Камелия Мирчева – психолог
Статията е част от книгата на Камелия Мирчева “Психологическо
консултиране” Изд. Арт клуб „Херос” 2013
Психиатрите са лекари,
с медицинско образование и специализации по психиатрия. Те се занимават с
лечението на психично болни хора. Психиатрията е дял от клиничната медицина, който изучава психичните разстройства и тяхното лечение. Психиатрите
лекуват с медикаменти.
Психолозите не прилагат
медикаментозно лечение. Те работят със здрави хора, които в даден период от
живота си имат проблеми. Сферите, в който работят психолозите са свързани с:
Психичното здраве на индивида се характеризира с умението на човек да живее
щастливо. Психичното здраве е състояние на благополучие, хармония и комфорт,
при които човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от
това, което върши. Състояние, при което може да се справи с нормалните стресови
фактори на живота, да общува без напрежение, да се развива и да се усъвършенства
активно. Към отклоненията от психично здраве се отнасят продължителната умора и
изтощение, депресията, неврозите, тревожността, фобиите, страховете,
комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а психични проблеми,
които се появяват в следствие на личностови кризи, дълготраен психологически
дискомфорт или продължителен стрес.
Психофизиологичните кризи, които най – общо могат да бъдат подразделени на два вида: кризи
на развитието и ситуационни кризи. Кризите на развитието /психо-физиологични кризи/
са преходи между различните етапи на живота,
през които човек преминава /детство, юношество, младост, средна възраст, зряла
възраст, старост/. Кризите от този тип се наричат нормативни, защото до голяма
степен социалните норми и ролите, предписвани на определени възрасти, определят
необходимостта от промяна, с която е
свързана определена доза стрес. Тези
периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода”, в които
има ясно дефинирани моменти (например, раждане, навършване на пълнолетие,
завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, смърт). Ситуационните
(инцидентни, случайни) кризи настъпват в резултат на определени, обикновено
неочаквани събития (като силен стрес, травмиращо събитие, дълготрайно
отхвърляне, загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен
инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).
Адаптирането на човека към
заобикалящата го среда;
Междуличностни взаимоотношение и
общуване; Възприятие, познавателни и творчески
способности, внимание, емоции и мотивация;
Паметта и условните рефлекси на
човека; Човешкото поведение и неговото влияние за психичното здраве и
междуличностните отношения;
Развитието на човека през определените
периоди от жизнения му път; Индивидуалните различия в психичните
процеси. Интелектуалността и нейното значение за развитието на индивида и
реализацията му. Процесите, чрез които човек получава и
преработва информацията за света и хората в него; Психичните явления и принципите, чрез
които човешкият разум структурира и организира своя опит;
Поведенчески модели и тяхната
устойчивост;
Природата и причините за социалното
поведение на човека и влиянието им за социална адаптация;
Професионално ориентиране и др.
Психологът помагат на човека да нареди парченцата от пъзела на своя живот и да го
промени.
Психотерапията е вид вербална
целенасочена комуникация между две и
повече лица, която подпомага саморазвитието на личността на клиента чрез
самопознание, самоексплорация, активиране на неизползваните личности заложби и
способности, необходими за себеактуализация, себереализация и подобряване на
междуличностните отношения.
Психотерапията успешно се използва и при преодоляването на
постравматични реакции, формирането на стратегии за адаптиране и справяне с
конфликти.
Чрез психотерапията се разширява самосъзнанието и осъзнаването на
самия себе си, разбирането на логиката на собственото поведение, на
подсъзнателните мотиви и причини, които го ръководят. Психотерапията помага на
личността да се справи с тревожността, вината, гнева, неразрешените конфликти и
й помага да формира нови адекватни поведенчески модели.
Чрез методическото прилагане на
определени психотерапевтични техники се възстановява равновесието на личността
и се преработват и преодоляват трудни
житейски събития и ситуации.
ПСИХОТЕРАПЕВЪТ е специалист с психологическо /най-често/ или с медицинско образование, който е
преминал обучение и специализация в
някоя от психотерапевтичните школи.
Форми
на психотерапия:
Ø
Индивидуална;
Ø
Групова;
Ø
Фамилна;
ОСНОВНИТЕ ШКОЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ В
ПСИХОТЕРАПИЯТА са:
Ø
Поведенческа
;
Ø
Психоаналитична;
Ø
Бихевиористична;
Ø
Хуманистична;
Ø
Аналитична;
Ø
Центрирана
върху личността терапия;
Ø
Когнитивно
поведенческа терапия;
Ø
Гещалттерапия;
Ø
Транзакционен
анализ;
Ø
Екзистенциална
терапия ;
Ø
Позитивна
психотерапия;
Ø
Арттерапевтична;
Ø
Трансперсонална;
Ø
Психодрама;
Ø
Логотерапия;
Ø
Неорайхианска
психотерапия;
Ø
Индивидуална
психотерапия;
Като общовалидни методики и техники за повечето психотерапевтични
школи и направления се използват:
Ø
Психотерапевтичен
разговор с различен фокус;
Ø
Кризисна
интервенция и подкрепа;
Ø
Терапевтична
интроспекция;
Ø
Психотерапевтична
супервизия;
Ø
Инсайт
и катарзис;
Други психотерапевтични методи
са:
Ø
Арттерапия;
Ø
Брачно
консултиране;
Ø
Фамилна
терапия;
Ø
Терапия
на личните конструкти;
Огромно
влияние за успешна психотерапия оказва личността на терапевта, неговите
знания и уменията му за владеене на психотерапевтичните техники.
Той трябва да притежава следните умения
и качества:
Ø
Внимателно
и активно слушане като основа за ефективно реагиране;
Ø
Емпатия
и насърчаване на саморазкриването;
Ø Уважително
отношение и неподправеност при подпомагане на взаимоотношенията;
Умения за:
Ø
емоционално
настройване;
Ø
за
фокусиране върху проблемите;
Ø
за
откриване и работа със защити и съпротиви;
Ø
за
обобщаване и перифразиране;
Ø
за
владеене на интерпретативни и когнитивни техники;
Ø
за
сензитивност и гъвкавост;
Ø
за
концептуализиране и персонализиране;
Най-често срещаните причини за
необходимост от психотерапия са свързани с:
Ø Кризи в отношенията;
Ø Кризи на личността;
Ø Социални кризи;
Ø Проблеми в общуване и комуникации;
Ø Преодоляването на страхове и фобии;
Ø Преодоляването на гняв и
разочарование;
Ø Трудности при вземането на решения;
Ø
Състояния на обърканост, загуба на чувството за
реалност;
Ø
Състояния на потиснатост, апатия и липса на
желание за работа (депресия);
Ø
Състояния на страх, напрегнатост и паника
(тревожност, фобии, панически атаки);
Ø
Натрапливи мисли и действия;
Ø
Агресивност или раздразнителност без видима
причина;
Ø
Преживяно сексуално и/или физическо насилие;
Ø
Траур след загуба на близък човек;
Ø
Състояния на стрес и професионална умора;
Ø
Трудности при преодоляване на житейска криза
/загуба на работа, развод, смяна на жилище или училищна среда и др./
Ø
Фамилни и/или брачни проблеми
Ø
Злоупотреба с вещества
Ø
Разстройства на храненето (анорексия и булимия)
Ø
Разстроен или неспокоен сън
Ø
Дълготрайни психосоматични симптоми –
главоболие, високо кръвно налягане, проблеми на храносмилателната система и
други, без установени органични и физиологични причини;
Психотерапията е дългосрочен процес с методологическо
прилагане на определени психологични техники за възстановяване на афективното
равновесие на личността и нейното самоусъвършенстване. Психотерапията има много широко поле,
което обхваща характерологични разстройства, психосоматика, поведенчески и
социални проблеми.
Основните постулати в
отношенията на психотерапията са:
Ø Взаимоотношенията между клиент и
терапевт са важни за процеса на терапията.
Ø В резултат на терапията е възможен
по-голям избор на мисли, действия и емоции от страна на клиента.
Ø Дейността на терапията разкрива
аспекти от мисълта, действието и
емоциите на клиента, които преди това той не е осъзнавал.
Ø Терапевтичната връзка позволява на
клиента да се срещне и изследва трудните и разстройващи за самия него събития и
факти.
Ø Клиентът има желание и възможност да
се учи от терапевтичният процес и да развие способности да се справя с
трудностите по все по-независещ от терапевта начин.
Ø Информацията между клиента и терапевта е конфинденциална /поверителна/.
След завършване на психологичното си образование, за да бъде
правоспособен психотерапевт, психологът трябва да премине допълнително обучение
в избраната от него психотерапевтична школа, в която се запознава с методите,
психотерапевтичните техники и прийоми. Супервизията е задължителен компонент
не само в обучението, но има основна роля за поддържане на компетентността на
специалистите практикуващи психотерепия. Супервизията бива индивидуална и
групова.
Ранните форми на психотерапевтичната супервизия са тясна свързани с терапевтичните
ориентации. Бихевиористите например разглеждат проблемите на клиента като
заучено маладаптивно поведение и обучаващият се терапевт е отговорен да помогне
на клиента в научаването на адаптивно поведение.
Целите на психотерапията са:
Идентифициране
на проблема.
Подбор
на подходящи техники.
Решаване
на проблема.
В психоаналитичните модели на супервизия обучаващите се терапевти се
насочват към собствен анализ. Супервизията предполага основно познаване на
психоаналитичната теория, включително и на модели на защитни реакции, пренос, контрапренос,
прозрение, съпротиви.
При поведенческата терапия терапевта
прави индивидуална оценка и програма на поведението, която се променя и
адаптира според специфичните нужди.
[1] Статията е част от книгата на Камелия Мирчева “Психологическо
консултиране” Изд. Арт клуб „Херос” 2013
