Общуване и социално взаимодействие при запознанство

Eлементи на общуването и социалното взаимодействие  при запознанство

Георги Павлов – бакалавър по психология

Представянето е началото на всяко едно запознанство. От него зависи това дали човек ще е приет или отхвърлен в дадена среда, група, общност или междуличностно  взаимоотношение.

Независимо от това дали разговорът е служебен, по бизнес или просто в междуличностен контакт представянето е задължителен елемент при запознанство, особено когато участниците в контакта не се познават предварително.

                                                Художник: Георги Павлов

·        ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ ПРEДСТАВЯНЕ:

При представянето трябва да се изхожда  от два основни прин­ципа:

1.    Ясно произнасяне на името, фамилията и другите сведения, които трябва да бъдат съобщени;

2.    Използването на форми на представяне, които съответстват на вида на срещата и на създадената актуална ситуация;

·      РЕД НА ПРЕДСТАВЯНЕ

Запознаването на гостите е задължение на домакините. Според етикецията, ако някой е дошъл с човек, когото домакините не познават, то дошлият трябва да представи на присъстващите своя придружител или придружителка. По време на официални приеми или бизнес срещи се използва изразът „Разрешете да Ви представя...”, като на предсставяния предварително му е съобщено на кого ще бъде представен.

При домашните събирания и партита процедурата е по-различна. Представянето става, като се посочва вски един от непознатите и се казва името му.

При представянето човека се назовава така, както е желателно околните да се обръщат към него. Добре е да бъдат съобщени и якои сведения за него, които да подпомогнат по-нататъшното общуване.

Когато става дума за роднини биха могли да бъдат представени, като се спомене роднинската връзка, която имат с този който ги представя – брат, сестра, братовчед и т.н.

При редица официални случаи е прието да се съобщават титлите и званията на предс­тавяните. Това е важно за уста­новяване на делови контакти. Различават се военни, дип­ломатически, църковни и научни звания. (В някои страни на официални приеми се посочват и благородническите титли, например: барон, княз и пр.) При съобщаването на званието малкото име на неговия притежател може да се изпусне. Например: „Разрешете да ви представя генерал-майор Иванов." Но ако е очевидно, че хората, които биват представяни, в бъдеще ще се обръщат един към друг със собственото и фамилното име, е добре да им се ка­же: „Академик Иван Василев." Научната степен също е титла. 

                                           Художник: Георги Павлов

В обичайното ежедневно общуване човек можем да се предста­ви и сам, докато посредничеството на трето лице е задължи­телно само при официални случаи. Достатъчно е да се ка­же името и фамилията си и да очертаем с няколко думи характера на своите занимания.

Когато човек е на гости или на прием, е по-добре да бъде пред­ставен от домакинът или някой общ познат. Но ако се налага да започне с някого разговор, а няма кой да го предста­ви се налага да направи това сам.

Думата „Здравейте..." с добавяне на името на новия поз­нат е традиционният и напълно коректен отговор при фор­малното представяне.

Протоколът изисква след като са представили госта, при положение че е мъж, той трябва леко да се поклони, а жената да кимне бавно, с достойнство, но без надменност, гледайки в очите този, с когото се запознава. В случай че са седнали, мъже­те задължително стават, независимо дали ги запознават с мъж или с дама.

Жената става само тогава, когато се запознава с по-възрастна от нея или с твърде уважаван мъж, или когато иска да покаже, че е особено предразположена към човека срещу нея. В останалите случаи е достатъчно да се усмихне или приятелски да кимне с глава. 

                                                    Художник: Георги Павлов

При представянето не е задължително да се  протяга ръ­ка за здрависване. Но не е излишно да се помни, че пър­ви подава ръка този, на когото представят непознатия.

По принцип при запознаване с мъж, жената първа подава ръ­ка. Така постъпва и началникът с подчинения си, по-въз­растният с по-младия (правилото се отнася и за хора, които отдавна се познават). Обикновено ръкуването се съпровожда от стан­дартни реплики: „Много ми е приятно", „Радвам се да ви видя".

Жената не е задължена да подава ръка на мъжа, но ако той първи го е сторил, тя трябва да я поеме. Ако са  представили човек, за когото много сте слушали и за среща с когото сте мечтали, можете да кажете нещо от рода: „Изключително се радвам да се запознаем" и да добавите някакви други думи, които обясняват пови­шения ви интерес към него.

                                                  Художник: Георги Павлов

Необходимо е да се спазват някои общи правила при представянето:

·        по-младият се представя на по-възрастния;

·  човекът, който заема по-скромно положение в об­ществото, се представя на по-известния и влияте­лен човек;

·        новодошлият се представя на събралите се;

·   мъжът винаги бива представян на жената (освен в случаите, когато е държавен глава, член на кралско семейство или църковен йерарх);

·        ергенът се представя на женения мъж.

·   Представянето на двама непознати един на друг става в съответствие с установените правила.

·    В офи­циални случаи трябва да се назоват титлите и званията на човека, когото представяте.

·        Ако се представят един на друг хора на еднаква възраст, с еднакъв социален статус и пол, то първо се представя на по-непознатия вашият по-добре познат.

·        Представянето на роднините си на оста­налите е знак за уважение.

·   На гости или на прием едно от задълженията на дома­кина (домакинята) е да представи поканените. Ако те са прекалено много, не бива да се очаква, че всички ще бъдат представени един на друг. Но тогава е необходимо да се отдели специално внимание на най-почетните гости.

                              Художник: Георги Павлов

ФОРМИ НА НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Невербалната комуникация /езикът на тялото/ е процес, в който хората чрез разменени неречеви сигнали и конкретно организиране на пространството общуват, разбират се и се запознават без думи.  Жестовете на ръцете, пръстите, главата и тялото  представляват голяма част от невербалната комуникация. Те могат да изразяват указание, покана или агресивни намере­ния. Мимиките също са невербални знаци.

Характерното за невербалните знаци е, че в голяма степен повечето от тях не се осъзнават в мо­мента на предаването и приемането им, не стават факт на съзнанието, но те влияят на начина, по който се приема цялостно предаваното в момента вербално съобщение. Невербалната комуни­кация е предпоставка за създаване на едно или друго отношение към съобщението и към изпраща­щия го.

Форми на невербална комуникация са :

• Език на тялото - изразни или комуникационни възможности на човешкото тяло. Тук спадат няколко форми на телесните промени в:

1. лице,израз, мимика;

2. жестикулация, предимно с ръцете;

3. движение с цялото тяло – приближаване, отбягване, обръщане на гръб, поза;

4.афективно обусловени вегетативни промени – побледняване, изчервяване, преглъщане, задъхване, тремор, разширение на зениците и др.

5. чистоплътност, респективно занемареност на външността;

6. фризура, респективно редовно бръснене, брада, мустаци и др.,грим, маникюр;

7. облекло и аксесоари към облеклото: очила, бастуни, чадъри, чанта, медали, значки, накити, оръжия, лула, цигари и др.

Манипулирането  с някои леки предмети – например запалване на цигарата при затруднение, използване на носна кърпа и др. също е част от невербалната комуникация

Комуникационни възможности на времето се проявяват чрез точността, с която човек се отзовавава на покани, срещи, събрания и чрез която показва зачитане на хората, с които общуваме.

Пристигането например много по-рано говори, че с нетърпение се очакват въпросните хора, а закъснението, според това колко е голямо, също може да се тълкува по различен начин, както и стриктното явяване на минутата.

Фиксирането на срещи в некръгли часове, например в 16:05 или 09.25 ч. говори, че въпросният човек цени всяка минута от времето си. По-друга интерпретация добива закъснението, респективно подраняването, на особено точни лица.

Пространството като комуникационна невербална възможност не е без значение как едно лице ще се разположи по отношение на друго, т.е. на какво разстояние от него ще застане.

Установява се, че човек обикновено запазва едно близко пространство около себе си и в този “запазен периметър” допуска да влизат само най-близки и съвсем близки хора.

                                             Художник: Георги Павлов

ЗНАЧЕНИЕТО И ПОСЛАНИЯТА НА ЖЕСТОВЕТЕ:

·        взаимно притиснатите ръце с дланите отгоре-  успокояване;

·    опрените в хълбоците ръце с изнесени настрани лакти - наличието на заповеднически  тип   и   за   агресивност;

·     кръстосаните зад главата ръце могат да свидетелствуват за   отмора   и   разпускане, но също така и за   надменност;

·  осъдително протегнатите показалци към партньора са сигурен знак за надмощие и офанзивност;

·        кръстосаните зад гърба ръце показват превъзходство;

Основните правила на етикет при запознаване са свързани с проявата на интерес към отсрещната страна. Би било добре да се покаже, че вниманието е насочено към човека които ива представен. Добре е той да бъде погледнат в очите и да бъде поздравен любезно. При представянето е добре думите да се произнасят отчетливо и ясно. Етикетът и поведението при запознанство има свои правила. те са строго характерни за различните нации и култури, както и за бизнес средата. Преди среща и предстоящо запознанство добре е човек да е запознат с тях.

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА:

Аргайл, М. и др. Анатомия на човешките отношения, София, 1989

Ефтимова, А. Ефективна невербална комуникация, Сиела, 2008Илиев, В. Общуването, София, 2003

Илиева, Л., Делово общуване в бизнеса, ИНФОРМА, София., 199

ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

МЕТОДИ  НА  ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

Статията е част от книгата на Камелия Мирчева "Психологическо консултиране"

Книгата може да бъде закупена от автора след предварителна заявка на E-mail: kameliqmircheva@abv.bg

ИНТЕРВЮ – СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ

Един от основните методи в консултативната психология, прилагани в диагностичния и в терапевтичния процес  е интервюто.  То може да се провежда самостоятелно или в комбинацията с други диагностични и терапевтични техники. Интервюто може да се използва като ОЦЕНЪЧЕН метод. По време на консултацията консултантът трябва да диагностира, от една страна психологическата картина на клиента и от друга – да разбере човека, потърсил помощ. Интервюто се базира на комуникацията между две лица, при които интервюиращия чрез поредица от целенасочени въпроси подтиква интервюирания към подаването на вербална информация. Целта на интервюто е да се разбере защо е дошъл клиента, каква помощ му е нужна и да се вземе решение за подходящ начин на действие. Интервютата биват:

Ø      Оценъчни интервюта  - имат строго регламентирани задачи и етапи и са ясно структурирани, тъй като служат за събиране на данни  /психологична експлорация/;

Ø      Терапевтични интервюта – съществува партниране между терапевта и клиента за решаване на проблем или житейска ситуация;

Интервюто е важно не само за събиране на данни, но и за отчитане на динамичността на процесите на взаимодействие между терапевта и клиента. Основната цел на интервюто е да се дефинират  актуалните проблеми на клиента, неговите притеснения и очаквания. Акцентът се поставя върху процеса на общуване с клиента. Интересът се насочва върху неговата личност, върху силните и слабите му страни, върху актуалната ситуация и това как е попаднал в нея, търсил ли е помощ и подкрепа и какво се е случвало, как лично той възприема ситуацията/. При първата среща интересът е насочен:

Ø      Към личността на индивида;

Ø      Към конкретната ситуация на клиента;

Ø      Към конкретните преживявания на клиента;

При провеждането на интервюто психологът спазва основните изисквания и методики на школата или направлението към което се придържа. При експлорацията  основните задачи на консултанта са свързани с възприемане, наблюдаване, констатиране, анализиране и оценяване на особеностите на личността и поведението на клиента. Той трябва да насочва разговора към различните сфери на социално функциониране на клиента, към  различните етапи от жизнения му цикъл, като същевременно се придържа към целта и повода, заради които  клиента е потърсил помощ.

В зависимост  от различните фактори схемите на експлорация се различават, но основните сфери  са свързани с:

Ø      Възгледи и житейска позиция на личността- нагласата към света /позитивна или негативна/, преценка дали житейската позиция е в синхрон със семейната и обществената среда, самооценка и себевъзприемане;

Ø      Доминиращи потребности, интереси, ценности и начините, по които те се постигат – преценява се дали клиента разбира своите потребности и дали те реално определят неговата активност, до колко те са мотивиращ фактор за неговото поведение и дали  има дисонанс между значимите за него ценности и практическата им реализация. Прави се преценка на нивото на личностната зрялост на клиента.;

Ø      Сфери на професионални умения, ангажираност, амбиции - прави се оценка доколко желанията на клиента в професионалната сфера са реализирани в действителност и дали няма дефицитарни  области;

Ø  Сфери на умения за междуличностно взаимодействие, общуване и интерперсонални контакти ;

Ø      Сфери на конфликти - важно е да се събере информация за поведенческите модели на клиента при конфликт;

Ø       Умения за изграждане на партньорства в семейните взаимоотношения /с брачен партньор, с родители, с деца/ - преживени събития и възприемане на семейството и семейните взаимоотношения в детството;

Ø      Емоционална оценка на клиента

ФАЗИ НА ИНТЕРВЮТО:

Интервюто преминава през  няколко условни фази:

І фаза:Въвеждане

Продължава няколко минути, в които говори предимно консултанта. Тази фаза е много важна, тъй като клиента формира  първото си  впечатление за консултанта, а това може да се окаже решаващ фактор за по-нататъшната работа. Целта е в тази фаза за се снижи напрежението. Добре е консултантът да се представи, да уточни в кои области работи и да покани клиента за същото. В тази фаза консултантът и клиентът се уточняват за начина и формата на обръщение. Консултантът запознава клиента с предстоящата работа. Тя се изчерпва с първоначалното взаимно запознаване.

  

ІІ фаза: Отваряне

Продължава няколко минути. Говори предимно клиента, като обяснява проблема, който го е накарал да потърси помощ. Консултантът го насърчава да сподели целта и проблема, поради които се търси помощ. Отворените въпроси улесняват клиента да говори. Важното е клиента да разкаже своята гледна точка за проблема. На този етап е абсолютно недопустимо консултантът да прави коментар върху проблема или да дава оценки на проблемните области. Дори в случаите, когато самия клиент настоява за това консултантът трябва да отклони искането и да събере повече информация за проблема. Предназначението на тази стъпка е да бъде отворено едно свободно пространство, в което клиента да разкрие своето виждане за проблема. Докато клиентът говори консултантът трябва да изясни за себе си  и да систематизира информацията за проблема на клиента, проблемните области и гледната точка на клиента за проблема му. Другата особено важна цел, която преследва отварянето на интервюто е консултантът да се ориентира в следните основни области:

1.      Очаквания и съзнавани потребности на клиента. Част от най-честите осъзнавани потребности на клиента са свързани с това: някой да го изслуша; някой да му потвърди, че това което става с него е /не е/ нормално; някой да му каже защо или какво се случва с него;

2.      Психичното състояние на клиента. Да се уточни дали става въпрос за психологичен проблем или психиатричен. При показатели за психиатрична диагноза или болестно състояние клиента бива насочван за допълнителни изследвания и работа със специалист. Ако е уточнено, че проблема на клиента е от психологическо естество консултантът се интересува от: сигналите, показатели за съпротиви, които трябва да се посрещнат по подходящ начин и сигналите, показатели за необходимост от радикална промяна във формата на интервюто.

3.      Несъзнаваните потребности на клиента и гледната точка на консултанта. Понякога е възможно гледната точка на клиента и тази на терапевта за естеството на проблемите да е различна. В хода на интервюто е необходимо да се достигне до споделено съгласие за проблема и начина на разрешаването му. Ето защо още в началото е добре консултантът да си изяснява идеите, очакванията, опасенията и убежденията на клиента и да се доловят определените различия в гледните точки. От съществено значение за консултанта е ориентирането  в несъзнаваните потребности на клиента. Голяма част от изкуството на провеждането на интервюто се крие в това да се анализира jова, което клиента премълчава и  евентуалните защитни реакции и механизми, които възникват при говоренето за проблема.

4.      Характер на предстоящото интервю. Всяко интервю е уникално само по себе си, защото в процеса взаимодействат двама души, които внасят в интервюто част от своята уникалност. Комуникацията между клиента и консултанта определя характера на интервюто. За постигането на добро интервю трябва да се осъществи продуктивна комуникация. При клиента се следи продължителността на изказванията /може да доведе до затлачване или разпиляване на интервюто или до продължителни мълчаливи паузи/. Проследява се и латентното време на реагиране при даден въпрос, както и невербалната комуникация и послания, които клиента изпраща. Консултантът трябва да следи съотношението на отворените и затворените въпроси, които задава, на фокусиращите изказвания, които прави и използването на улесняващи маневри  за ефективно протичане на комуникативния процес. При затвореното интервю продължителността на изказванията и невербалната комуникация на клиента е ограничена, латентното време на отреагиране е увеличено. Практическото справяне с непродуктивния комуникационен модел може да се реши с доброто познаване на видовете въпроси и тяхното правилно задаване.

ВИДОВЕ ВЪПРОСИ:

Ø     Отворени: Опишете ми как точно се случи това? Разкажете ми нещо повече за това? Споделете какво мислите за..Какво смятате да направите, ако…?Как ще реагирате, ако…?

Ø     Затворени: Потърсихте ли помощ по проблема? Кога точно се случи това? Бяхте ли много самотен там?

Ø     Преходни въпроси: Бихте ли описали как се чувствахте? Можахте ли да реагирате по някакъв начин?

Ø   Въпроси за качество: Какво е настроението ви днес? Какъв беше сънят ви тази седмица?

Ø     Питане:Казвате, че никога не сте пушили? И вие й казахте ……? Значи започнахте работа в…..?

Ø     Емпатично изказване: Изглежда доста ви се е струпало през последната седмица? Трябва да Ви е било много трудно да…? Звучите много разтревожено?

Ø     Улесняващо изказване: Можете ли да продължите? Разбирам.

ІІІ. същинска фаза на интервюто

 През тази фаза  консултантът се стреми да осигури естествени плавни преходи към различните области и структури на интервюто, съобразени с времевата рамка. Способността за умело структуриране и водене на интервюто се обуславя от знанието какви въпроси да се задават и в кой момент. Умелото интервю има характерен интеракционен стил – взаимно ангажиране на участниците, интерес при изследване на дадена тема, изчерпването й и плавни преходи към останалите теми. За по-голяма ясното би могло да се приеме условно, че интервюто съдържа следните три елемента:

1.      Области на интервюто. Биват:

Ø Съдържателни области. Целят събиране на фактологически материал. Психологичното интервю може де съдържа следните сравнително обособени области: история на проблема, диагностични области, възгледи на клиента; психологическо развитие; социална история. Всяка една от тези области би могла да се раздели на подобласти. В хода на интервюто обикновено се фокусира върху една водеща област за определен период от време.

Ø     Процесни области. Консултантът  трябва да внимава за самия процес на протичане на интервюто. Процесни области биха могли да бъдат: области на свободно улесняване /способността за снемане на защитите на клиента, целта е да се създаде атмосфера,  в която  клиента да се чувства сигурен да споделя личните си неща/; области на съпротиви /консултантът активно работи за намаляване на специфичните съпротиви, чиито появи могат да се обуславят от различни  фактори/; психодинамични области /интервюиращият се опитва да долови доколко клиента има прозрение за  проблемите си, как понася интерпретациите, как откликва на тях, т.е. интересува се  повече как отговаря клиента и защо го прави, а не какво точно казва. Това го ориентира доколко психотерапията е подходяща при този клиент, с какви защитни механизми  борави и каква е самооценката му/. Умело воденото интервю съчетава добро структуриране /акценти върху съдържателните области/, добър стил на недирективно слушане /акценти върху процесните области/. Тава означава консултантът „да върви” с клиента., да следи и да откликва на моментните му емоционални състояния и същевременно да се фокусира и  да изчерпва проблемните области.

1. Разгъване на областите.  Разгъването на определената съдържателна област цели детайлно навлизане в нея и изчерпателно събиране на информация. Начините за постигане са различни, но два от тях са в известна степен противоположни:

Ø    Ригидно структурирано интервю. Клиентът има усещането, че е подложен на „разпит”, тъй като трябва да отговаря на серия  въпроси от предварителен списък, които интервюиращият трябва да изчерпи.

Ø      Плавно разгънато интервю. Фокусира се върху определена съдържателна област, като въпросите са вместени в естествения поток на разговора. Клиентът има усещането, че се води разговор, а не че отговаря на серия от въпроси.

2. Преходи между областите. При преминаването от една тематично област в друга различните въпроси на интервюиращия водят до различни видове преходи, при които едно от изказванията  на клиента служи като ключово. То бива последвано от преходен въпрос на консултанта.   

 Основни типове преходи:

Ø     Спонтанен преход - ключовото изказване на клиента спонтанно преминава към друга  област. Консултантът проследява тази тема и подава улесняващо изказване, което фактически е предходният въпрос „разкажете нещо повече за това”.

Ø     Естествен преход  – в ключовото изказване на клиента има факти, които могат да се отнесат до друга тематична област. Преходният въпрос на консултанта засяга тази нова област. Консултантът е този, които навлиза в новата област. Коя точно област ще избере консултантът зависи от преценката му в актуалната ситуация. Предимството на естествения преход е, че дава възможности за ефикасно структуриране на интервюто, без това да се усеща и изживява, като строго фокусиране от страна на клиента.

Ø     Преход, с позоваване на предишно изказване – преходният въпрос на консултанта се позовава на предишна реплика на клиента: „В началото на интервюто споменахте, че..” За клиента това означава, че е бил слушан внимателно.

Ø     Фантомен преход – при него няма никаква връзка между казаното от клиента и въпроса на консултанта. Може да бъде полезен за фокусиране на „разпиляно” интервю, когато другите способи за фокусиране са се оказали неефективни.

ІV фаза: затваряне

В тази фаза на интервюто основната задача е чрез въпрос да се отвори пространство на незададените от клиента въпроси. За целта могат да му бъдат зададени въпросите :”Има ли нещо, което  е важно за Вас и което сме пропуснали?”, „Бихте ли искали да ме попитате нещо?”. Тази фаза се разглежда, като огледална фаза на отварянето на интервюто. С приближаването към края у клиента се поражда напрежение, свързано с началните опасения, страхове, идеи и очаквания, с необходимостта му да си тръгне с по-голяма яснота за проблема си и желанието да обсъди с консултанта въпроси от типа:”Доколко може да ми се помогне?”, „Бях ли разбран?”, „Ще продължим ли да работим?”,”колко време ще ми е нужно да си реша проблема?”. Ако консултантът успее да отговори на тези, не винаги зададени въпроси той ще успее да мотивира клиента да дойде пак и да спазва  това, което е уточнено. Фазата на приключването от своя страна изисква време. В този момент клиентът трябва да усети емпатичното отношение и загрижеността на консултанта. Много важно в тази фаза е той да бъде подготвен внимателно за правилата на работа и договорените взаимоотношения при евентуална бъдеща работа.

V фаза:приключване

Целта на последната фаза е излизането от режима на интервюто и преминаване към обичаен социален контакт, в който да се напусне пространството на процесното терапевтично действие. Клиентът трябва да има ясното съзнание, че определеното време е приключило. Уместно е да се направи кратък коментар на това, което се е случило, след което да се приключи сесията.

Анна Фройд

АННА ФРОЙД /1895-1982/

Статията е част от книгата на Камелия Мирчева 

Нетрадиционни педагогически подходи. Основни школи в психологията

        Анна Фройд е родена на 3 декември 1895 година във Виена. Тя  е шестото, най-малкото дете на Зигмунд Фройд. Завършва педагогика и специализира психоанализа при баща си.  От 1922г. става член на Виенското психоаналитично общество. През 1938 емигрира заедно с баща си в  Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната. През 1936г. публикува книгата "Азът и механизмите на защитата". 

                                                                        Анна Фройд

През 1945 г. Анна Фройд  участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа. Главният й труд излиза през 1965 г.  под заглавие "Нормалност и патология в детството", преведен на немски от нея през 1968 г.  със заглавието "Правилни и погрешни пътища на детското развитие".

Умира на 8 октомври 1982 г.  в Лондон.

Анна Фройд  се концентрира върху  значението на Его-функциите и защитните механизми. Тя се фокусира върху изследвания, наблюдение и лечение на деца и създава група от видни детски аналитици, които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие.  

Защитните механизми са психични стратегии, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес. Приема се, че повечето хора са мотивирани да редуцират тези негативни състояния и са известни много разнообразни стратегии. 

Според Фройд. всеки човек използва характерен за  личността си репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде само епизодична, като реакция на травматични събития и въздействия  върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат и в част от структурата на личността.

Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. 

Анна Фройд  доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха.

Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието. А всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимно зависим процес.

Същността на защитните механизми не може да бъде разбрана извън теорията за структурата на психиката, предложена от З.Фройд и извън теорията му за конфликта като основна движеща сила в психичните процеси на човека.

Защитните механизми могат да бъдат групирани в йерархичен ред според личностовата степен на зрялост, с която те се асоциират. Според този критерий най-общо могат да бъдат  разграничени следните групи защити:

Ø      нарцистични /най-примитивните, появяват се в детството и при хора с психотични разстройства/ .

Ø      незрели /проявяват се в юношеството и при някои непсихотични пациенти/,

Ø      невротични /характерни за обсесивно-компулсивните и хистеричните пациенти, както и за възрастни, преживяващи стрес/

Ø      зрели /в зряла възраст на психично здрави хора/

Към нарцистичните защити, според Анна Фройд спадат механизмите:

Ø      отричане -появява, когато Егото отказва да осъзнае някаква неприятна реалност и поради това то й обръща гръб, отрича я, а след това във въображението си или в поведението си преобръща нежеланите факти. Анна Фройд подчертава, че отричането е защитна мярка, която, за разлика от изтласкването е насочена не към инстинктивния живот, а директно към външния свят, към онези елементи от него, които причиняват фрустрацията. Тя твърди, че в ранното детство отричането не влиза в конфликт със способността на детето за осъзнаване и критично проверяване на реалността. В зряла възраст отричането може да е обвързано с дефицит в способността за проверка на реалността и тогава то може да е показателно за наличие на психотично разстройство. Не е задължително при всички случаи отричането да е свързано с патология. То може да е близко до някои елементи на играта или мечтата и фантазията

Ø  проекция - механизъм, при който вътрешни импулси и техните деривати се възприемат като неща, които са вън от Аза, неща, които не му принадлежат. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Чрез него децата отричат собствените дейности и желания, когато те станат опасни, и прехвърлят отговорността за тях върху някакъв външен фактор. Ако обаче проекцията се използва широко като защитен механизъм от един възрастен човек, способността на Егото за отчитане на реалността ще бъде нарушена.

Ø      изопачаване-превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси

Към незрелите защити се включват следните защитни психологически механизми:

Ø      Блокирането вид незряла защита, при която има временно или нестабилно задържане на мисленето, афектите, импулсите.

Ø       Хипохондриаза - механизъм, който се поражда при загуба, изоставяне, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и упрек към себе си, при соматично заболяване или неврастения. Намира израз в преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Чрез хипохондриазата отговорността може да бъде избегната, чувството за вина притъпено, а нагоновите желания отклонени.

Ø      Интроекцията - механизъм, при който се интернализират качества на външни обекти. Интернализацията е процес, при който външните обекти получават постоянно вътрешно представителство, т.е. заменят се от техните образи, формиращи част от психично съдържание. С помощта на интроекцията се редуцира сепарационната тревога, получава се по-голяма независимост и самостятелност. Чрез интроециране на родителските образи се изгражда Аз-идеал, като компонент на Суперегото.
Анна Фройд обръща внимание на феномена идентификация с агресора, при който агресивните характеристики на обекта се интроецират, по този начин те биват поставени под собствен контрол и тревожността, която предизвиква обектът, е овладяна.

Ø      Пасивно-агресивното поведение - вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания, които въздействат на другите повече отколкото на самия индивид.

Ø       Регресът е връщане към отминали етапи на либидна организация, към предишни състояния и начини на удовлетворяване. Такова движение се наблюдава както в патология, така и в норма. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. В ситуации на стрес възрастните хора също прибягват до типично детски образци на поведение и стават прекалено зависими отвън, капризни и раздразнителни. В някои случаи регресът не успява да осигури защитата на Егото и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология.

Ø      Шизоидната фантазия включва аутистична заплаха, придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Избягва се интерперсоналната интимност, наблюдава се ексцентрично отхвърляне на другите. Характерно е обаче, че лицата не вярват напълно на фантазиите си.

Ø      Соматизацията е тенденцията за реагиране със соматични /вместо с психични/ прояви.

                                                                  Зигмунд и Анна Фройд 

Към невротичните защити включват следните защитни психологични механизми:

Ø      Контролиране - опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението с цел намаляване на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.

Ø      Изместване - защитен механизъм, при който се извършва  пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект, например смяна на обекта, към който са отправени Чрез изместването предизвиканите неприемливи импулси придобиват компромисна, форма, като мотивите на поведение остават непроменени. Пример може да ядосан от шефа си служител, който се страхува да се развика на него и вместо това, когато се прибира вкъщи си го изкарва на някой от семейството. Форма на изместване е описаният от Анна Фройд механизъм обръщане срещу себе си. Обръщане срещу себе си наблюдаваме в поведението примерно на дете, което, бидейки ядосано на някого, но същевременно страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си.

Ø   Компенсацията - несправянето в една сфера на изява ни насочва и активизира в друга.

Ø Екстернализацията -  защитен механизъм, представляващ по-общ термин на проекцията. Представлява тенденция за възприемане във външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност. Например вярването, че външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение и събития. Този механизъм позволява избягването на отговорност за собственото поведение.

Ø      Задържане – свързано е с лимитиране или задържане на някои Его-функции. Анна Фройд сравнява задържането и Его-ограничението. Второто според нея е свързано с ограничаване функционирането на Егото и отдръпване от всяка външна ситуация, която би могла да породи неудоволствие. Ако ситуацията бъде променена, Егото възстановява способностите си. При истинските задръжки промените в средата не влияят. Основната разлика между задържането и ограничението е, че при задържането Егото се защитава от привеждането в действие на някакъв забранен инстинктивен импулс, т.е. от освобождаването на неудоволствието чрез някаква вътрешна опасност, а при Его-ограничението защитата е насочена срещу външните стимули.

Ø  Интелектуализацията - интензивно прилагане на интелектуалния процес с цел избягване на емоционално преживяване и експресия.

Ø Рационализация – осъществява се трансформация на неприемливите нагоново детерминирани мотиви и подмяната им с техни заместители, приемливи за съзнанието.

Ø      Изолация - защитен механизъм, при който има частично изтласкване.

Ø    Дисоциацията е временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност в процеса на избягване на емоционалния дистрес. Свързана е с откъсване на група мисли или дейности от сферата на съзнанието.

Ø   Формирането на реакция се състои в трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Ако Егото се страхува от омразата и импулсите, свързани с нея, то защитният механизъм, наречен формиране на реакция, поставя под контрол тези импулси и засилва любовта. Ако страхът е от любовта, то тогава ще се случи точно обратното.

                                            Анна Фройд

 

Към зрелите защити се включват следните защитни психологически механизми:

Ø      Алтруизмът - защита, при които личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на други хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства.  Анна Фройд говори за т.нар. алтруистичен отказ, при който се наблюдава отказ от задоволяването на собствените инстинктивни импулси в полза на други хора. Това е възможно благодарение на механизмите на проекция и интроекция.

Ø Предчувствието е зрял механизъм, при който има реалистично предварително преживяване или планиране на бъдещи събития, последствия, емоционални реакции.

Ø      Супресията  е съзнателно или предсъзнателно оттегляне на вниманието от съзнавани импулси или конфликти /това, че повечето пъти супресията е съзнавана, кара някои автори да не я считат за защитен механизъм/.

Ø      Аскетизмът е механизъм, при който се елиминира удоволствието в преживяванията.

Ø      Компенсация - опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин

Ø      Хуморът представлява наблягане върху забавната или ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение, към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо.

Ø   Сублимицията е най-висшият според Фройд защитен механизъм. Тя представлява процес на пренасочване на неприемливите импулси и желания към социално толерирани обекти и дейности. Обикновено това става при наличие на външни препятствия пред непосредственото задоволяване на влеченията.

Ø  Отричане - отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението.

Ø   Рационализацията е  търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията (неудовлетвореността). Има отношение към аргумент.

През всяка една фаза от своето психосексуално развитие  Егото притежава различен обхват, съдържание, познания и способности, подчинени отношения и тревожност. В следствие на това в различните периоди се използват повече или по-малко интензивно и успешно различни механизми на защита.

Защитите, които използва Егото, постигат успешно целта си, когато му дават възможност да ограничи развитието на тревожността и неудоволствието и да трансформира инстинктите така, че в трудни обстоятелства да се гарантира някаква степен на удовлетворяване.

 В теорията на обектните отношения се разглеждат още два защитни механизма - разцепване и проективна идентификация.

Мелани Клайн първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранното детско развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който сепарира противоречиво Аз-представата, обектните отношения или чувствата от един обект към друг. Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото. Използвайки този механизъм, човек възприема себе си и нещата като изцяло добри или изцяло лоши. Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм - проективната идентификация.

 Тя е несъзнаван тристъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.