СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ - Burnout

СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО  ПРЕГАРЯНЕ    - Burnout[1]

Камелия Мирчева – психолог

През 80 –те години на миналия век в психологичната теория и практика се появява понятието Burnout – синдром на професионално прегаряне /изпепеляване/.

До този момент синдромът е бил описван, като стрес, изчерпване, депресия, отчуждение и др.

През 1974г. Хърбърт Фрейденбергер[2], американски психиатър и психолог  формулира терминът бърнаут, като характеристика на психологично състояние, при здрави хора, които работят в емоционално напрегната трудова среда. След дълги наблюдения на професии, работещи предимно с хора, той констатира психофизично изчерпване при част от тях, водещо до загуба на илюзии и чувство за полезност и удовлетворение от извършваната дейност. Първоначално професионалното прегаряне е било установено при специалисти, работещи в благотворителни организации и медицински учреждения.

След 1982 г. групата на рисковите професии се разширява, като към нея се прибавят педагози, юристи, политици, мениджъри, полицаи и  социални работници.

Изследванията през последните години показват, че симптоматиката на бърнаут може да се прояви и при хора, които дълго време се грижат за болен член на семейството.

Професионално прегаряне, /бърнаут/, според дефиницията на Фройденбергер е  „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“. [3]

Като „синдром на емоционално и физическо изтощение, включващ развитието на отрицателна самооценка, отрицателно отношение към работата и загуба на разбиране и съчувствие по отношение на пациентите“ определя  бърнаута Кристина Маслах и подчертава, че „изгарянето – това не е загуба на творчески потенциал, не е реакция на скука, а по-скоро е проблем, който „възниква на фона на стреса, предизвикан от междуличностно общуване“. [4]

Кристина Маслах създава първият тест, чрез който се прави оценка на нивото на професионалното прегаряне. Тя определя шест основни области на несъответствие, които водят до професионално прегаряне, а именно:

1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
6. Етични принципи на личността и изискванията на работата.  
    Професионалното прегаряне е състояние на физическо, умствено и емоционално изтощение, придружено от усещане за неефективност от работата при хора, практикуващи професии в социалната сфера.
    

Синдромът на изпепеляване се проявява със следните симптоми:

Ø      ФИЗИОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ – хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото;

Ø    КОГНИТИВНИ  СИМПТОМИ - апатия, липса на нови идеи, рутинност при изпълнение на задълженията, ригидност в мисленето и действията, отдръпване, дистанциране, негативно отношение към зависимите хора, а понякога към колегите и началниците, отрицателно отношение към работата;

Ø      ЕМОЦИОНАЛНИ СИМПТОМИ – чувство за провал, безнадеждност, чувство за вина, безпомощност, повишена раздразнителност и нисък толеранс към забележки и различни мнения, недоверие, мнителност, намалена чувствителност за разбиране, липса на емпатия.

Ø      ПОВЕДЕНЧЕСКИ СИМПТОМИ – намалена работоспособност и ефективност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство, склонност към крайни форми на поведението /рязко отдръпване, агресивност/ и рисково поведение – повишена употреба на алкохол и цигари, вземане на опиати и др./

Хората, работещи в сферите на здравеопазването, образованието, обслужването и занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора са подложени на риск от професионално прегаряне. Не е лесно ежедневно да подпомагаш решаването на проблемите на другите. Понякога това е свързано с отрицателни и негативни емоции, с натрупването на гняв, обида, разочарование, които създават неясни и подтискащ ситуации, често съпътствани от сложни гами от чувства.

Причините за поява на синдрома се дължат на личностната характеристика на отделния индивид, на работната среда и условията на труд и на ролевите конфликти.

Симптомите на професионалното прегаряне са общи и специфични за отделните професии. Към общите симптоми за всички социални професии спадат стресорите, предизвикани от прекалено дълго работно време и натовареност, липсата на достатъчно ред и изясненост в очакванията и изискванията  разногласия и конфликти в работната среда.

Фактори в трудова среда, които оказват влияние за развитие на бърнаут:

Ø      Трудово натоварване;

Ø      Начините на контрол на изпълнението на работата;

Ø      Възнаграждение;

Ø      Очакванията на общността;

Ø      Неясни критерии за успешност на извършваната работа;

Ø      Липса на справедливост;

Ø      Лош психологически климат на работната среда;

Ø      Ценности;

Ø      Липса на възможност за самостоятелно взимане на решения,

Ø      Неопределеност на ролята и функционалните задължения,

Ø      Работно напрежение,

Ø      Междуличностни конфликти,

Ø      Липса на нужната подготовка за осъществяване на професионалните задължения,

Ø      Недостатъчно ресурси.

Личностните фактори, които оказват влияние за развитие на бърнаут:

Ø      Определени личностни характеристики – неустойчивост, склонност към завишени очаквания към себе си и към другите, неумение и нежелание за делегиране на задачи, небалансираност във взаимоотоношенията на даване и получаване, повишена тревожност, идеализъм, свръхентусиазъм и свръхамбиции, високи очаквания, нереалистична преценка, стил на приемане и справяне с проблемите, локализация на контрола, емоционална лабилност. 

Ø  Нагласи и представи за особеностите на професионалната дейност и нейната успешност;

Ø      Липса на ресурси за справяне с работата.

Ø      Липса на ефективни модели за комуникация и общуване;

Ролевите конфликти, които оказват влияние за развитието на бърнаут биват два вида:

Ø   Конфликти в работната среда - появяват, когато професионалиста не е наясно с  очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му, породена от липсата на критерии, правила за извършване и оценка на дейността. Появяват се и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на определената дейност. Това води до объркване, стрес, натоварване и изтощение.

Ø   Конфликт между семейни и професионални роли  

Синдромът на прегаряне има три характерни аспекта:

Ø     Емоционално изтощение – чувството на емоционална умора и опустошение, предизвикани от упражняваната дейност. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания – гастрит, хронична умора, повишено кръвно и др. Емоционалното изтощение се арактеризира с липса на енергия, хронична умора, често главоболие, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, депресия чувство на безнадежност и безпомощност, напрегнатост, повишена конфликтност, чести негативни и афективни реакции. При него се наблюдава наличие на прояви на умствено изтощение и изчерпване, ниска оценка на себереализацията, незадоволеност от работата, която постепенно се прехвърля в междуличностните взаимоотношения и на живота, като цяло. Сред симптомите са: нежелание и липса на интерес към работата, преумора при изпълнение на обичайните задължения, чувство за отчуждение, преобладаване на отрицателни емоции, раздразнителност и нетърпимост към околните, трудно съсредоточаване, чести боледувания, без видими причини. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно–съдови заболявания, води до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.

Ø     Деперсонализация и дехуманизация – при персонализацията индивидът търси смисъл и значение на собствения си живот, контролира ситуациите и това, което му се случва. Персонализацията е свързана с ценностната система и социализацията, с вътрешните и външните граници на индивида и развитието на позитивно чувство на принадлежност и идентичност. При деперсонализацията всичко придобива негативни измерения, индивидът изпада в състояния на отчуждение и безсилие, както и в обезсмисляне и отчужденост от ценностите, липса на вяра в себе си, разрушаване на идеали и липса на увереност за реализация. В социалната сфера деперсонализацията се появява като безчувствено и нехуманно отношение към хората, зависещи от дейността на професионалиста. В училищната среда деперсонализацията може да се прояви в убеждението на учителя, че единствено учениците са виновни за затрудненията в ученето /тяхната безотговорност, мързел, липса на интерес и т.н./. Това отношение може да не е проявено външно в началото, но постепенно вътрешното раздразнение нараства и с времето се изявява все повече и води до конфликти.

Ø      Негативно себевъзприемане или тенденция за отрицателна самооценка – постепенно вследствие на професионалното прегаряне у специалиста възниква усещане и чувство за некомпетентност в професионалната сфера, за провал в работата и несправяне с нея. В тези ситуации се акцентира върху личните неуспехи, а не върху постигнатото.

Професионалното прегаряне води към изтощение на енергийно личностните ресурси на човека и възниква в резултата на вътрешното натрупване на отрицателни, негативни емоции, без съответното вентилиране /освобождаване/ от тях.        Американската психологическа асоциация описва четири стадия в развитието на този синдром. По техни наблюдения често тези стадии преминават бързо един в друг и “жертвата” на професионалното прегаряне рядко осъзнава своя проблем своевременно и на ранен етап от развитието.

 

Стадии в развитието на синдрома на бърнаут:

 

 

 

1. Стадий на “медения месец” – по време на тази фаза, индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Големите надежди и очаквания към работата, към творческата свобода на работното място и възможностите за реализация създават у него много високи очаквания. Ако условията на високите очаквания липсват, синдромът се развива изключително рядко, защото още в самото начало в работата не се влагат много и изключително големи надежди и много енергия. Много големите очаквания водят винаги до огромни разочарования.

2. Стадий на пробуждането /стагнация/ – в тази фаза, засегнатия започва да разбира, че неговите високи очаквания и надежди по отношение на професията, реализацията и възможностите за развитие в тази професия  не са такива, каквото са били в неговите представи. В резултат на това откритие някои започват   да работят по-интензивно и по-продължително, други са обхванати от отчаянието и апатията, но все още изпълняват съвестно задълженията си. Дистресът се увеличава и в следствие на това се появява умората, гневът, неудовлетвореността. Жертвите на бърнаут стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите и в професионалните си възможности.

3. Стадий на загуба на работния тонус /хронична умора/ – през този период повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменят ритъма на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени.  Проявяват се и първите физически признаци – безсъние, чести заболявания, промяна в апетита и теглото. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, едновременно с това се увеличава раздразнителността, агресията или апатията към работата, проявява се цинизма и критичността по отношение на хората, с които се работи, колегите и  работодателя. Често към края на този стадии се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и засилват негативното отношение към работата.

4. Стадий на пълно “изгаряне” – между първата и тази, последна фаза на протичане, могат да преминат години /средно 3-4 години/, но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства “изцеден” и единственият изход, който вижда е напускането на работа, като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Проблемите в този стадии придобиват остра форма и вече реалността за физическото и психическото здраве на човека е много сериозна. като последици от бърнаута могат да са  мозъчните инсулти, нервно-психично изтощение, суицидни мисли.  По-голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и вследствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ

Основно стратегиите за справяне с професионалното прегаряне могат да бъдат:

Ø      Промяна на условията на труд смяна на работното място

Ø      Личностова промяна чрез повишаване на личния капацитет

И в двата случая са  необходими:

Ø      Балансиране между работа и почивка.

Ø      Професионална психологическа помощ за облекчаване на напрежението.

Ø      Терапия за промяна и преоценка на приоритетите и усвояване на начини и техники за релаксация.

Ø      Тренинги за справяне със стреса и бърнаута.

ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ  Burnout

Първото нещо, което трябва да се направи е диагностиране на ситуацията. Това включва анализ на външната среда и диагностика на личността.

Анализът на външната среда включва изследване на:

·        Условията на професионалната среда и доколко те са натоварващи за индивида.

·        Пренебрегнатите цели и потребности на индивида и неизползваните  му способности и ресурси.

·        Психологическия климат на работната среда.

·        Време на трудова заетост и разпределение на задълженията.

·        Определение на професионалната роля и функционалните задължения.

·     Междуличностни конфликти. За развитието на професионалното прегаряне особено влияние оказват между личностните конфликти, породени от ролевата неопределеност  и професионална среда, при която отсъства екипност, а има наличие на повишена, нелоялна  конкурентност.

Диагностиката на личността включва:

·        Изследване на личностови особености – темперамент, самооценка, акцентуации, стилове на реагиране, поведенчески модели при стресогенни събития. Това става чрез въпросници, тестове и др. Целта е да се добие по-голяма представа за личността и света на клиента.

·        Изследване на нивото на ситуативен, хроничен и постравматичен стрес[1], диагностиране на наличието на непреработени психотравматични събития. Като синдром професионалното прегаряне се развива на фона на хроничния стрес  и води до емоционално изтощение. Възниква в резултат на натрупването на отрицателни емоции и напрежение, без възможности за освобождаване от тях.

·        Диагностика на нивото и стадия на бърнаут. Синдромът се развива постепенно и преминава през три основни стадии: Първи стадий: Характеризира се с наличието на дълготрайни приглушени емоции, понижаване на сензитивността и липса на позитивни емоции. Появява се отчужденост в между личностните отношения. Възниква състояние на тревожност, неудовлетвореност и желание „да ме оставят на мира”. Втори стадий: В този период започват да възникват недоразумения и грешки в работата, апатия, нежелание и трудност при извършване на задълженията. Натрупва се пренебрежително отношение към работната среда и хората в нея. Апатията постепенно прераства в раздразнително поведение, което е неосъзната проява на защитен механизъм. Трети стадий: В този стадий е притъпено чувството и усещането за смисъл  и ценност  на живота. Има наличие на безразличие към света, към себе си и към другите. Апатията става все по-силна и човек е завладян от загуба на радостта в живота си. Личността бива завладяна от безпомощност и обърканост, придружена с дълготрайно напрежение и тревога, които постепенно преминават в депресивни тенденции, съпроводени с агресия и отчаяние. Междуличностните взаимоотношения са нарушени. Психосоматиката се изразява в поява на гастрити, мигрена, повишено кръвно, хронична подтиснатост, безпричинен страх, нервност, депресивни състояния, тъга и др..  Аспектите на професионалното прегаряне са: понижена самооценка; изолация, емоционално изтощение, соматизация.

·        Диагностика на симптоматиката на професионалното прегаряне. Симптоматиката се разглежда  в три аспекта: психофизиологични симптоми, социално-психолгически и поведенчески.

Симптоми на професионалното прегаряне

Психофизиологични симптоми	Чувство за постоянна умора /хронична умора/; Емоционално и физическо изтощение; Нарушения на концентрацията и реактивността спрямо околната среда; Липса на интерес към новости; Притъпяване на емоциите; Обща слабост, понижена активност; Влошаване на биохимичните показатели в кръвната картина; Често безпричинно главоболие; Необясними заболявания на стомашно-чревния тракт; Бърза загуба или наддаване на тегло; Пълно или частично безсъние или постоянна сънливост; Задух или дихателни нарушения по време на физически или емоционални натоварвания; Намаляване на сензориката: замъглено зрение, нарушения в слуха, намалено обоняние и осезание;
Социално-психологически симптоми	Безразличие, скука, пасивност, намален жизнен тонус, депресивни състояния; Повишена раздразнителност при малки незначителни събития; Немотивиран гняв, агресия; Изолация; Вкопчване в негативните емоции, което води до отключване на яд, гняв, срам, зависит, емоционално парализиране и т.н. Завишена тревожост и безпокойство; Страхове и безпричинни притеснения; Общо негативно отношение към живота и переспективите за професионална кариера; Негатино и раздразнително отношение към хората, които се справят с живота си;
Поведенчески симптоми	Усещане, че работата става все по-тежка, а дейностите трудни за изпълнение; Увеличаване или намаляване на времето за изпълнение на рутинни задачи. Чувство на безполезност, липса на вяра в успеха, страх от провал, намаляване на ентусиазма за работа, безразличие към резултатите. Дистанциране от колеги и приятели. Засилване или намаляване на критичността и самокритичността. Злоупотреба с алкохол, цигари или дроги.

След диагностирането на ситуацията се преминава към изясняване и оценка  на ВЪНШНИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ, довели или водещи до професионално прегаряне. 

Условията, факторите, които водят до професионално прегаряне са свързани с отговор на следните въпроси, свързани с:

·        Особеностите на работата: Доколко индивида е свободен да управлява своята дейност?Извършва ли работа, която харесва?Доколко е компетентен в извършването на работата?Съответства ли работата на ценностите и убежденията му? Какво е естеството на работа му? Свързана ли е с директен и индиректен контакт с много хора? Еднотипна ли е дейността? Изисква ли определени и какви отговорности? Има ли хора, с които му е неприятно да работи?Други фактори, които оказват влияние на работното място.

·        Особености на между личностните взаимоотношения на работното място: Доколко има яснота в разпределението на задълженията? Делегирани ли са правата и задълженията? Какви са взаимоотношения с колегите. Има ли постоянни дразнители и как реагира на тях? Други фактори, свързани с между личностните  и екипните взаимоотношения.

РИСКОВИ ГРУПИ спрямо синдрома на професионално прегаряне

Първа група	Най-рисковата група е при хора, упражняващи професии, при които се осъществяват интензивни между личностни контакти. В тази категория влизат: ръководители, учители, лекари, медицински и социални работници;
Втора група	Особено бързо професионално прегарят хората с интровертен характер, при които индивидуално-психологическите особености не са съгласувани с професионалните изисквания на комуникативните професии.
Трета група	Хората, които изпитват постоянни вътрешни страхове и притеснения относно работата си.
Четвърта група	Жени, преживяващи дълготрайни вътрешни конфликти, породени от противоречия между професионалните задължения и семейните роли на майка и съпруга. Особено рисков фактор е заемането на висок пост, придружен  с  постоянно доказване на професионализъм в условия на жестока конкуренция с мъже.
Пета група	Хора, които работят в условия на нестабилна трудова среда и имат хронически страх от загуба на работа.

ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

1.      Подхождайте внимателно и отговорно към себе си и към здравето си. При проявлението на първите симптоми на професионално прегаряне направете консултация със специалист. Помнете, че всеки сам трябва да поеме отговорност за собственото си здраве.

2.      Осмислете и анализирайте отношението си към работата и работното си място. В работата не трябва да се търси щастие или спасение. Работата не е убежище, а дейност, която по сама по себе си не е товар. Товарът идва от неправилните убеждения, нагласи, очаквания и претенции към нея.

3.      Работете това, което е във Вашите компетентности и възможности.

4.      Живейте собствения си живот. Живейте с хората, а не заради тях.

5.      Винаги отделяйте време за себе си и за нещата, които обичате да правите.

6.  Трансформирайте негативните си мисли, отношения и чувства спрямо себе си, другите и света.

7. Доставяйте си радост и отделяйте достатъчно време за срещи с хора, извън работното си място.

8.      Балансирайте почивката и работното натоварване.

9. За преодоляването на синдрома на професионално прегаряне е необходима специализирана помощ от психолог. Признаването на проблема и необходимостта от помощ са особено трудни. Човек просто смята, че ще се оправи и че явлението е временно и постоянно отлага търсенето на решение. Но проблемът се задълбочава и отключва куп други болести след себе си. При наличието на симптомите е необходимо да се потърси помощ, преди щетите върху психиката, личността и здравето да са твърде големи.

---

[1] При ситуативния стрес след отстраняване на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение. При хроничен стрес нервното и емоционалното напрежение продължават дълго време след прекратяване на действието на стресогена. Стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда. При посттравматичен стрес — преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действието на стресогена, а едва след това, обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

---

[1] Статията е част от книгата  на Камелия  Мирчева “Психологическо консултиране”, второ преработено и допълнено издание 2013 Изд. Арт клуб „Херос”Стара Загора

[2] Хърбърт  Фройденбергер е роден е на 26 ноември 1927 г. Във Франкфурт на Майн, Германия. Починал на 72 годишна възраст на на 29 ноември 1999 г. Ню Йорк. Той е един от първите, които описват бърнаута и симптомите на професионалното изтощение. Прави мащабни изследвания по проблема и през 1980 г. ги описва в книга.

[3] Пайнс Э., Маслач К. Практикум по социальной психологии. — СПб.: Питер, 2000.

[4] Пайнс Э., Маслач К. Практикум по социальной психологии. — СПб.: Питер, 2000.

Психологическо консултиране

Предмет и задачи

на консултативната психология[1]

                                                     Камелия Мирчева – психолог

Консултативната психология с дефинирани параметри, принципи и подходи е сравнително „млада” наука, въпреки че психологическото консултиране е неотменима част от дейността на всеки психолог.

Психологическото консултиране се явява сравнително нова област в психологическите практики.

„Консултирането е съвкупност от процедури, методи и направления, които служат за помощ на човека да разреши проблемите си и да вземе решения относно професионална кариера, брак, семейство, усъвършенстване на личността и между личностните отношение” – това е определение за психологическото консултиране на Лицензионната комисия на САЩ към  Асоциацията, даваща разрешения за частна практика.

Началото на психологическото консултиране се поставя още в 20-те години на ХХ век. Тогава се застъпва разбирането, че всяко едно психическо явление може да бъде разбрано чрез изследване на причините, развитието и промяната му.

Личността се разглежда като динамична система от интерактивни взаимоотношения на между личностно взаимодействие, които оказват влияние върху развитието и промяната на индивида.

След  официалното си обособяване през 1946 г. като отделна помагаща професия, консултативната психология претърпява забележително развитие.

Първоначално тя се е занимавала с подпомагането на хората при избор на дадена професионална реализация, но в последствие  се развива и  превръща в професия, която подпомага за максимално разгръщане на човешкия потенциал и способности в различни области на живота. 

Консултативната психология има приложен характер. В нея се използват  разнообразни, сложни  психологически интервенции, предназначени за:

Ø      Подпомагане на личността да разбере причините на проблема и да  изработи адекватни поведенчески стратегии и модели;

Ø      Подпомагене на хората в адаптацията им към средата;

Ø      Подобряване на междуличностните взаимоотношения и общуване;

Ø      Променяне и адаптиране на средата към потребностите на човека;

Ø      Пдпомагане за възстановяване на психичното здраве на личността;

Ø      Научаване на клиента на стратегии за справяне в проблемните за него области;

През 1979 г. H. Burks  и B. Steffire [2] предлагат следното по-широко определение за консултирането: „Консултирането е професионално отношение на квалифициран консутант към клиент, което обикновено представлява  отношение на личност към личност. Целта на консултирането е да се предостави помощ  на клиента да преодолее проблемите, възникнали в личното му жизнено пространство, чрез осмисляне на основните си цели и преоритети, като осъзнае и приеме избори при решаването проблеми от емоционален и междуличностен характер”.

 Днес има много близки по значенията си определения за психологическото консултиране и всички те включват няколко основни положения:

1. Консултирането помага на човека да направи собствен избор на действие по отношение на проблем, възникнал в живота му.
2. Консултирането помага за научаване на ново поведение.
3. Консултирането способства за усъвършенстване на личността и стимулира развитието на  нейните ресурси.
4. В консултирането се акцентира на това, че клиентът е независим, самостоятелен индивид, които е способен, според създадените обстоятелства да взема самостоятелни решения. Задачата на консултанта е да създаде такива условия, които да поощряват и подкрепят самостоятелното и волево поведени на клиента при правенето на избор и вземането на решения.
5. Същността на консултирането е във взаимодействито между клиента и консултанта, което е основано на три основни принципа. Първи принцип: Всяка личност притежава безусловни ценности и заслужава да бъде уважавана и ценена, заради това. Втори принцип: Всяка личност е в състояние да носи отговорност за себе си. Трети принцип: Всяка личност има право да избира своите цели и ценности и да взема самостоятелни решения. Тези три принципа са заложени в основата на клиент-центрираната терапия, школа основана от американския психотерапевт К. Роджърс.[3]
6. Консултантът приема клиента, като уникален, автономен индивид, признава и уважава неговото право на избор, самоопределение и начин на живот. 

ОСНОВНИТЕ  АСПЕКТИ, които отличават консултативната психология от другите помагащи науки са свързани с това, че:

Ø      Следва учебният, а  не клиничният модел - клиентите се разглеждат  като здрави хора, които се нуждаят от помощ за справяне със стресове от ежедневието и преодоляване на житейски  кризи.

Ø      Задачата на консултативния психолог е да подкрепя и подпомага клиентите си при ученето на стратегии за справяне и на нови поведенчески модели  чрез максимална мобилизация на наличните или изграждане на нови личностни ресурси;

Ø   Консултативната психология акцентира върху модела на развитието. Тя подпомага личността в постигането на оптималното й развитие;

Ø   Застъпва превантивните подходи към проблемите на развитието. Нейната стратегия е да  идентифицира хора, групи и ситуации, които се разглеждат, като особено рискови и да им помага за разрешаването на проблемите  преди настъпването на кризата.

Ø      Обръща особено внимание на ролята и значението на професията в живота на човека;

   Консултативната психология произлиза от три различни направления:

Ø           Професионално ориентиране;

Ø           Психологически  измервания;

Ø           Психотерапия;

Съчетаването на професионалното ориентиране и тестирането ги превръща във важни основи  на консултирането. Идентичността на консултативната психология  се очертава въз основата на:

1. Практиката на професионалното  консултиране и ориентиране в широк житейски аспект;

2. Първична превантивна дейност и посредничество в промяна на средата;

ПРЕДМЕТЪТ на консултативната психология е свързан с понятията:

Ø  Консултиране – получаване на насока, ръководство, професионален съвет или обучение за подпомагане на личността за  справяне с определен проблем или житейска криза. Консултирането е насочено към различни области и е свързано с това личността да получи отговор на въпросите и да реши проблемите си;

Ø      Диагностика - извършва се с определен инструментариум /интервюта, въпросници, тестове, скали и др/;

Обект на консултативната психология могат да бъдат:

Ø      Хора с дезадаптивно поведение, причинено от преживян стрес или житейска криза;

Ø    Хора, нуждаещи се от помощ за вземане на решение или при решаването на даден проблем;

Ø      Болни хора  /в клиничната практика/;

Ø Хора, които срещат трудности в междуличностните си взаимоотношения и взаимодействия;

Ø Хора, нуждаещи се от професионално мнение и съвет в дадена област /професионалното консултиране/;

Ø      Деца с училищни проблеми;

Ø      Семейства с нарушени взаимоотношения;

   Целите на психологическото консултиране зависят от индивидуалните потребности на клиента и въпреки това биха могли да се формулират няколко общи универсални, които в по-голяма или в по-малка степен са упоменати почти във всички школи и направления.

1.     Подпомага се промяната на дезадаптивното поведение на клиента, което в деден етап от живота му и при неизбежни социални ограничения му пречи да изпитва удовлетворение и радост от живота си и му създава дълготраен дискомфорт, породен от конфликти и проблеми.

2.      Развива навици и умения за справяне и преодоляване на трудностите.

3.  Подкрепя и стимулира ефективно вземане на жизнено важни решения и правене на избор.

4.      Развива умения за комуникация и подобрява междуличностните взаимоотношения.

5.  Стимулира повишаването на потенциала на личността и развива способностите на клиента да контролира своите реакции и поведение, като поема отговорност за тях.

Първоначалният модел на професионалното консултиране е бил по същество процес на рационално вземане на решения, в който интерпретацията на тестова диагностика е заемала важно място и е водела до избор на тип обучение или професия. С развитието на психотерапията моделите на консултативната психология се фокусират повече върху процеса на социално влияние.

При консултирането за вземане на решения консултанта обучава клиента индивидуално или в групи.

Независимо в коя област се провежда психологическото консултиране,  то е начин на работа с хора, подчинен на определени правила.

НАЙ-ЧЕСТО ОБЛАСТИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО  КОНСУЛТИРАНЕ са свързани с:

Ø      Ниска самооценка;

Ø      Тревожност;

Ø      Психологична криза;

Ø      Кризисна интервенция;

Ø      Училищни проблеми;

Ø      Проблеми в общуването и междуличностните взаимоотношения;

Ø      Професионално консултиране;

Ø      Брачна консултация;

Ø      Ситуационни кризи;

Ø      Кризи на съзряването;

Ø      Брачна консултация;

Ø      Стрес на работно място;

Ø      Загуба на работа;

Ø      Внезапни промени в живота;

Ø      Загуба на близък човек;

Ø      Преживяно травматично събитие;

Ø      Емоционално и физическо изтощение;

Ø      Депресивни състояния;

Ø      Междуличностни отношения;

Ø      Тревожност;

Ø      Проблеми в комуникацията с близките;

Ø      Кариерно развитие;

КОНСУЛТАНТЪТ  трябва:

Ø      Да бъде компетентен[4], да притежава умения за общуване и комуникация и  позитивна нагласа.

Ø      Да познава защитното поведение и защитните механизми и да може рационално да се справя с тях;

Ø      Да разполага с диагностичен инструментариум, техники и прийоми, с които да стимулира позитивната промяна, вземането на решения и новите поведенчески стратегии;

Ø      Да спазва конфеденциалността на информацията, освен в предвидените от закона случаи.

Ø      Да притежава субективна позитивна нагласа, когато използва психотерапия. Ако липсва такава настъпва проблем, въз основа на „не обичам работа си”. В такива ситуации терапевтът пренася своя дискомфорт върху клиента, а това води до натрупване на скрита агресия, породена от неудовлетворението „аз съм принуден да общувам”. Това води до нарушаване на рамката и провокира афективен /емоционален/  неутралитет. Симпатиите и антипатиите също не са полезни за процеса, тъй като водят до  ниска емоционална амбиция. Емпатията е неутрално емоционално състояние, изпълнено с разбиране и съпричастност, съпреживяване, заинтересованост, зачитане на правата на клиента и приемане на неговия избор, без критика или намеса в решенията му.

Ø      Да притежава умения за интерпретация на събитието. Едно и също събитие притежава различна по степен и сила за отделните индивиди травмираща ситуация. Емоционалната интерпретация на събитието е винаги строго индивидуална и различна по степен и значение за отделните хора. В зависимост от това как отделната личност приема дадено събитие се формират негативни или позитивни емоции. Ако то бъде интерпретирано като загуба се засилва тревожността, депресията, чувството за вина.

Всеки човек се ражда с определен праг на поносимост и степени на възможности за справяне с проблемни  ситуации и кризи. Това е строго индивидуално и зависи от усвоените поведенчески модели, жизнени стратегии и личностни дефицити.

Всяка личност е уникална чрез своята неповторимост от вярвания, мисли и преживявания.

Едно и също събитие ще бъде преживяно по различни начини  от един и същи  човек, ако то се случва в различни етапи от неговия живот. Човешкото същество е уникална динамична система, която се променя и развива с натрупването на знания и опит. Тази промяна оказва влияние, както върху самата личност, така и в нейните междуличностни взаимоотношения.

Психологическото консултиране в различните си варианти помага да хората в една или друга степен да осъзнаят собствената си ситуация и да я променят и да продължат живота си, въпреки загубата, дискомфортът  или болката. Когато човек попада в определена емоционално проблемна  ситуация,  той действа по начини, които формират поведенческите му модели.

Една от основните цели на консултативната психология е  да помогне на личността  да идентифицира собственияте си начини на действие и  да осъзнае алтернативите за ново поведение. Консултантът и клиентът трябва да работят в сътрудничество. Ако клиентът не прояви активност и мотивация в промяната на поведенческите модели или в избора на решение, не би могло да се осъществи ефективен процес на решаване на проблема.

Консултативната психология е ориентирана към работа с емоциите. Страхът, гневът, обидата, разочарованието, чувството за поражение, болката променят поведението. Приемането на едно събитие, като провал или успех зависи от личната, субективна  интерпретация на  индивида, от неговия опит, от осъзнатите и неосъзнати потребности, убеждения и нагласи формирани  в процеса на развитието му.

Правилата, допусканията, приеманията, които формират хората сами за себе си могат да бъдат полезни или вредни за индивида в определени периоди от живота му. Това е свързано с личните интерпретации, които оказват влияние върху поведенческите модели и приемането на дадена ситуация или събитие. 

Защо човек решава да се обърне към консултант? Защото има някакъв проблем или въпрос за решаване, свързан с определена житейска ситуация или с професията, или просто с нещо, което го притеснява и  иска да бъде разрешено. Очакванията  на клиента са свързани с това  да бъде постигнат успех след консултирането и да има полезност от разговора с консултанта.

Консултирането в най-общи линии е процес, при който двама или повече души превръщат определен кръг теми, предложени от клиента в общо дело и работят върху тях  с цел търсещият съвет да придобие увереност и сили да се справя с проблемите си.

Работата с хора е комплексен и понякога труден процес. Консултирането е такъв вид работа, които изисква висок професионализъм  от страна на консултанта. Личността и компетентността на консултанта са важни фактори, които оказват решаващо значение за успеха или неуспеха при решаването на проблема  на клиента. 

Много често хората не правят разлики между консултант и терапевт. Консултирането е кратък процес, който може да обхване от 1 до 5 сесии. Консултант може да бъде човек, зъвършил магистърска или бакалавърска степен по психология или друго специализирано образование, даващо необходимата квалификация за работа. При консултирането се търси решение на определен конкретен проблем, за които е необходимо получаване на определена информация.

Психотерапията е дългосрочен процес, при които се търси отговор на въпросите какво пречи на човек да се чувства добре и му помага да се приеме себе си, да разви силните си страни и да постигне промяната, чрез научаването на алтернативни модели на поведение и мислене.

Методите, техниките и прийомите, използвани при консултирането  имат динамичен характер. Моделът на консултиране е активен процес и за консултирания и за консултиращия.

Не може да се каже, че съществуват системни изследвания в областта на консултирането, въпреки многото теории и видове терапии. И въпреки това методите, които оказват най-силно влияние в консултирането и  са в основите на почти негови всички направления  са свързани най-често с:

Ø      Психодинамичната теория;

Ø      Когнитивно - бихевиористичната теория;

Ø      Екзестенциално - хуманистичната теория;

 Съвременни представи за целите на психологическото консултиране в различните школи и направление

Направление	Цели  на консултирането
Психоаналитическо направление	Трансфер до съзнанието на изтласканото в безсъзнанието. Осъзнаването на безсъзнателното помага на клиента  да възпроизведе ранният си  опит и да анализира потиснати си конфликти, което води до промяна  на личността.
Адлерианско направление	Промяната в живота на клиента цели да му помогне да формира социални цели и умения и да коригира деструктивното мотивиране чрез осъзнаване на собствената си значимост, ролята и мастото си в социума  и силните страни на личността.
Поведенческа терапия	Коригиране на неработещите модели на поведение и научаване на ефективни нови.
Рационално-емоционална терапия (A.Ellis)	Осъзнаване  и трансформиране на "саморазрушителните" подходи на клиента към живота чрез съзадаване на толерантни и рационални подход и взаимоотношения. Използват се чрез определени методики, които формират дълготрайни стратегии за научаване на клиента да решава поведенческите и емоционалните си  проблеми
Ориентирана  към  клиента терапия (C.Rogers)	Създаване на благоприятен за консултиране климат, подходящ за самоподготовка и признаване на факторите, които пречат на растежа на индивида. Насърчаване на  откритостта на  клиента, стимулиране на неговия положителен минал опит и приучаване към повишаване на  емоционална спонтанност.
Екзестенциална терапия	Помага  на клиента да осъзнае собствената си свобода на избор и способности. Насърчава го  да поеме отговорност за това, което се случва с него. Идентифицират се блокиращите деструктивни поведения, мисли и нагласи и се изграждат ефективни.

---

[1] Материалът е част от Второто преработено издание на книгата на Камелия Мирчева „Психологическо консултиране”

[2] Burks Н. M., Steffire B. Theories of Counseling, 3rd Ed. N. Y.: McGraw-Hill, 1979.

[3] Клиент-центрираната терапия е един от основните подходи в консултирането и психотерапият.,  Формулиран е от Карл Роджърс през 1940г. Методът се основава на убеждението, че при наличието на оптимален психологически климат хората имат в себе си големи ресурси за себеразбиране, за промяна на възгледите за себе и към другите и за генериране на себе направлявано поведение. Терапевтът оценява положително уникалната индивидуалност на клиента си. Той е готов да слуша, разбира и приема всички мисли, чувства и постъпки на клиента, независимо дали е съгласен с тях. Терапевтът се грижи за клиента безкористно и приема объркването, враждебността и депресията му в същата степен, в която приема и яснотата, любовта и оптимизма. Терапевтът действа като подпомагащ остраняването на емоционалните блокировки или спънки към растежа и спомага за съзряването и асимилацията на нови преживявания.

[4]  Да притежава нужното образовение и квалификация.