтическая и консультативная психология. — 2-е издание. — СПб.: Речь, 2001
  5. Копьев, Андрей Феликсович. Психологическое консультирование: опыт диалогической интерпретации. — Вопросы психологии, 1990,Т. № 3. 
  6. Кочюнас, Римантас . Основы психологического консультирования. — М.: Академический проект, 1999 г.(Библиотека психологии, психоанализа, психотерапии). 
  7. Кочюнас, Римантас Психологическое консультирование и групповая психотерапия. — М.: Академический Проект, 2005
  8. Мэй, Ролло. Искусство психологического консультирования М.: Независимая фирма «Класс», 1999. — (Библиотека психологии и психотерапии). 
  9. Нельсон-Джоунс, Ричард. Теория и практика консультирования,  СПб.: Питер, 2001 Золотой фонд психотерапии     
  10. Эллис, Альберт, Драйден, Уинди. Практика рационально-эмоциональной поведенческой терапии Пер. с англ. Т. Саушкиной. — 2-е изд. — СПб.: Речь, 2002 /Современная психотерапия/


[1] Материриалът е част от книгата на Камелия Мирчева „ Психологическо консултиране /лекционен курс/”  Изд. Арт клуб „Херос” Стара Загора 2006
[2] Албърт Елис е известен американски психолог. От 1949 до 1953 г. практикува психоанализа, но въстава срещу неефективността и някои догми и започва  да експериментира с няколко други метода. В началото на 1955 г. създава своя собствена система, която нарича рационално емоционална поведенческа терапия. Въпреки че в началото почти всички други терапевти ревностно и се противопоставят на метода му, Елис продължава да упорства в лекциите и трудовете си и накрая постига такъв успех, че днес той е признат за бащата на когнитивно-поведенчската терапия. В книгата си „Ръководство на интелигентната жена по търсене и намиране на партньор”, той посочва, че неговите пациенти имат ирационални убеждения, като "Аз трябва да бъда идеален" и "Всеки трябва да ме обича". Тези убеждения вървят ръка за ръка със свръхангажираността на пациента с това, какво другите мислят за него. Винаги, когато действителността се различава от неговите убеждения, пациентът интерпретира това като ужасно. Тъй като действителността рядко отговаря на ирационалните очаквания, може да се стигне до депресия. Терапията е насочена към убеждаването на пациента да възприеме по-рационални когниции, чрез моделиране на подходящите мисли. От пациентите се изисква да наблюдават качеството на своите мисли, да осъзнават честотата на появяването им и техния ефект върху емоциите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар