неделя, 17 юни 2012 г.

РАЗСТРОЙСТВА НА ЛИЧНОСТТА


РАЗСТРОЙСТВА  НА  ЛИЧНОСТТА
Георги Павлов Димитров-магистър  по психология

Личностните разстройства заемат особено място в психиатричната практика.
Има различни мнения относно това, дали някои личностни разстройства трябва да се разглеждат като болестни прояви или като по-различна особеност на характера.
Най-общото определение за разстройствата на личността се свежда до наличието на дълбоко заложени модели на поведение, които се изразяват в трайно дезадаптивно социално поведение.
Личностовите разстройства имат устойчив характер и обхващат многобройни области и аспекти на поведението и психологичното функциониране.
Характерът с неговите многобройни психични функции като подтици, мотивация, емоции и свързаната с тях волева устойчивост и насоченост е слабото звено в системата при всички подтипове личностни разстройства. 

                               Художник: Винсент Ван Гог

По отношение на интелектуалните възможности, аспирациите, ценностната система и креативните качества при личностните разстройства, могат да бъдат запазени или да са нарушени само някои черти. Един индивид може с поведението и реакциите си да не е приемлив за обществото и все пак да притежава високи креативни качества и дори да създаде непреходни духовни ценности.
В етиологичен аспект в основата на личностните разстройства има много теории. Една от най-често коментираните е свързана с така наречената наследствена хипотеза, според която  характеровите и темпераментовите  черти се предават по наследствен начин.
Твърде съществен е въпросът какво всъщност се унаследява?
Категория престъпност не може да е наследствена, но в поколението могат да се предадат черти като емоционална хладност, повишена агресивност, импулсивност и т.н., които биха могли да направят носителите им, при определени социални условия и външни фактори по-склонни към извършване на противообществени действия.
Другата хипотеза за появата на личностните разстройства е свързана с определени мозъчни увреждания. В тези случаи се приема, че те имат допринасящ характер, но не и основна роля.
Съществуват и много психологически теории, които в една или друга степен обясняват някои от чертите на личностните разстройства, но не и цялостна категорично доказана теория.
Фройд и неговите последователи изхождат от така наречените „неврози на характера” в теорията си  за развитието, където основно място заема развитието на либидото. 
Някои форми на абнормно поведение в теорията на Адлер се обясняват чрез свръхкомпенсацията на чувство за малоценност – тираничност при подтискани в детството индивиди. 
                                               Художник: Винсент Ван Гог

 Юнг и неговите последователи приемат, че интравертите и екстравертите при интрапсихични конфликти ще развиват различен тип поведенческа абнормност.
Мейер разглежда психодинамиката на явленията здраве, болест и абнормност, като резултат от всичко преживяно в съществуването – т.е. обръща се повече към социалните въздействия, отколкото към интрапсихичните процеси.
Личностното разстройство е състояние, свързано с развитието, което възниква в детска или юношеска възраст и продължава в зряла възраст. Може да предхожда или да съществува съвместно с друго психиатрично разстройство.
Личностните разстройства най-често се характеризират със следните по-важни клинични белези:
  • дисхармонични нагласи и поведение, които обхващат по-малко или повече сфери на функциониране – емоции, мислене, отношение към околните и други;
  • абнормен стил на поведение – траен, с голяма продължителност и не е ограничен само в рамките на отделен болестен процес. Той води до  цялостно неадаптивно поведение;
  • Започват още в детска или юношеска възраст и продължават в зряла;
  • Водят до настъпването на значителни нарушения, както в емоционалната и професионалната, така и в социалната адаптация; 
                                                       Художник: Винсент Ван Гог
В МКБ-10 специфичните личностови разстройства, смесените и другите личностови разстройства, както и трайните промени на личността се определят като състояния обхващащи дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Те представляват екстремни или значителни отклонения от начина, по който повечето хора от дадена култура възприемат, мислят, чувстват и най-вече се отнасят спрямо другите. Подобен стил на поведение има общо взето устойчив характер и обхваща многобройни области и аспекти на поведението и психологичното функциониране.
Често пъти, но не винаги, той е свързан със субективно преживяване на дистрес и нарушена социална адаптация.
Личностовите разстройства не са вторични по отношение на друго психично разстройство или мозъчно заболяване, макар че могат да предхождат или да съществуват съвместно.
        За разлика от тях, личностовата промяна се придобива обикновено в зряла възраст и в следствие на тежък или продължителен стрес, изключително депривационна среда, сериозно психично разстройство или мозъчно заболяване или травма.  
Личностовата промяна, в следствие на травма се класифицира под F 07.
Личностовите разстройства се подразделят на подтипове, съобразно групирането на личностови черти, които отговарят на най-честите или подчертани поведенчески изяви на тези състояния.
Описаните подтипове се ползват с широко признание като основни форми на личностово отклонение. 

                                                  Художник: Винсент Ван Гог

ВИДОВЕ ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА:

Ø      Параноидно личностово разтройство
Основните характерови особености при тези личности са извънмерна сензитивност, обидчивост, злопаметност, отмъстителност, мнителност до степен на  изопачаване и тълкуване  превратно действията и изказванията на околните, дори когато не са насочени пряко към тях.
Пациентите с параноидно личностово разстройство проявяват прекомерна чувствителност към унижение и отблъскване, склонност към  погрешно тълкуване на неутрални или приятелски действия на околните като враждебни и презрителни. Наличие  на особено борбено и упорито чувство за лични права. Проявления на склонности към патологична ревност или прекалено чувство за собствена значимост.
Лесно се изживяват като унижени и подтиснати. Мисленето им е твърде себеотнесено.
Параноидните личности масивно използват проекцията, като защитен механизъм. Хора с такъв вид особености могат да станат психотични, когато имат по-малко информация, когато каналите, по които могат да коригират фантазиите си относно реалността са малко (например в чужда страна, поради изолацията лесно се развиват налудностите, особено налудностите за отношение).
При работа с такива хора не трябва да се провокират параноидните симптоми - на пациента трябва подробно да се обясни какви лекарства му се предписват (защо точно тези, а не други), за да не реши той, че искат да го отровят. Всяка интервенция трябва да бъде внимателна.
Параноидните личности смятат себе си винаги за абсолютно прави, воюват активно, за да докажат правотата си, независимо от очевидните доказателства за противното. Обикновени събития в непосредствено обкръжение могат да приемат, като „конспиративни”, като предумишлени кроежи насочени спрямо тях.
Една част са склонни да водят нескончаеми дела за „възтържествуване на правдата”, пишат жалби, търсят доказателства в защита на своята кауза. Описаната абнормност е по-често срещана  при мъжете.
                                    Художник: Винсент Ван Гог

Ø       Шизоидно личностово разтройство
Основни черти при тези личности са емоционалната хладност, отчужденост до степен на безразличие към другите, неспособност да се изпита радост и удоволствие, слаб интерес към другия пол и към сексуални контакти. Предпочитат собствения си фантастен свят пред реалния и нямат близки връзки и приятелски отношения. Безразлични са и към социалните изисквания, което ги прави гротескно ексцентрични. Оценките на околните, били те положителни или отрицателни, не ги засягат.
Характерно за тях е избягването  на социални и междуличностни контакти, емоционална студенина и склонност към фантазиране и самовглъбяване.  Когато човек общува с такива личности, има чувството, че го възприемат, като част от мебелировката. Функционират добре в условия, при които не се изисква контакт с други хора (научни работници, работа с компютри, философски занимания и др. "самотни" дейности). Всеки опит за проникване зад "стената" на шизоидната личност се преживява като физическа заплаха. Човек с шизоидно разстройство не е склонен да се оплаква и споделя. Терапията трябва да е предпазлива и не трябва да предполага емоционално натоварване. Груповата терапия е неподходяща. Често има припокриване на характеристики от шизотипното и шизоидното личностово разстройство.

                                           Художник: Винсент Ван Гог

Ø      Диссоциално личностово разстройство /Антисоциална личност/
Показват грубо безразличие към социалните изисквания и норми, към чуждото страдание и това, което изпитват другите. Не признават никакви задължения и без задръжки нарушават социалните норми.
Самите те са с много нисък праг на фрустрация и реагират веднага с агресия, нападение и насилие. Не са способни да изпитат разкаяние, да почувстват вина. За проявите си обвиняват другите, заради това, че са ги предизвикали. Нямат трайни приятелства. По прояви тази група е близка до описваните в миналото социопати, аморални, асоциални, антисоциални личности. Разстройството се среща по-често при мъжете.
Може да започне с асоциално поведение още в пубертета.
Повишен риск от алкохолизъм и наркомания.
Често пациентът си сменя работата и партньорите в живота, не си връща дълговете, не държи на дадената дума.

                                       Художник: Винсент Ван Гог

Ø      Емоционално нестабилни личности
        Характеризират се  с импулсивност, необмисленост на постъпките, своеволност и капризност. Имат внезапни изблици на интензивни чувства, особено на гняв, когато срещнат противоречие и забрана. Тогава губят контрол над действията си, стават застрашаващи за околните. 
В МКБ-10 към тази група е включено „граничното личностово разстройство”. За него е характерна по-голяма интензивност и драматичност на проявените чувства, което прави носителите му отчасти близки с хистрионните и нарцистичните личности.
Освен нестабилно настроение и неясна нереалистична представа за собственото „аз”, разстройството включва още нестабилно отношение към околните и люшкане между свръхидеализация и девалвация към един и същ човек. Показват известна неудържимост в импулсите, склонни са към алкохолна злоупотреба, пристъпи на булимия, каране на превозни средства с прекомерна скорост.
Могат да извършват и по-тежки себеразрушителни актове – самонаранявания, опити за самоубийство. Афектът бързо се мени от тревожност и депресия към гняв с възбуда и агресивност.
Сексуалната им ориентация е дълбоко нарушена: амбивалентни в сексуалните си желания. Не са способни на постоянство и труд, не могат да си изберат професия поради твърде повишени аспирации.
Ценностната им система е неясна, дифузна, променлива. Преживяват се празни, изпитват непрекъснат страх, че ще бъдат изоставени, а само отблъскват с поведението си и незачитането на другите, без да могат да го осъзнаят.
При този тип личностово разстройство страдат и самите болни и околните. По-често тази личностова абнормност се среща при жените.
Личността има несигурен идентитет, неяснота по отношение на дългосрочните цели в живота, несигурност по отношение на това в какви среди обича да се движи, по отношение на сексуалната ориентация (хетеро или хомосексуален).
Характерни са бурните емоции, лесните прояви на гняв, импулсивност (трудно сдържат поривите си). Лесно могат да похарчат огромно количество пари, лесно могат да откраднат, да злоупотребят с алкохол и наркотици, да преяждат. Лесно правят опити за самоубийство. Използват примитивни защитни механизми (например елементарно делене на "добро" или "лошо", дихотомност). Импулсивните реакции са без оглед на предполагаемите последствия. Настроението е непредвидимо, непостоянно и капризно. Това са агресивен тип личности.

                                        Ириси,  художник: Винсент Ван Гог

Ø      Хистрионно разтройство
Има редица общи черти с граничното и нарцистичното личностово разстройство. Характеризира се с неутолима жажда за внимание, одобрение и значимост, за физическа атрактивност и сексуална прелъстителност.
Емоционалните реакции са със засилена демонстративност и театралност. Стремежът е по всякакъв начин да бъдат център на внимание. Изискват незабавно изпълнение на желанията и не търпят фрустрация.
Пациентът (по-често пациентката) се държи демонстративно. Тя е склонна да преувеличава и драматизира описанията както на симптомите, така и на обстоятелствата. Онези страни на нейното собствено поведение, които не съответстват на романтизираната версия, разказвана от нея, биват игнорирани или отричани. Показът на чувства (изблици на плач или гняв) обичайно придружава историята. Прави впечатление обаче твърде лесното им предизвикване и бързо изчезване.
Проявяват егоцентризъм в личните отношения, като показват твърде малко внимание към чувствата на другите.
Много голяма част от самооценката на хистрионната личност е вложена във външни неща. Когато външността им е застрашена (например от заболяване), реакцията е изключително болезнена.
                                        Портрет на д-р Гаше , художник: Винсент Ван Гог
                                           /продадена през 1990 г за 82,5 милиона долара/

Ø      Ананкастна (обсесивно-компулсивна) личност
Отнася се към тези, „които сами страдат от характеровата си абнормност”. Основната им черта е тяхната нерешителност, несигурност, която прави трудно взимането на всяко ново решение. При необходимост за действие дългата борба на мотови и противомотиви ги води до нарастващо вътрешно напрежение.
Стремежът им към перфекционизъм във всяко отношение ги кара да повтарят всичко многократно, до най-малките детайли, забавя дейността им, прави ги непродуктивни.
Извънмерната им съвестност ги кара да не са в състояние да приемат какъвто и да било компромис, дори когато се налага.
Педантичността им ги кара да проверяват всичко многократно. Всяка промяна приемат трудно, свойствен им е конформизмът.
Социалите им контакти са ограничени, занимават се повече с анализи и „мисловно предъвкване”, което им отнема спонтанността на чувствата. Подредеността на съществуването им, чрез която намаляват напрежението си, стига до ригидност, налагана и на заобикалящите ги.
Всяка необходимост за промяна се планира продължително, в най-големи детайли. Нахлуването на мисли, неприемливи за тяхното пуританство, ритуалността на поведението, която носи защитен характер, дава основание за добавяне към наименованието ананкастна още и обсесивно-компулсивна личност.
                                         Червеното лозе, художник: Винсент Ван Гог 
/единственат купена преживе картина на художника за 400 франка/

Ø      Тревожни (избягващи контакт) личности.
Основната черта на тези индивиди е непрестанна тревога, опасения, вътрешно напрежение. То се поддържа от присъщата им стеснителност и несигурност, с което до известна степен се доближават до ананкастните личности. Разликата е, че страдат от собствената си стеснителност, борят се с чувството си за малоценност, мечтаят да бъдат харесвани, да имат приятели.
Към отношението на околните  са мнителни и поради извънмерната си взискателност за „вярност” по най-незначителни поводи се преживяват  като отхвърлени. Това ограничава контактите им, тъй като стават неволно тирани спрямо тези, с които се свързват
Отбягват всякакви рискове, за да намалят владеещата ги тревожност и с това ограничават начина си на живот до „изпробвано безопасни” стратегии.

                                          Звездна нощ, художник: Винсент Ван Гог

Ø      Зависими личности
        Това са слаби индивиди, които изпитват страх от поемане на всяка отговорност. Предпочитат да са в позицията на зависимост, при която други да взимат решеният и да поемат отговорност вместо тях.
Подчинението е за тях вътрешна необходимост.
Те  са отстъпчиви и безропотно спрямо тези, под чиято зависимост се поставят.
Сами изтъкват своята безпомощност, слабост и некомпетентност. Страхът да не бъдат изоставени и по-силен от всичко, тъй като това значи да зависят сами от себе си.
При загуба на значимата си връзка се потапят в своята безпомощност, очакват беди, за които прехвърлят вината и отговорността върху другите.

                                                  Художник: Винсент Ван Гог

Ø      Патологично влечение към хазарт.
Към този вид разстройство не се включва удоволствието при асоциални личности от хазартни игри, нито търсещите развлечение от риска и шанса богати хора, които посещават игралните домове.
Патологичното влечение настъпва като неудържим пристъп, епизод, който се повтаря периодично в ущърб на съществуването на личността и на цялото семейство.
Те не са в състояние в такива моменти да мислят за последствията, да се противопоставят на желанието за хазарт.  Готови са да престъпят закона, нещо, което не им е свойствено извън обекта на тяхното епизодично влечение.

                                          Художник: Винсент Ван Гог

Ø      Пиромания /патологично влечение към подпалване/
Подпалванията се извършват без всякакъв мотив, насоченост или желание за нанасяне на ущърб или отмъщение на някого, без възможност да се мисли за последствията. При извършването на палежа се описва нарастваща тревожност. Запалването и наблюдаването на огъня очевидно им създава някакво удоволствено преживяване, което дава широко поле за тълкувания на психоаналитиците относно символното значение на водата и огъня. Други разстройства в социалното поведение не се наблюдават. Болните извършват палежите сами, без охранителни мерки и прикриване.


                                                    Художник: Винсент Ван Гог

Ø      Клептомания /патологично влечение към кражби/
Влечението към присвояване настъпва като пристъп, предшестван от нарастващото напрежение.  
Предметите, които се присвояват, са най-често ненужни.
Напоследък се описват в богатите страни кражби в супермаркети, извършени от жени с добро материално положение, но дълбоко фрустрирани. Обсъжда се дали чрез това поведение не се търсят преживявания, които да разсеят подлежаща депресия или има един регрес към детския стил на присвояване, който не е още кражба, защото детето няма понятие за неприкосновеността на собствеността и следва по-импулсивно моментните си желания.

Ø      Трайни промени на личността, които не са свързани с тежка мозъчна увреда. Трайни промени на личността след катастрофални преживявания
Тази група до скоро не фигурираше в учебниците по психиатрия.
Някои масови социални катастрофални преживявания, каквито бяха и са концентрационните лагери, войни, пленничество, отвличания и заложничество, тероризъм, поставиха пред психиатрите проблема за възможните трайни отпечатъци върху личността, до които те могат да доведат.
Описваните психотравмени събития са толкова значими, че не се изисква преди това личността да се е показвала слаба и уязвима. Не е необходимо и преди събитието  да има наличие на посттравматично стресово разстройство.
Катастрофалното преживяване като че ли цялостно пречупва личността в  нейното емоционално отношение към света и хората, в нейните желания, стремежи и очаквания за бъдещето, в нейната вяра в самата себе си.
Враждебността, отчуждението и непрекъснато нервно напрежение пречат на социалното вграждане.
Първите изследвания на този вид  се отнасят за хора, преживели продължителен период в концентрационни лагери по времето на нацизма или в плен през Втората световна война.
Следващите изследвания се отнасят за хората, участвали във войната във Виетнам.
Прекаран епизод на тежко психично заболяване също може да е катастрофално по своята сила психично преживяване, въпреки че не е довело до промяната на личността. Мисълта за стигматизиращото значение на психичната болест в очите на обществото, страхът от рецидив и от бъдещо инвалидизиране, съмнението дали имат право да предприемат някои най-естествени стъпки в живота – брак, родителство, съпътствани от преживяването на емоционална ощетеност, променят личността и цялостното й отношение към съществуването.


 
ВИНСЕНТ ВАН ГОГ
/1853-1890/
Камелия Мирчева

Автопортрет, художник: Винсент Ван Гог

Гениалният нидерландски художник е роден на 30 март 1853 г. в Зюнтер, Холандия в семейството на пастора Теодорус Ван Гон и Ана Корнелия Карбентус, като най-голямото от шестте им деца. 
Всички момчета в рода на Ван Гог са били или свещеници или търговци на картини.
Първите му опити в областта на рисуването започват още докато учи в селското училище в Цундерт, а по-късно и в интерната на Ян Провил в Цевенберген.

                                                   художник: Винсент Ван Гог

През 1869г. започва работа в парижкия клон на фирмата за продажба на произведения на изкуствата Гупил, в който чичо му Сент е съсобственик. По-късно през 1873 г. е препратен към по-големия лондонски клон на фирмата.
В Лондон се влюбва в Йожени, дъщерята на хазяйката южнофранцузойка Урсула Лойер. Любовта му била невъзможна, тъй като Йожени била годена за друг. Тази нещастна любов го променя. Тя е началото на душевната трансформация на Винсент  и с нея започват поредица от неудачни и трагични взаимоотношения с жените през целия живот на художника. 

                                                      художник: Винсент Ван Гог

Това е  периода, в който Винсент започва да изучава Библията и да търси спасение в религията.
През това време се формират радикалните му становища относно вижданията за изкуството с религиозен характер. Собствениците на фирмата, в която работи се сменят. Основните виждания за изкуството на новите собственици и тези на Ван Гог се оказват несъвместими и той напуска през април 1876 г. 

                                             художник: Винсент Ван Гог

Известно време се издържа, като преподава английски, френски и аритметика срещу подслон и храна. Работи при методистки свещеник, като помощник проповедник.
Учи теология в Амстердам, но суровата обстановка в Богословския факултет не му понася и той незавършил учебната година напуска университета.
Живее известно време в дома на родителите си, след което се установява в Боринаж, миньорки район. Животът му в миньорския град е  крайно мизерен, тъй като раздава цялото си имущество на енориашите си. През този период рисува много картини от живота на миньорите.
                                                  художник: Винсент Ван Гог

През есента на 1880, навършил 27 години, Винсент Ван Гог,  окончателно решава да стане художник.
Записва се в курс за анатомични рисунки и переспективно рисуване в Брюкселската академия за изящни изкуства.
                                                 художник: Винсент Ван Гог

Влюбва се в братовчедка си Кий Фос, която не отговаря на чувствата му.
Живее известно време с проститутката Класина Мария Хорник, която нарича Сиен. Тя многократно му позира. Непрекъснато се учи и усъвършенства техниката на рисуването си.
„Всичко, което искам от живота е да създам картини и рисунки, толкова много и толкова добри, на колкото съм способен. И после, след края на живота си, се надявам да ми се даде признание в света, и докато аз почивам в мир, да погледнеш в миналото с любов и тъжно съжаление, за онези картини, които така и не съм успял да нарисувам.”- Това пише Винсент на 19 ноември 1883г., в писмо  на до брат си  Тео Ван Гог. 

                                               художник: Винсент Ван Гог

На 26 март 1885г. почива баща му. Това смазва Винсент психически.
Установява се в Париж през 1886г. и никога повече не се завръща в Холандия.
В Париж се обучава в ателието на Кормон, запознава се с импресионистите Тулуз – Лотрек, Реноар, Дега, Реноар, Пол Синяк, Камий Писаро, Клод Моне и Гоген.

                                              художник: Винсент Ван Гог

В Париж живее при брат си Тео Ван Гог, виден търговец на картини.
През този период е силно повлиян от творбите на японския художник Хокусай и прави рисунки върху техни сюжети, рисува и множество автопортрети. 

                                                    художник: Винсент Ван Гог

През 1888 г. заминава за Прованс, като отсяда в Арл, където създава серията „Слънчогледи” и едни от най- известните си произведения.
Два месеца в Арл, заедно с Ван Гог живее и Пол Гоген.
Междуличностните им отношения са обтегнати, като в основата на това твърдят, че стоят различните им виждания за изкуството. Често разгорещените дискусии и спорове прерастват в конфликти. 

                                                   художник: Винсент Ван Гог

Разривът настъпва на 23 декември, след поредният яростен среднощен спор, Гоген излиза от Жълтата къща със заплахата да напусне на другия ден Арл. Същата вечер Ван Гон отрязва част от ухото си и го занася на проститутката Рошел, която често посещава. Тя уведомява полицията.
Намират Ван Гог в безсъзнание и го откарват в местната болница.

                                                   художник: Винсент Ван Гог

Лекуван е дълго време и състоянието му се подобрява, но е принуден през 1889 г. да напусне окончателно Арл, след като част от местните граждани пишат петиция с искане да бъде интерниран от града, заради случилото се през декември.
Установява се в намиращия се наблизо в Приют за душевно болни Сент – пол-дьо- Музол в Сен- Реми дьо Прованс. При постъпването на 8 май 1989г. в приюта д-р Пейрон му поставя диагнозата остра епилепсия. Продължава да рисува. От този период е и картината му „Звездна нощ”.
                                      художник: Винсент Ван Гог

В една от стаите в клиниката Ван Гог си устройва ателие и продължава да рисува. Разрешено му  с придружител да напуска клиниката, за да може да рисува пейзажи от околностите. През този период има слаби пристъпи и леки частични загуба на паметта. Работи неуморно при пълна изолация.

                                            художник: Винсент Ван Гог

В една от фазите на разстройството се нагълтва с разредител и бои. Следва тежък припадък, придружен с халюцинации и дълбока депресия. Симптомите затихват, но остават страховете и дълго време не напуска района на клиниката.
Болестта на Ван Гог е доста обсъждана. Много от специалистите смятат, че е страдал от биополярно разстройство, придружено със синдром на Аспергер. 
                                                 художник: Винсент Ван Гог

Има доста хипотези, че е било гранично личностово разстройство, към което насочват халюцинациите и суицидите.
Друго широко разпространено схващане е, че Винсент Ван Гог е имал маниакална депресия. За нея е характерна рязката смяна на настроенията, хиперактивното свръхтрескаво състояние, халюцинациите. 
                              Автопортрет, без брада художник: Винсент Ван Гог
                                /продадена за 71,5 милиона долара през 1988г./
След отшумяването на последния пристъп Ван Гог е решен да напусне Сен-пол-дьо Музол. Пътува през Париж, където се запознава със снаха си Йоханна, съпруга на брат му Тео и детето им Винсент Вилхем.
Приятели на Тео проръчват за лечение на Винсент лекарят и ценител на изкуството д-р Пол Гаше. Ван Гог се установява при него в Овер-сюр-Оаз през 1890 г.
Първоначално наема стая в местната страноприемница, но скоро се настанява на квартира в семейство Раву. Бърза се сприятелява със семейството на  д-р Гаше и децата му Маргарит и Пол. Не поддържа други приятелства в Овер. Това са най-щастливите седмици от живота му.
                                                   художник: Винсент Ван Гог

За три месеца рисува над 80 картини, предимно пейзажи от селото и портрети на местни жители. Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е убеден, че пълното му оздравяване е възможно.
На 27 юли, след като се прибрал в квартирата си, хазяите му забелязали, че страда от силни болки. Те извикали д-р Гаше, който установил, че в гърдите на художника има заседнал куршум. Пистолетът, с който се е прострелял бил използван за сплашването на враните от полето. На смъртния му одър при него е брат му Тео, с когото прекарват деня в спомени по детството си. Опитват да облекчат болките му, но на 29 юли 1890г., Винсент Ван Гог умира.
                                                    художник: Винсент Ван Гог

                                                 художник: Винсент Ван Гог

                                               художник: Винсент Ван Гог

Погребан е в Овер. Тео надживява брат си само със шест месеца. Погребан е в Утрехт, но през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.
Винсент Ван Гог е нарисувал около 900 картини и 1100 рисунки. Преживе е продал, малко преди смъртта си, само една своя картина за 400 франка. Това е картината „Червеното лозе”, която се намира в Музея Пушкин.
                                                    художник: Винсент Ван Гог

След смъртта му творбите  му достигат баснословни цени.
През 1990 г. картината му “Портрет на д-р Гаше” е продадена на търг за 129,7 милиона долара, “Ириси”е продадена  за 97,5 милиона долара през 1989 г., „Автопортрет без брада” достига 90 милиона долара през 1988 г., „Ваза с 15 слънчогледа” през 1987 г. е продадена за 40 милиона долара. През 2012г. "Изглед към параклиса на Сан Реми", рисувана през 1889 г. само година преди смъртта на художника е продадена за  10 милиона  лири.
„Градина с цветя” е продадена за 8,36 милиона долара и това я прави най-скъпо продадената рисунка в света. 
                                           Градина с цветя, художник Винсент Ван Гог






ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Ончев Георги, Личностова абнормност, С., 2001
2. Комер Р., Психопатология поведения. Нарушения и патологии психики, 3 изд., М. 2002, стр. 459-491.
3. МКБ-10, глава 5, С. 1998, 167-188.
4. Карсон Р., Батчер Дж., С. Минека, Анормальная психология, 11 издание, М. 2004, 533-616.
5. М. Перре М,  Бауман У., Клиническая психология, 2 изд., М. 2003.
6. М.Хаджийски  М. Компендиум по психопатология. В.Търново 2007

3 коментара:

  1. Страхотна статия!Какво може да се направи с болен от параноидно личностно разтройство,които близки и роднини не искат да му помогнат, а болния отрича че е болен.Този човек е опасен за околните.....

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване