Психолозите, като консултанти по психично здраве[1]
Камелия Мирчева
Академичната и експериментална
подготовка на психолозите обикновено се извършва в контекста на психичното
здраве и /или/ на психологичния процес. Степента на залагане на определени
области и дълбочина зависи от изучаваната психологическа специалност.
По принцип в подготовката на всички
психолози се включва запознаване с личностната динамика, човешките
отношения, организационните умения,
чувствителност към другите,
теоретични умения и способности за оценяване.
Форма
на краткосрочна психологическа терапия е ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО
КОНСУЛТИРАНЕ. То е свързано с интерпретирането на начина, по който се
приемат различни събития, житейски ситуации, взаимоотношения и реакции, който
имат болезнен и емоционално деструктивен характер за индивида. Основно е
допускането, че начинът, по който възприемаме и реагираме на събитието е
травматичен за личността. Психологическото консултиране подпомага процеса на
ново осмисляне и концептуализиране на събития и преживявания. То позволява на
индивидите да открият смисъл на случващото се с тях, различен от първоначалния.
То е рамката, в която се търсят обяснения на случващото се „тук и сега”, в
която се намират отговори на въпроса: защо нещата се случват точно по един или
по друг начин.
Психологическото
консултиране помага на индивида да проумее и преживее случващото се на едно
друго, по-различно ниво. То може да бъде индивидуално и групово /в сферата на организационната и
трудова психология/.
От консултантите се очаква да
подпомагат, да преценяват и да напътстват. В някои случай, те трябва да
представят дидактически материали и да работят в обстановка на групов процес.
Консултантът по психично здраве е
отговорен за определяне на дългосрочните и краткосрочните цели във връзка с
решаването на проблема.
В сферата на организационната среда,
по принцип това става чрез проучване и срещи с персонала на организацията и
набиране чрез анкети и въпросници на нужната информация. Планът за целите
трябва да се състави с голяма гъвкавост, за да отговаря на нуждите на
организацията, които могат да възникнат в процеса на осъществяването му.
По-малко формалните, но значими поведения на консултанта по психично здраве, могат да са полезни за
поддържане на подходящо равнище на ефективността. Подходящото равнище на
близост, ангажираност и загриженост може да има положителен ефект. Често
отсъствието на такова създава атмосфера на дистанцираност, тревожност и
недоверие.
Компетентността на консултантът
по въпросите на психичното здраве зависи от неговата специалност и учебното
съдържание, което е изучавал. Важни са чувствителността и уменията, с които той
прилага и предава тези знания.
Индивидуалното
психологическо консултиране в различните си варианти помага на хората в една
или друга степен да осъзнаят собствената си ситуация и да я променят или да
продължат живота си, въпреки загубата и болката. Когато човек попада в
определена емоционално проблемна
ситуация, той действа по начини,
които формират поведенческите му модели. Целта на консултативната психология е да помогне на личността да идентифицира собствения си начин на
действие и да осъзнае алтернативите за
ново поведение. Консултантът и клиентът трябва да работят в сътрудничество. Ако
клиентът не прояви активност и мотивация в промяната на поведенческите модели
или в избора на решение не би могло да се осъществи ефективен процес на
решаване на проблема.
ПСИХОДИАГНОСТИКА
Психодиагностиката е психологическа дисциплина,
която разработва методи за откриване и изучаване на индивидуалните
психологически и психофизиологически особености на човека. Тя е наука и практика за поставяне на
психологическа диагноза. Целта на съвременната психодиагностика е да фиксира и
опише психологическите различия по някакъв признак между индивидите или между групи от хора. Диагностиката на психическото развитие представлява изследване на
човека с цел установяване на нивото му на развитие и индивидуалните особености
на неговата психика, както и на възможни отклонения в психическото развитие.
Психодиагностиката се осъществява чрез
стандартизирани въпросници, тестове и методики, които измерват определени
качества, черти, свойства, валидизирани в определени граници и норми.
Психолого-педагогическите измервания представляват психологическа или психолого-педагогическа
оценка, извършвана по отношение на училищни решения. Обект на измерването могат
да бъдат: ученици, аспекти на образователната среда, програми и оценките и т.н.
Най-често в центъра на вниманието е отделния ученик, като с измерването се
акцентира върху или самите процеси на учене или върху поведението и
взаимоотношенията на ученика. Процесът на оценяване включва история на
индивидуалното развитие на детето и неговите характеристики и всички аспекти на
домашната и учебната среда.
За разлика от традиционното
психологическо изследване, което е фокусирано върху личностните черти и
динамика, тук се използват по-широко ранговите скали, методът на наблюдение,
измерване въз основа на определен критерии и ”динамични” подходи
/тестиране-преподаване-тестиране/.
[1] Статията е част от книгата
на Камелия Мирчева „Психологическо консултиране” изд. Арт клуб „Херос” Стара
Загора 2014
